|
“Нов десететажен
хотел израства срещу НДК в София. Обектът
е разположен на ъгъла на бул. "Витоша" и ул. "Бузлуджа",
на мястото на стара 4-етажна сграда. Само за два месеца беше
излята
фундаментната плоча,
после -
стените на сутерена и плочата на кота "нула".
В момента се работи по хидроизолацията и изграждането на партерния
етаж, който ще бъде завършен до края на ноември”.
Този бодър рапорт изникна в електронния сайт “Имоти” на финала на
местните избори миналата година. И изсипа още подробности за целта
на ударното строителство в най-нискоетажната и луксозна част на
столицата.
Инвеститор на бизнесхотела се оказва небезизвестната столичната
фирма НИКМИ АД. Тя е и главен изпълнител на строителството.
Проектът е дело на колектив с водещ архитект Ваня Стоянова.
Застроената площ на бъдещия хотел е само 333 кв. м. Затова пък
разгънатата е 4508 кв. м. Окачени фасади от полиран камък и други
ефектни елементи описват фасона на бъдещия първенец по стърчане
над булеварда. Обещани са ресторант, бизнесцентър, офиси и
заседателна зала. Казано е още, че решението предвижда етажи с по
9 хотелски стаи и други с по 7 плюс апартамент.
|
 |
|
Вдясно се вижда градежът на къщурката, вляво не се вижда НДК-то,
дето е отпред... |
Това е първата
публична макар и специализирана информация за
начинание, за което
се шушука
в разни софийски
кръгове, обхванати не само от архитектурни, но и от политически
страсти.
Слуховете циркулират
усилено, защото по-светнатите в общинските и градоустройствените дела
софиянци са наясно, че зад усиленото темпо на строежа се крият яки
връзки и необятни възможности за прескачане на законови норми и
разпоредби. И те вероятно не се лъжат. Приказките от ухо на ухо
свързват легендарната НИКМИ с протекциите на кмета Стефан Софиянски,
на главния архитект Стоян Янев, а преди това на Евгений Бакърджиев и
други бивши величия от времето на синьото управление. Говори се, че
шефовете на компанията Николай Бозанов и Милчо Благоев, собственици и
инвеститори в най-апетитните строителни обекти в София, другаруват с
Алиса Софиянска още от времето на общата им проектантска дейност на
държавна служба преди 89-та.
В НИКМИ не обичат
рекламата, но не можаха да удържат приказките с един от най-зрелищните
си удари през последните години. Успяха да придобият терена, който
зейна след взривяването на паметник на културата, какъвто трябваше да
остане старата столична библиотека на ул. “Гурко”. След това общината
им стана съдружник в протяжното издигане на алуминиево-стъклен
бизнесцентър, който стъпи върху ъгъл от Градската градина. Тогава в
общата медийна врява потъна тънкият гласец на вестник “Култура”. Той
се ядосваше, че мащабните преобразувания стават без конкурс и без
тръжни процедури. После дойдоха равнодушните съобщения, че през 2002
общината продала своя дял от общото начинание срещу 3 200 000 лева, за
да си покрие текущи нужди.
(Кметът Софиянски и
до днес твърди, че подобни разпродажби са ефектни финансово. Само дето
не може да обясни разумно защо кметството толкова охотно предприема
операции с общински терени в смесени дружества, а после се отказва от
възможните дивиденти при експлоатацията на печеливши проекти.)
Така или иначе
планираният бизнесцентър днес вече се е превърнал в Гранд хотел. Пъчи
се като
паметник на
капиталистическото (?) самочувствие
в първоначален
стадий. И затова наподобява гледка от Чикаго от времето на сухия режим
и гангстерските войни през 30-те. НИКМИ нашумяха и с един куп други
архитектурни начинания, издаващи добродушието на разни властимащи към
предприемаческата настойчивост.
Но хотелът с НДК
отпред е наистина неразрушима метафора на срастването между бизнес и
власт. Тя в буквалния смисъл определя стила в строителството на
съвременна България. Апогеят му е в столицата й София, която смайва с
постижения в “мутренски барок”. Или заслепява с архитектурни находки,
чието главно достойнство е да се бият с малкото общовалидни решения и
едва удържани градски традиции.
