06-02-2004

6 февруари 2004 16:00

Каква ще бъде присъдата в Бенгази

Либийците лъгаха и за атентата над Локърби, и за атентата над Нигер

Петко Бочаров, Кеш

Присъдата по делото в Бенгази е вече близо. И понеже е вероятно много хора у нас да останат силно изненадани, когато чуят каква е тя, ще си позволя да коментирам някои неща около този съдебен фарс.

Има ли смисъл? Има според мен. Не, разбира се, защото това, което имам да кажа, може да повлияе с нещо на очакваната присъда или на по-нататъшното развитие на процеса, а защото такава е всъщност мисията на свободната журналистика ­ след като фактите са били отразени съвестно и точно, да предложи на общественото мнение и анализа си за тях.

Не бивало много да говорим на тази тема ­ такава беше препоръката на политиците в началото, защото либийците били чувствителни и можело да извадим очи, вместо да изпишем вежди, те следели внимателно публикациите в печата и лесно се обиждали. Нищо ново. Гледали сме го тоя филм, знаем колко лесно се "обиждаше" и управлявалата петдесет години в България комунистическа власт, когато в свободния печат на Запад излизаха нелицеприятни за нея материали. Колко ли пъти само са били отправяни от наша страна протести до различните посолства! И никога, ама никога не е имало отговори, които да са били различни. Неизменно имаше един и само един отговор: съжаляваме, но у нас медиите са свободни, не е във властта на държавата да казва на журналистите какво и как да пишат.

От солидарност с шестимата ни сънародници нашите медии обаче наистина си затвориха устата. Въпреки че обвинението е уникум в цялата история на цялото човечество. За да не им утежним съдбата, съзнателно си сложихме намордник. Проявихме разбиране за мотивите на министър Паси да иска от нас да си кривим душата.

Вече край!

Както има смисъл българската общественост да участва чрез медиите в съдбата на подсъдимите в Бенгази, така и няма смисъл журналистиката ни да се съобразява повече с "обидчивостта" на авторите на тази дърварска манипулация. Много ни се насъбра, лично моята съвест се бунтува, толкова време държа в устата си не едно, а няколко камъчета. Е, сега ще ги изплюя.

И така най-напред две думи за процедурата. Наказателният съд в Бенгази, който гледа това дело, е първата инстанция. Присъдата му подлежи на обжалване от подсъдимите и на протест от прокурора. По-горната инстанция е крайната. След нея като последно идва правото на полковник Кадафи да помилва.

А сега по делото. Че в болницата деца са били заразени със СПИН, е факт. Потресаващо, но факт. Факт, какъвто нормалният човешки мозък е неспособен да приеме. Обективно обаче е възможен. Известни са и други подобни (макар и от различно естество) събития, случили се в резултат на чудовищно професионално и административно безхаберие. Спомням си например как през 70-те години информационните агенции предадоха, че от спътник било регистрирано ново езеро в съветски Сибир. Но не от вода, а от нефт. Езеро, колкото язовир Искър, получило се от спукан петролопровод. Текло, текло... дни, седмици, месеци, години и никой не разбрал. Може ли такова нещо да се случи на "Шел", да речем? Или на "Тексако"? Може ли да бъде прелята заразена със СПИН кръв в немска, френска, английска или американска болница?

Убеден съм, че съответните власти в джамахирията са онемели (дори те) от броя на заразените с чумата на ХХ век деца. И както си му е редът за подобен вид режими, започнали да се

оправдават пред вожда, лъжейки

Какъвто беше случаят със свалените от заложени от либийски агенти бомби в двата пътнически самолета ­ над Нигер и над Локърби. Години наред от Триполи лъжеха, че нямат нищо общо. Накрая обаче си признаха. И сега ще платят не милиони, а милиарди долари обезщетение.

