Институциите представляват набор от формални правила, неформални ограничения и механизми за тяхното принудително спазване. Важно е, че формалните правила могат да се променят от държавата, а неформалните ограничения се променят много бавно. И едните, и другите обаче се формират в крайна сметка под въздействието на субективното светоусещане на хората, което на свой ред определя експлицитния избор на формални правила и неформални ограничения. Институциите се отличават от организациите. Институциите - това са правилата на играта, а организациите - това са група индивиди, свързани от обща целева функция. Такива организации са например фирмите, профсъюзите, кооперациите, политическите учреждения, политическите партии, законодателните органи и т.н

Институции и ефективни пазари

Другояче казано, институциите са ограничения, изобретени от самите хора, които формират взаимодействието между икономическите агенти. Те водят до възникване на стимули за размяна - било то размяна политическа, социална или икономическа. Очевидно е, че изменението на икономическите строеве във времето е ставало не без участието на институционалната система. Но анализът на източниците на икономическо развитие, свързано с институциите, се усложнява от това, че неокласическата икономическа теория се е абстрахирала и въобще не разглежда идеите на институционализма. В същото време, когато неокласическата икономика се е съсредоточила върху ефективността на пазарите, малко западни икономисти разбират, че главното условие за ефективност са институционалните ограничения, те просто ги приемат като даденост. С помощта на набор от политически и икономически институции осъществяването на транзакциите става все по-евтино, нараства вероятността от връщането на кредитите и изпълнението на договорните задължения. Освен това набор от институции спомага за ефективността на пазара на стоки и услуги, което лежи в основата на икономическия ръст. Може да се отделят четири фактора, които определят разходите по сделките или обмена.

Първо, това са разходите по измерването на ценностните характеристики на стоките и услугите, а също и издръжката на икономическите агенти, участващи в обмяната (т.е. транзакционните разходи).

Вторият фактор, от който зависят разходите по сделките, е размерът на пазара, определящ персонифициран ли е обменът, или не.

В първия случай голяма роля играят приятелството, родството, предишни делови отношения и т.н. Всичко това снижава необходимостта от скъпоструващи спецификации на правата на собственост и прецизно юридическо описание на взаимните задължения по сделките. Обратното - при не-персонифициран обмен няма никакви стимули или задръжки против егоистично извличане на изгоди. Съответно стойността на сключените сделки нараства.

Третият фактор са регулирането и принудата. В един съвършен от гледна точка на сделките и тяхното регулиране свят е длъжна да съществува някаква трета страна, която абсолютно безпристрастно (и с най-малки разходи) да разрешава спорове и да присъжда санкции и компенсации за пострадалата страна в случай на нарушение на договорите. Но такъв свят не съществува. Затова създаването на относително безпристрастна съдебна система е един от сериозните проблеми на икономическото развитие.

Четвъртият фактор са идеологията и светоусещането на хората. Идеологията е набор от субективни модели, с помощта на които човек обяснява и възприема света около себе си. Индивидуалното мнение относно справедливостта и юридическата обоснованост на "правилата на играта" в голяма степен засяга цялата икономика. Ефективни пазари се появяват в някакъв момент благодарение на функционирането на институции, които намаляват разходите по сделките и сключването на договорите. Но нас ни интересуват такива пазари не в някакъв отделен момент, а непрекъснато във времето. За това са необходими институции, които биха осигурявали икономическа и политическа гъвкавост за адаптация към нови условия, за нови възможности. Такива адаптивно ефективни институции биха създавали стимули към обучение и знания, биха поощрявали икономическите агенти към иновации, риск и предприемаческа активност. В свят на неопределеност и несъвършена информация никой не знае правилното решение на проблемите. Затова институциите са длъжни да поощряват нововъведенията, стремежа към новото и отстраняването на грешките. Логическият извод е, че е необходимо децентрализирано вземане на решенията, което би позволило на обществото да разглежда, обсъжда и избира най-доброто от няколко алтернативни решения.

