|
|
Когато неизвестен до
този момент иракски вестник разкри петролните бакшиши, които Садам е
раздавал на приятелите си срещу политическа подкрепа и откъм Багдад се
дочу глух тътен, заплашващ да се превърне в нещо по-голямо,
засегнатите български политици реагираха в три основни посоки:
Президентът Първанов
каза, че това е политическа провокация. И че срещу него има световен
заговор, който...(вж. вестниците от последните дни).
Станишев, в отговор
на обвиненията, че през 1998 БСП е получила петролно дарение от Садам,
доказа с документи, че през 2002 тя не е получавала никакъв петрол.
Петролът бил получен от някой си Манджуков, който, както е известно,
никога не е давал и стотинка на БСП. Само е издавал партийния й
вестник.
И накрая и двамата
напомниха как за станалото все пак е виновен Иван Костов.
Ще започнем с
последното твърдение. Те не биваше да го използуват. Отдавна се знае,
че Иван Костов е виновен за всичко, за което не е виновен Филип
Димитров. Това е нещо като аксиома. Употребата й издава по-скоро
липсата на аргументи.
В посланието на
президента Първанов личи известна политическа мъдрост. Той използува
формулата “това е политическа провокация”. Тя е стандартният отговор
на всяко обвинение срещу политик. Този отговор има това добро
качество, че може да бъде съгласуван с всякакви допълнително
възникнали разкрития по въпроса. И, понеже е недоказуем, не може да
бъде и опроверган.
Освен това помага на
политика да изглежда някакси последователен и дори може да го
героизира: накрая го извеждат с белезници и той драматично заявява на
публиката за последно: “Това беше политическа провокация!”
Още по-мъдрият
политик Доган го използува без допълнителни обяснения. Когато му
покажат, например, доказателство, че е сътрудничил на ДС, той
отговаря: “това е политическа провокация” и толкоз. И е прав. Защото
от допълнителните обяснения на Първанов излиза, че срещу него е имало
заговор на ЦРУ, Мосад, Иван Костов и другите тъмни сили по света. От
което тезата олеква. Чак пък тези сили да си дадат толкова зор за един
Първанов!
Поведението на
Станишев пък е направо непрофесионално и напомня за една случка с
фирмата “Кореком” преди много години. (Имаше такава държавна
фирма-монополист). Когато я обвиниха, че продава банани (рядък
деликатес тогава ) на спекулативни цени, директорът й доказа с
документи, че фирмата никога не е внасяла цитрусови плодове. Със същия
номер излиза и Станишев. Нерде 1998, нерде 2002!
С това станишевият
непрофесионализъм не свършва, а започва. Действията му могат да
доведат до ново развитие на скандала с петродоларите на БСП, и ето
защо:
Документът, който
той размаха, представлява отговор на иракско запитване дали лицето
Захари Захариев (да не забравяме: това е човекът, който сам си призна
как е получил един милион барела от Садам), намиращо се в този момент
в Багдад, е официален представител на БСП. Такова запитване може да се
направи само в един случай: ако Захари Захариев се е представил за
такъв. а Садам нещо се е усъмнил. Защото дотогава за бесепарския
петрол е идвал друг човек. Историята, която следва, можете да
прочетете
тук с интересни читателски коментарии след публикацията.
Тя е подписана от
Христо Тамарин. Не знам дали това е истинското му име, но казаното от
него заслужава да бъде чуто от по-широк кръг читатели, затова ще го
преразкажа сбито.
До 2001 БСП редовно
получава петролните си помощи от Садам. През 2002 обаче, дали защото
председател на партията е нов, а предишният е вече президент и внимава
повече, дали защото международната обстановка е променена,
представител на БСП не отива в Багдад, за да си получи издръжката.
(Възможно е дори самият Станишев да не е знаел за тази практика. По
начало такива далавери се знаят от ограничен кръг лица – председателя
на партията, този, който ходи до Багдад и отговарящия за партийните
пари.) Намиращият се по същото време там по друга (също толкова
русофилско-манджуковска) линия Захари Захариев схваща обстановката и
се опитва да получи дванадесетте милиона варела на БСП, като се
представя за неин пратеник. Садам е доста по-печен от Захари, не
случайно е станал диктатор, а не председател на иракско-руско
дружество, и прави проверка. Така на “Позитано” 20 получават
въпросното запитване и, след като отговарят отрицателно, Захари
получава само русофилския си един милион , който той, разбира се, не
възнамерява да дели с БСП. И затова, видимо, БСП пък без колебание
извади в публичното пространство неговото име в момента, в който се
усети натясно.
Ето как покрай
невнимателно изваденият от Сергей документ изникна цял низ от събития,
за които той никак не би искал да се разчуят.
Ех, Сергей, ех,
Първанов, язък ви за комунистическата закваска. Не са ли ви учили да
мълчите? За да получавате отлични оценки в час по мълчание, както се е
изразил поетът.
Защо не вземете
пример от Доган? Е, да, разбираме. Не всички могат да бъдат отличници.
Във всеки клас има и слаби ученици. |