В момента на
лъскавия търговски булевард “Витоша” се случва точно такъв бой.
Един остър хотелски
шип се забива в равния гръбнак от съизмерими по дух и ръст постройки.
Издига се трескаво и
напук на закона,
без грам притеснение
от няколкото жалби на обитатели на съседни имоти. И въпреки влязлото в
ход съдебно дело с иск за спиране на строежа поради неговата
незаконност и погазване на куп норми, разпоредби и правила.
Между другото
делото, заведено в ІІІ административно отделение на Софийски градски
съд е отлежавало девет месеца, преди да му бъде даден ход в края на
миналата година. Но и след като това все пак става, дейността кипи,
въпреки изричното условие за обратното до окончателното съдебно
решение. Жалбоподателите са решени да стигнат до Страсбург. Този път
са поели десетки дела от последните години. И всичките са по повод на
сградостроителни решения на любимия архитект на кмета Софиянски –
Стоян Янев.
И с гордия хотел на
ъгъла на “Витошка” и “Бузлуджа” е така.
Кметският фаворит
издава разрешително за строежа му още през декември 2002 въпреки
яростните възражения до различни инстанции на живеещите в съседната
сграда под № 74 на ул. “Бузлуджа”.
Хората не са вдигали
глас срещу първоначалния проект за пететажен хотел. Скочили, когато са
били притиснати от самите собственици на НИКМИ да се съгласят с
изменение на плана за застрояване. Според него на по-малко от три
метра от току-що ремонтираната триетажна стара градска къща ще се
доближи дванайсететажен гигант – не десететажен, както обявява
електронният сайт “Имоти”. Без отговор остават всички последвали жалби
за това, че домът им ще бъде подкопан заради подземните съоръжения на
бъдещия хотел, че им се отнема достъпът на светлина и въздух от изток,
запад и юг и пр.
Единият от
притежателите на етаж се оказва известен столичен зъболекар и при
това член на партията на Софиянски. Той отгоре на всичко се грижел и
за зъбите на главния архитект Янев. Обсипал го с молби за лично
съдействие. Отговорът бил: “Не мога да направя нищо срещу НИКМИ,
братко, а и срещу други влиятелни лица с интереси в проекта. Търсете
си правото в съда. Поне може да получите някакво обезщетение.”
И толкова!
Междувременно се
разбрало, че разрешението за строеж е предшествано от задружно
колективно решение на Столичния общински съвет, предводителстван от
Антоан Николов. То е в подкрепа на предприетите изменения в
предварителния план. Т. е. в полза на повишената етажност и
отклонение от допустимите отстояния между жилищни сгради.
Общинското
единодушие е било получавано дори и по телефона
или след настойчиво
убеждаване. Това е ставало въпреки лятната ваканция и характерната за
сезона административна леност. Според потърпевшите най-удивителното в
случая е миролюбието на Антоан Николов. Враждата му със Софиянски и
антуража му е пословична и до ден-днешен.
Тълкуването на това
рядко взаимодействие между противниковите лагери се крепи на
подозрението, че има свързващо политическо звено между тях. И то не е
могло да бъде пренебрегнато – дори и с цената на очебийни нарушения в
градоустройството и в строителните норми заради лелеяния хотел. Те не
биха могли да останат скрити след като той извие снага. Но за реванши
и обяснения ще бъде късно, както и става ясно и от мързеливия
съдопроизводствен процес.
Тогава ще заглъхнат
и сегашните въпроси, които едва пробиват наложеното публично мълчание
върху архитектурния спектакъл в центъра на София. Един от възможните
отговори за произхода на протекцията над него може да се забележи в
жалба, подадена от собствениците на притиснатата къща на ул.
“Бузлуджа”, до областния управител Росен Владимиров. Тя носи датата 23
януари 2003 и в нея фигурира следното изречение: “Единият от имотите,
(бел.ред. – върху който се строи) е бивша собственост на
семейството на Надежда Михайлова,
която участва в
строителството инкогнито”.