Структура на институциите

Формалните правила включват набор от политически норми (законодателни, юридически), икономически правила и договори. Политическите правила в широк смисъл определят държавната йерархия, нейните основни структури за взимане на решения и експлицитни характеристики за контрол над "дневния ред". Икономическите правила определят преди всичко правата на собственост. Договорите определят условия-та и правилата за осъществяване на размяната. Функцията на правилата се заключава в това, отчитайки началните способности на страните, да облекчат обмена, бил той икономически или политически. Неформалните ограничения не могат да бъдат точно определени като формалните. Те представляват някакви обобщени правила, които помагат да се решават безкрайните проблеми, свързани с размяната, но които не се разглеждат в рамките на формалните правила. Именно затова, защото тези ограничения са неформални, те са по-постоянни във времето, доста сложно е те да бъдат променени. Те позволяват на хората да осъществяват размяна без обмисляне на всяка тяхна крачка и без детайлно анализиране на всички нюанси на сключваните сделки. Установената практика, традициите, културата - това са все неща, с които може да се определи постоянството на неформалните правила. Те включват в себе си норми на поведе-ние, които са общоприети.Всички правила и норми на поведение се поддържат за сметка на това, че в случай на неизпъление се осъществява възмездие над нарушилата ги страна. Тоест, ефективността на нормите за поведение зависи от ефективността на механизмите за принуждение.

Адаптивна ефективност и съвременни технологии

Според марксистите тези проблеми са следствия от капитализма и съществуващото противоречие между тези технологии и организациите на капитализма. Но те не са прави, че тези проблеми са породени от капитализма, тези неуредици са свойствени на всяко общество, което внедрява в живота втората икономическа революция (бел.ред. - според автора става дума за започналото през XIX век съединяване на науката с технологиите и развитието на правата на частна собственост върху идеите, за разлика от първата икономическа революция, която налага частната собственост върху вещите и главно върху земята). Всички тези дилеми и противоречия породиха на Запад разпад на семейството, несъвместимост на много политически и икономически организации, увеличение на ролята на държавата. Все пак на Запад съществуваше относителна гъвкавост на институциите, което съществено смекчаваше възникналите проблеми. Адаптивната ефективност, която и в западния свят е далеч от съвършенството, показва доколко институциите могат да постигат успех в решението на споменатите въпроси. Базовата институционална структура поощряваше развитието на политически и икономически организации, които, ако не абсолютно, но все пак замениха някои традиционни функции в обществото, смекчиха опасностите, свързани със специализацията. Създадена бе гъвкава икономическа организация, която спомогна да се намаляват транзакционните разходи, опитаха се да решат частично и проблемите с несъвместимостта на организациите, със замърсяването на околната среда и социалните аспекти на градското население. Теоретически е доста лесно да се опре-делят условията, които лежат в основата на адаптивната ефективност.Очевидно е, че трябва да има формални правила (политически и икономически), които да намерят своето приложение в добре определени правила на правото на собственост, съвършена конкуренция, децентрализирано вземане на решенията, механизми за отстраняване на грешките. Но на практика такива формални правила не гарантират адаптивна ефективност. За пример може да се посочат икономиките на страните от Латинска Америка, които приеха някакви варианти на Конституцията на САЩ. Принципът, че приватизацията е всичко необходимо за успешен икономически растеж, е резултат от примитивните представи на много икономисти за природата на институциите.

Идеология, избор и адаптивна ефективност

Идеологията не играе никаква съществена роля в неокласическата икономическа теория. Моделът на "рационалния избор" предполага, че икономическите агенти използват правилни модели за интерпретация на света около тях или за получената информация, която да им помогне да изправят направените грешки. Стопанските агенти и техните организации, които претърпят неуспех в тази насока просто ще загинат в условията на съвършена конкуренция. Но фактът, че с помощта на получената информация индивидите ще могат да модернизират своите субективни модели, е много спорен. И ако постулатът за рационалното поведение бе верен, то бихме могли да очакваме, че всички "лъжливи" теории ще бъдат отхвърлени. И тогава, ако стремежът към максимализация на благосъстоянието е присъщ на всички хора, то икономическият растеж щеше да бъде неотменна черта на всички икономически системи. Очевидно ние не притежаваме информация, която да модернизира субективните ни модели и спомагайки ни да намерим единствено верния модел. В резултат на това не е възможно постигането на едно-единствено равновесие, съществуват по-скоро множество равновесия, които могат да ни поведат по различни направления, даже и към застой и упадък на икономиката. Субективните модели за обяснение на заобикалящия ни свят в някаква степен са следствие от нарастващото и предаващо се научно знание, а частично и от предаването на социални знания, които представляват културното наследство на цялото общество. Втората икономическа революция доведе не само до институционални изменения, тя повлия силно и върху индивидуалното възприятие за света. Това постави под въпрос значимостта на много традиционни ценности, които са свързани с ролята на семейството, държавата и икономическите организации.