В случая с тази зараза просто са се сетили, че в Либия български гурбетчии има колкото щеш и че с ток, кучета, глад и бой самопризнания лесно се изтръгват. Ето как е започнало всичко. Не само престъпно следствие, но и недодялана прокуратура. Обвинение, което дори там бе прието за толкова недоказано и абсурдно, че от специалния Народен съд в Триполи делото беше прехвърлено в обикновения Наказателен съд в Бенгази.

Какво каза прокурорът в Триполи? Каза, че обвинените умишлено са заразили децата, за да дискредитират Либия. Което значи: А) Че са действали преднамерено, т. е. с предумисъл. Б) Че са действали с мотив. В) Че са действали като група, което значи заговор. Като конструкция за определяне на виновността ­ логично. Народният съд обаче реши, че заговор срещу джамахирията няма, и обяви, че делото трябва да иде в обикновен съд. Така и стана. Но в обикновения съд в Бенгази делото отиде с обвинителен акт, настояващ за най-тежкото наказание ­ смърт, пак поради тезата на прокурора, че заразяването било умишлено. Забележете ­ предумисълът е отпаднал, но умисълът останал.

Тезата на прокурора е велика нелепост

Делото обаче си се точи с тази нелепост, опира се на нещо, което е практически невъзможно, вървят експертизи, изявления и пр. и на никого не му пука. Съжалявам, но точно на този вид процеси им казват маймунски. Първо, защото е доказано, че каквито и самопризнания да има, те са изтръгнати с изтезания. И, второ, защото е невъзможно шестима българи в бели престилки да са заразявали всеки със самостоятелен умисъл, без заговор и мотив, без всеки да знае какво вършат другите ­ не 1, 2, 10, 50 или 100, а 428 дечица. Тоест едно и също умишлено престъпление, извършено от шестима души 428 пъти!

Но едно престъпно деяние може да бъде извършено и без умисъл, ако е по непредпазливост ­ била тя съзнателна или несъзнателна. Буташ, без да искаш саксията от перваза на прозореца и тя убива долу човек. Носиш, разбира се, отговорност, защото си бил длъжен да предвидиш, че може лесно да я бутнеш. Всъщност повече от ясно е, че във въпросната болница не само никой не е спазвал елементарна хигиена (нормалната за всяко държавно предприятие небрежност и работа през куп за грош), но и че са липсвали важни консумативи. Сиреч същественото в този процес би било да се установи имат ли медиците някаква вина в непредпазливост ­ съзнателна или несъзнателна, когато са изпълнявали задълженията си.

Ако този съд в Бенгази иска да бъде наистина съд, умисълът у шестимата трябва категорично да отпадне. И ако има присъда, тя да е за непредпазливост. Може ли да има такава развръзка? Може, естествено, защото досега и на съдът трябва да му е станало ясно, че ако има в случая заговор, той не е от медиците срещу Либия, а е от някакви либийски служби срещу България.
Работата е там, че сега вече цялата афера до такава степен се е заплела, че натежават сериозни странични фактори. Като например, че пострадалите родители искат да има виновник. И само мислят как процесът ще им донесе по милион и кусур долара на семейство. От друга страна, подсъдимите киснат вече над пет години в затвора. Възможно ли е при тези обстоятелства да има оправдателна присъда? Нали тогава обезщетенията отново ще излязат на преден план ­ само че в обратната посока.

Трагичната сага с медиците в Либия досега показа, че там следствените органи и прокуратурата са от най-ниско качество, както впрочем беше и у нас цели петдесет години. Тъй че и да се възмущаваме, редно е да го правим по-кротко. Но сега пък ще видим от какво качество е тамошната независима (нали така казват) съдебна власт. Специалният съд в Триполи доказа, че е на висота. Остава да видим какво представлява и един обикновен Наказателен съд.

Ако има присъда по непредпазливост, тя няма да прехвърли като наказание петте години, прекарани вече от подсъдимите в затвора. Те ще излязат веднага и ще могат да си се върнат у дома. И не става въпрос съдът да направи безпринципен компромис, защото е абсурд казусът да се реши въз основа на умисъла. По най-простата причина, че такъв липсва и че при дадените обстоятелства е невъзможно да го има.