|
Правителството на
професор Любен Беров създаде Центъра за масова приватизация, но не го
използва за нищо.
Правителството на
Жан Виденов превърна Центъра в изключително ефективна машина за
преразпределение на държавната собственост, която използва успешно, за
да разпредели индустрията между своите политически клиенти.
Правителството на
Иван Костов не знаеше как да използва Центъра и го остави да ръждясва
в ъгъла. То едва ли не му се сърдеше за нещо. Всъщност Центърът беше
само машина – инструмент, с който се решават задачи по
преразпределение на собственост, но който няма своя воля и изпълнява
политическата воля на управляващите, облечена в закон. Те това не
можаха да го разберат.
За Центъра се сетиха
твърде късно – когато реституционните процеси и приватизацията на
РМД-тата така обраснаха в далавери, че вече никой не знаеше кой пие и
кой плаща. Центърът създаде Централния регистър за компенсаторни
записи и започна да интегрира в него и останалите компенсаторни
инструменти. Твърде късно. Вече се беше създал цял отрасъл за търговия
и далавери с компенсаторни инструменти, чиито апетити се разпростряха
и върху масовата приватизация. Хиените бяха надушили плячката и само
се спотайваха в храстите в очакване на своя час.
Със самото идване на
власт на правителството на НДСВ, неговите представители обявиха
принципно нов курс в приватизацията. На излъганите обещаха честност,
на неинформираните - прозрачност, на загубилите – печалба и
чуждестранни инвестиции. Стана модерно да се критикува приватизацията,
но все пак никой не говореше за Центъра за масова приватизация. Дори
зам.-министър Калоян Нинов официално декларира, че няма никакви
претенции към Центъра и той е работил добре.
Да, ама не. В новия
Закон за приватизация и следприватизационен контрол и дума не се обели
за масова приватизация. Центърът беше закрит с преходна разпоредба,
като нещо съвсем ненужно. Защо ли? Ами защото само той пречеше на
идеята на бившите “великденчета” да приватизират масовата
приватизация.
Първоначално
Централният регистър на компенсаторните инструменти и звеното за
организиране и провеждане на централизираните публични търгове за
продажба на акции преминаха към Агенцията за приватизация, но само
след един търг се пристъпи към радикална смяна на концепцията за
провеждане на масовата приватизация.
В “Държавен
вестник”,
бр. 88
от 7 октомври 2003
беше обнародвано Постановление на Министерския съвет № 216 за
допълнение към
Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на
централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на
държавата.
Новата петнадесета глава към Наредбата носи красноречивото заглавие
Условия и ред за организиране и провеждане на
централизирани публични търгове от регулирания пазар на ценни книжа
при възлагане чрез договор за техническо изпълнение от Агенцията за
приватизация.
Интересното в случая
е, че именно с тази глава се създава принципно нов приватизационен
способ, заместващ масовата приватизация, основан на коренно различни
принципи.
Досегашните
принципи, заложени в законодателството, регламентиращо масовата
приватизация, бяха:
-
всеобща възможност
за пряко участие в централизираните публични търгове за продажба на
акции;
-
принципна
непрехвърляемост на инвестиционните бонове и забрана на търговията с
инвестиционни бонове;
-
забрана за
концентрация на инвестиционни бонове в определени лица, освен в
случаите, посочени в закона.
Новите принципи, на
които се изгражда процесът, заменил масовата приватизация, са:
-
ограничено участие
на централизирани публични търгове само от членовете
(инвестиционните посредници) на регулирания пазар на ценни книжа
(Фондовата борса);
-
пълна
прехвърляемост без ограничения на инвестиционните бонове,
включително от пълномощници;
-
разрешаване (а
дори и поощряване) на концентрацията на инвестиционни бонове.
Вижда се, че на
мястото на процеса, целящ да обхване максимален брой участници в една
облекчена форма на преразпределение на акции, собственост на
държавата, идва пълно интегриране на този процес с пазара на ценните
книжа, в което прякото участие на гражданите, притежаващи
инвестиционни бонове, е напълно изключено, а непрякото се допуска само
като клиенти на инвестиционните посредници.
Какви са
положителните страни на това изменение:
-
пазарът на ценни
книжа се интегрира. Започва да се преодолява различието в уредбата
на различните форми на търговия с акции;
-
фондовата борса
получава значително захранване с ресурс, което никак не е без
значение, предвид свития пазар на ценни книжа у нас и символичните
(когато изобщо ги има) нови емисии, предлагани на инвеститорите;
-
инвестиционните
посредници получават достатъчно широко поле за бизнес.
Какви са
отрицателните страни на изменението:
-
гражданите губят
директния достъп за участие в централизираните публични търгове;
-
при ниската
доходност на инвестиционните бонове и високите такси и комисиони,
задължителни при сключването на сделки на Фондовата борса чрез
инвестиционен посредник, мнозина ще предпочетат просто да продадат
боновете си, за колкото им се предложи;
-
обективно новата
форма на провеждане на търговете е изгодна само при концентрация на
значително количество от инвестиционни бонове. Това е и основен
принцип на фондовата търговия, засилен от свития български пазар на
ценни книжа. Съобразявайки се с него, инвестиционните посредници ще
се стремят да концентрират по собствен или по корпоративен клиентски
портфейл значителен бонов ресурс;
-
държавата губи
контрола върху масовата приватизация и няма да носи отговорност за
провеждането на един започнат именно от нея процес.
Изброените
отрицателни страни създават опасност в края си масовата приватизация у
нас да придобие чертите на скандално известния процес със същото име в
Русия.
Като капак на всичко
всички разходи по преминаването на процеса към фондовата борса и
Централния депозитар се поемат от държавата. На това не може да се
каже нищо друго освен АШКОЛСУН. Хем ти дават безотчетно златен бизнес,
хем ти и плащат за това, че се мъчиш да го вършиш. Нещо като османския
“зъбен данък” – християните пекат на аскера кокошки, а след това им
плащат и че са си хабили зъбите да ги ядат.
Технически
погледнато, допълнението в наредбата освобождава Агенцията за
приватизация от организирането и провеждането на централизираните
публични търгове (но не и от разходите, свързани с тях). За сметка на
това, права за провеждането им получават частните организации на
капиталовия пазар – Фондовата борса и Централния депозитар.
Това беше и краят на
масовата приватизация.
Оттук започва нова
приказка, която вече няма…
КРАЙ |