Действително интелектуалното развитие на обществото в продължение на последните 150 години, започвайки от идеите на Маркс до Кейнс и Хайек, е неразделна част от изменението в светоусещането на хората. То от своя страна формира идеологически стереотип, следователно и избор на икономически агенти. Институционалното устройство на пазарната икономика помогна да се решат наведнъж два въпроса. Първо, то позволи частично да се реши проблемът с разходите, свързани с втората икономическа революция. И второ, позволи максимално да се използва потенциалът на новите технологии за увеличение на дохода в обществото, което е характерно за Запада. Що се отнася до страните от Третия свят и страните с икономика от преходен тип, то при тях институционалното устройство наложи високи разходи по сделките. Тези държави не само претърпяха големи загуби, свързани с втората икономическа революция, но и успяха само частично да се възползват от потенциала на новите технологии.

Зависимост от избраната траектория

"Зависимост от избрания маршрут" е термин, който в случая ще използваме, за да обясним характеристиката на институционалното устройство. Как, в зависимост от институционалния избор, може да се усложни управлението на икономиката, когато е избран някакъв единствен институционален маршрут. Причина затова е фактът, че икономическите организации и груповите интереси, възникващи от тях, са следствие от ограничените възможности, диктувани от съществуващата институционална структура. На практика институциите създават икономически организации и интереси, чието благосъстояние зависи от съществуването именно на тези институции.

Разбиране на икономиките от преходен тип

Упадъкът на комунизма в Източна Европа е отражение на колапса, на краха на съществуващата система ценности и вярвания и последователно намаляващата роля на поддържащите ги организации. Разрушиха се повечето формални институции, но много от не-формалните ограничения оцеляха. Политическите дейци се сблъскаха не само с проблема да преструктурират обществото като цяло (с достатъчно груби инструменти, присъщи на всички политически промени, помагащи за изменение на формалните правила), но и да изменят общоприети норми. Относителният успех на някои политически мерки (такива като продажбата на държавните активи и урежда-не на ново на цялата юридическа система) в Чехия е сравним с този в Русия. И в двете страни този успех следваше от наследените неформални норми от до-комунистическата (вкл. и нацистката) ера. В Русия (и в другите страни от бившия СССР) нямаше и белег от пазарна икономика и демокрация, там нямаше норми, които биха могли да осигурят добра основа за създаването на новите формални правила. Основният ни проблем бе в неразбирането на политическата икономия. Ние просто не знаем как да създадем ефективен политически пазар. Той влече зад себе си не просто набор от формални правила, но и допълнителни норми, които ще поддържат тези правила, а така също механизми за управление и контрол.

Нищо от това не съществуваше в Русия и в резултат се стигна до високи транзакционни разходи, непълна спецификация и функциониране на правото на собственост и регулиране на икономическите процеси от мафиотски групировки. Не съществува подходящ теоретичен модел за страните от Третия свят или за икономиките в преход или други икономически системи. Свързващото звено между икономика и политика в нашите теории е все още на примитивно равнище, но неговото развитие е достатъчно необходимо и съществено, ако ние искаме да осъществяваме политика в съответствие с нашите идеи.

Важна историческа дилема за нас бе трудното преминаване от икономика, основана на персонифицирана размяна, към икономика, основана на безличен, неперсонифициран обмен. Със същата степен на сложност е и движението от командна към пазарна икономика. И в двата случая необходимите институционални промени (политически и икономически) бяха главните препятствия пред развитието, а и досега са такива за икономиките в преход. Цялата сложност е в това, че система от идеи и ценности, която се е формирала на основата на предишния опит, не може да помогне на икономическите агенти да решават новите проблеми. Затова "зависимостта от избрания маршрут" е важен фактор, ограничаващ нашите способности да изменим ситуацията към по-добро в краткосрочен план.

- - -