|
"Да живее
международното положение!" - пишеше преди време върху варосаната стена
на един краварник покрай ж. п. линията София-Варна и тази текезесарска
простотийка години наред забавляваше бедежейския пътникопоток.
Да живее ли
то сега? И ако да, то как?
Точно на 10
февруари преди една дузина години в руския парламент биват оповестени
документи, от които става кристално ясно, че Съветският съюз е
финансирал от държавния си бюджет леви и комунистически партии и
движения в Западна Европа. И какво си мислите? Че разните му там
жоржмаршета и прочие дегенерати тутакси си признават, посипват си
главите с пепел или подават оставки от длъжностите си в левите и
комунистически партии и движения, в държавните служби и в общинските
управи на западноевропейските страни?
Нищо
подобно.
Но пък вече
лишени от финансовата подкрепа на кремълската хазна, тези малко или
никому неизвестни в родините си дърдорковци, мързеливци и вагабонти
просто изчезват от публичното пространство и сега надали намират
слушатели за замечательните си спомени от екскурзиите в Страната На
Победилия Социализъм даже и в третокласните квартални кръчми.
Общото между
тях и българо-руските партийни, православни и научни активисти, които
е хрантутил Садам на петролната си поилка, е в това, че и нашичките
сега не си признават. Разликата е, че сме принудени да слушаме от
националните електронни медии глуповатите им опровержения, придружени
от най-унизителен слугинаж в изпълнение на вече платената с петрол
услуга да оплюват "враговете на мира и на арабския свят" и да ни
поучават кое е достатъчно и кое - недостатъчно основание САЩ и
Великобритания да гарантират с военна сила, че оня параноичен садист
повече няма да избива сънародниците си и съседните на Ирак народи. Със
или без оръжия за масово поразяване.
Но това е
положението, Ленче. Включително международното. |
