|
|
Така завършва
Позицията си в Труд едно от принадлежащите на
същия вестник самоходни пишещо-струйни устройства, познато на
широката публика под името Светлана Джамджиева, която със същата
увереност, и без да го е казъл поетът, би могла да напише, че
бездарието е комунизъм, обаче навярно се бои да не засегне
работодателите си, които и да са те.
Но аз, като всеки
българин, не приемам нито това, нито онова за чиста монета и си
изнамирам аргумента, че Гьобелс например надали е бил бездарен, след
като е успял да промие успешно мозъците на двадесет милиона германци и
да ги подчини на налудничавата идея за хилядолетния райх, да ги
моделира като послушно, дори въодушевено пушечно месо и да превърне
унищожаването на евреи, цигани и хомосексуалисти в национална кауза. В
това отношение Труд е сукалче, макар че почти успешно
промива мозъците на осем милиона българи , като борави с информацията
и истината по напълно гьобелсовски начин. Но доколкото липсва
достатъчно налудничава друга идея, промиването се се свежда до
унищожаването на Костов – една задачка, несравнима по мащабите си с
онази, която е изпълнявал Гьобелс. Което си е слаба ракия и бездарие,
което пък според Джамджиева си е фашизъм, според други комунизъм, а
според мен – монархо-фаШИЗО-комунизъм и българско ноу-хау,
което се състои във следното (знам, че следиш мисълта ми трудно,
госпожо Джамджиева, но и аз някак трудно намирам вашата):
Значи, на първо
място монархото-то – това естествено е Царят, на когото някои
викат Ваше Величество, други – Министър председател, трети – Г-н
Сакскобургготски, но това, последното по-рядко, щото е много дълго,
сложно за писане и изговаряне, пък и не звучи съвсем и напълно
българско... Към монархо-то спадат благите усмивки, влажният
обичлив поглед, отнесените лафове, нещоказването и нещоправенето, но
някакси другаде, в друг свят, бихме казали възвишен и приказен едва ли
не, сред принцове и принцеси, крале и кралици, феи и магьосници...
Но да се върнем към
бездарието, където ни е мястото, където ни е времето и да отделим част
от него на фаШИЗО-то, което си е цяла една отделна сюжетна
нишка, понеже и до днес се спори имало ли е фашизъм в България, нямало
ли е, а пък ако нещо все пак е имало – какво точно е било то. Но в
тази дискусия ние няма да се месим, защото фашизъм може и да е нямало,
но фашизоиди е имало, има и сега, българска майко юнашка, и то не само
като индивиди, но и като цели популации, ракови образувания и червен
вятър. Защото какво ако не фашизоидно бездарие е книга като “Жан, Иван
и другите”, сценариото на Шоуто, което води с адекватен на сценариото
талант Високият Водещ? Съвършеното и завършено бездарие, което ни кара
напълно да се съгласим с госпожа Джамджиева.
Но нейната
констатация съвсем не се отнася до институцията Всяка неделя, където е
неточно да се говори за бездарие, но пък забелязваме ярко изразен друг
характерен фашизоиден признак – патологичната омраза, омраза към
другояче мислещия и към мислещия изобщо. Което е плавен преход в
нашето изложение към комунизма, тази несбъднала се мечта на
мързеливите и абсолютен рай за войнстващото бездарие.
Но в Труд
има и един автор, който е обяснил всичките тези неща и неговото име е
Екзарх ЙОСИФ 119, пак в рубриката Позиция
(не
знаех, че адресите имат позиции, но Тошо Тошев знае по-добре от всички).
Та този адрес ни заявява в прав текст, че петолъчката и витлеемската
звезда са едно и също нещо, поради което да не се вторачваме във
върха на дървото, защото, цитирам уважаемия адрес: “Онова, което
целuм, не е на върха на елхата. То е тук, на земята.”, край на
цитата.
И нещата застават по
местата си, наредени прегледно и еднозначно. За този адрес, а и за
всички подобни знайни и незнайни адреси, са отредени земните благинки
- морските и планински курорти, банки, предприятия, издателства,
масмедии, пури, яхти, вили на Женевското и Мичиганското езеро, изобщо
всичко, което е на земята, а за нас- това на върха на елхата -
витлеемската петолъчка на монархо-фаШИЗО-комунизмът.
Край на
напрежението, всичко е измислица, няма такива неща и никога не имало,
и Позиция няма и никога не е имало, и витлеемски звезди няма и
никога не е имало, и всякакви там монархизми, фашизми и комунизми няма
и никога не ги е имало, дори петрол срещу дупедавство не е имало,
о, богове, богове мои, отрова ми дайте, отрова..., както е
казал Булгаков в "Майстора и Маргарита", а вие, ако вече ви е трудно да
мислите, поне се усмихвайте позитивно, яжте вафла “Мура” и..
И това е... |
