|
Известно е, че
маймунските стада признават за свой водач не най-интелигентната
маймуна, а най-агресивната. При хорските стада, като съставени от
разумни същества, би трябвало да е точно обратното. Но единственият
случай на който могада се позова в този смисъл, е Слънчевото царство
начело с мъдреца Зарастро във “Вълшебната флейта” на Моцарт. В
лишената от вълшебство политическа действителност за съжаление,
въпросът за ролята на агресивността и интелигентността подлежи на
дискусия.
Не може да
се твърди разбира се че наложилите се в обществото политически водачи
са неинтелигентни. Напротив – мнозина от тях притежават изключително
висок коефициент на интелигентност. Но съм убеден, че не заради това
им качество избирателите ги припознават като водачи. Основното им
достойнство в очите на електората най-често остава агресивността.
При хората
трябва все пак да разграничаваме политическата агресивност от грубата
словесна нападателност. Ако застъпваме една политическа кауза
най-естественото е да я отстояваме с жар и да атакуваме агресивно
тезата на своя политически противник. В тази схватка интелигентността
е необходимо оръжие. Нещо повече – интелигентно поднесените доводи
облагородяват политическата схватка. Правят я очовечена, цивилизована.
Но на политически митинг не се говори като в университетска аудитория.
Без агресивност политическото внушение е неефективно.
Тежък е, обаче,
случаят когато политическите доводи са неубедителни или отсъстват.
Такива са например, схватките между хора, които по своите основни
разбирания са съмишленици и се борят оспорвайки си единствено
лидерството. Тогава, когато няма доводи, интелигентността не може да
помогне. Тогава цивилизоваността на политическия сблъсък изчезва – той
престава да бъде човешки. Изражда се до груба словесна нападателност.
Всички
някак си абстрактно знаем, че политическите водачи са живи хора. Че
притежават всички човешки слабости и недостатъци. За избирателите
обаче, те остават скрити зад техните послания и лидерите най-често се
явяват в идеализиран образ. За съжаление, политиците понякога не си
дават сметка колко съществено е това обстоятелство. Не разбират, че
без тази дистанция между политици и избиратели, самата политическа
система би се разпаднала. Защото водачите ще паднат от своя пиедестал
и хората ще престанат да ги следват.
Изродената
в груба нападателност политическа агресивност унищожава точно тази
необходима дистанция. Тя разголва не само този, срещу когото е
насочена, но не по-малко и онзи, който я използва като свое оръжие. Тя
е самоубийствена за политическата класа и унищожителна за
политическата система.
Най-страшно
е, когато въоръжената с битови доводи агресивност се намира в ръцете
на политически безотговорни писачи на памфлети. И особено ако се
намеси и някой тъмен балкански субект. Тогава агресивността придобива
вид на примитивно оръдие за налагане на водачество, а не средство за
извоюване на признание, както би трябвало да бъде в очовеченото
общество. Тогава прощавай цивилизация, прощавай политическа система,
сбогом избиратели - ние отиваме по клоните на дърветата!
Предоставено за отпечатване и в “Про&Анти”. |