Жалбата остава без
последствия за когото и да било. Но изпуснатото изречение скита из
София без опровержение. Проверка на “Седем” в община “Триадица”
показа, че действително сред притежателите на терена за хотела са
Надежда и Камен Михайлови.
Според експерти,
включително и от Гражданското сдружение за борба с незаконното
строителство, фамилията на синята лидерка едва ли е пропуснала да се
възползва от обичайната практика на отстъпване на право на строеж в
такива случаи. Тя може да включва частично кешово разплащане или
обезщетение чрез друга недвижимост до 70-80% от цената.
Останалата част
обикновено се изразява в етажна съсобственост на бъдещото здание. Тук
може да бъде потърсен ключът от загадката по силата на какви (и чии ли
още) скрити интереси е упражнен толкова усърден натиск върху нужните
институции за увеличаване на етажността.
В нарушение на
всички правила.
Затова може би
упражнението е било извършено със съдействието на неприятелски лобита.
Интереси се пресичат в политическото влияние на Надежда Михайлова и
Антоан Николов, от една страна, и на Софиянски и хората му, от друга.
Така бъдещата софийска дясна коалиция се е тренирала в естествените
условия на градската джунгла месеци преди официалното й оповестяване.
Това предположение
косвено се потвърждава и от отговор на зрителско запитване към
носителя на трети кметски мандат Софиянски във “Всяка неделя”. На
въпрос дали той и Надежда Михайлова имат нещо общо в построяването на
хотел срещу НДК, градоначалникът лаконично отговаря: “Аз нямам.” И
отрича слуховете за патронажа си над фирмата НИКМИ. Но, както се казва
в еврейския виц, “съмненията остават”. И гражданите индиректно са
насочвани към тях от самия претендент за лидер в дясното пространство.
Разбра се, че за да отстоява водещите си позиции в общинското
мнозинство, Софиянски е готов, както се оказа, и на скандали като този
със “София сити къмпани”. Не спестява символични жестове и изпуснати
намеци, за да държи юздите на трудните примирия между различни
политически и делови интереси.
Този тип задкулисни
взаимодействия обясняват и благословията от Министерството на
регионалното развитие за многоетажното творение на бул.”Витоша”. След
настояването на СОС изискваният от закона подпис в подкрепа на
изменението трябва да бъде поставен лично от министъра.
През септември под
такова разрешение се разписва зам.-министърът Хасан Хасан. Прави го в
отсъствието на шефа си Костадин Паскалев. Той бил в отпуска.
Така кръгът се
затваря. НИКМИ и евентуалните му съдружници в бъдещото
градоустройствено изключение триумфират над логиката, правилата и
ощетените. Сред тях са не само цели 16 собственици на съседни имоти, а
индиректно и всички, които все още се осмеляват да се титулуват
граждани.
Най-малкото погледът
им всекидневно трябва да е смутен от уникалното съседство на строежа с
къщата от страната на бул. “Витоша”.
Между двете сгради
няма място да мине средно дебел човек. А точно там се намира входът за
апартмента на втория етаж на малката кооперация. Обитателите му от
години живеели в Канада и когато преди месеци понечили да посетят
българската си стряха… просто не успели да се вмъкнат с багажа си в
тесния процеп.
И веднага от НИКМИ
побързали да им предложат да опразнят вече безполезния си дом и да се
включат в дострояването в ширина на агресивния хотел.
Оттук нататък
сюжетът може да бъде довършен по рецептите на майстора на ужасите
Стивън Кинг.
Погълнало толкова
пари, тъмни страсти, тайни прегрешения и явни нарушения,
дванайсететажното съоръжение един ден оживява и започва да ръфа къщите
една по една, за да си освободи място за растеж.
После в търбуха му
изчезват минувачи и гости.
Докато най-накрая
безумният му апетит го превърне в чудовищен монумент на личния
просперитет за сметка на обществената наивност и политическите илюзии. |
