|
Времето за анализи
изтече. Въпросът вече не е има ли криза в СДС, в какво се състои тя,
какви са причините за нея и кои са виновните. Въпросът сега е: какво
да се прави за да излезе СДС от кризата, заплашваща го с разцепление
или маргинализация, а може би и с двете.
Всеобщо е мнението,
че тази криза може да се преодолее само чрез натиск отвън. Опитите
това да стане само чрез някакви действия на НИС, НС или дори
Националната конференция повече приличат на опит на затънал в блато да
се самоизтегли за косата си.
Но откъде да се
вземе тази външна сила? Тези дни отвсякъде се чува един и същ въпрос:
кой е правият – Иван Костов или Надежда Михайлова? Кой от тях е
истинското СДС? Отговорът е прост: истинското СДС сме ние, хората,
задаващи този въпрос. Извън нас не съществува легитимен водач и
легитимна организация. Водачът е само наш представител. Той е силна,
дори изключителна личност, но без нашата подкрепа е нищо, величина
близка до нулата.
Така е устроена
човешката природа, че понякога сложният механизъм на
представителството прави грешки. Документът замества факта, думите –
действителността, а призованият да бъде представител започва да се
мисли за суверен. В такъв случай, а нашият е точно такъв, суверенът
трябва да се намеси, за да постави нещата по местата им.
Ето какво трябва да
се направи, за да дойдат нещата по местата си:
1. Да се избере
партиен водач на всеобщи открити избори. В тях трябва да участвуват
не само членовете на СДС, но и всички, които пожелаят. Една следваща
Национална конференция само ще потвърди този избор (или ще го
отхвърли – ако посмее.)
Обстоятелството, че
вероятните кандидати, а и избраният накрая водач може да носят част
от вината за сегашното състояние на СДС не е от голямо значение. Далеч
по-важни са такива следствия от прекия избор, като сплотяващото му
действие, пресичането на фракционните битки и новата отговорност,
която ще поеме избраният лидер. Огромния кредит от доверие, получен от
него, представлява политически капитал и би имал същото оздравяващо
действие, каквото би имал върху една бедствуваща икономика капиталът,
получен чрез вътрешен заем.
2.Незабавно да се
промени уставът на СДС. Комисията, заела се с изработването на новия
проектоустав, не трябва да е зависима от сегашното ръководство на
СДС. Новият устав трябва да превърне СДС от пирамидална партия с
множество йерархични равнища в организация с хоризонтална структура,
в която между местните клубове и ръководството няма междинни звена.
Сегашното формално обвързване с една идеология –
християндемократическата – трябва да се изостави и да се даде
официална възможност (защото неофициално винаги е било така)
членовете на СДС да изповядват различни десни идеологии.
3. Новоизбраният
председател да обяви новата политическа програма на СДС. Освен
препотвърждаване на досегашните ценности на “синята идея” тя трябва
да съдържа и следните нови неща:
- отказ от
досегашната, намираща се някъде между социализма и
социалдемокрацията практика на държавно регулиране и
преразпределение, провеждана дори и от правителствата на СДС;
- обещание за
провеждане на нова, консервативна политика, включваща: намаляване на
данъците, намаляване на публичните разходи, оттегляне на държавата
от несвойствените за нея дейности. Държавата трябва да се грижи,
щото правилата на играта да се спазват, но не трябва да участвува в
нея.
- замяна на
досегашния половинчат антикомунизъм с истински такъв.
4. Възстановяване
на вестник “Демокрация” на акционерна основа. Акционери могат да
бъдат местните организации на СДС и отделни негови членове.
Очевидно е, че
няма смисъл от провеждането на национална конференция, преди да са
изпълнени първите две точки. Представителството на тази конференция
също само по себе си е проблем – тя просто ще възпроизвесе сегашното
разпределение на силите между различните фракции в СДС.
Предлаганата
програма от четири точки е само минимумът от неща, които трябва да се
направят. Тя ще предизвика множество критики – най-вече заради
прекалената си категоричност и идеализъм. В действителност единствения
й сериозен недостатък е, че нейното осъществяване изисква известно
съдействие и от страна на апарата в партията. Той обаче ще се
съпротивляваи на това може да се противодейства само чрез пряка
волеизява на масата от привърженици. Те могат да сторят това като не
вземат страна във фракционните борби, като не застават зад никой
лидер, преди той да се е съгласил с предлаганата програма. Те трябва
да знаят, че никой не притежава вълшебна рецепта за управление. Никой
не може да извърши някакви магически действия, да произнесе някакво
заклинание, известно само нему и така да “оправи нещата”. Нещата могат
да се “оправят” само с реални действия, извършени от нас.
От всички нас.
Тази програма не
претендира нито за изключителност, нито за изчерпателност. Ако някой
знае и други начини за излизане от кризата, нека ги сподели. Защото
времето за действие също изтича. Ако го изчакаме да мине със скръстени
ръце, това, което ще последва може да се опише с голяма степен на
достоверност:
-
разцепване на СДС на две или повече малки партии. Изтощителна борба
за името “СДС”;
-
осъществяване на “румънски” вариант, когато след изборите няма да
има парламентарно представени десни партии. Дясното остава да
съществува само във вид на идеологически кръжоци;
-
отвращаване и оттегляне на почтените хора от политиката. Тържество
на клиентелизма.
Останалото е от
лукаваго. |
