Уважаеми господин министър председател Симеон
Сакскобургготски,
В Mediapool от 30 януари 2004 може да бъде прочетен
Вашият коментар (между другото -
публичен, пред журналисти) на въпроси относно реституцията на имоти,
които смятате за лични.
При това Вие си служите със следните аргументи:
1. Вие не виждате “защо изведнъж сега се предизвиква
такъв интерес”... Грешите. Интересът съществува откак стъпихте на
българска земя с цел да играете тука политическа роля.
2. Хората се питаха: “защо напусна Симеон Мадрид и
дойде в България?” Естествено беше, че се създадоха “работни
хипотези”: 1. За да си върне трона, 2. От суета, 3. От материални
интереси, 4. По задължения към чужди сили или организации, 5. По
задължения към мафиотски конгломерати, които са финансирали
политическото му завръщане в България и т.н.
Колкото повече Вие правехте обещания, които не
изпълнявахте, и давахте изявления за Вашата безкористност, толкова
повече българите, по природа мнителни, започнаха да ви недоверяват.
След като станаха известни първите реституции, а после и случаят Бриго
Аспарухов, недоверието срещу Вас се концентрира – за сега – по точките
3. (материални интереси) и 4. (По задължения към чужди сили или
организации).
3. Че “във Вашето семейство не сте свикнали да си
присвоявате неща” е Ваше изявление без стойност. Дали това е вярно,
всеки има правото да го сложи на правна и политическа проверка.
4. Вие твърдите, че вашите реституции са били “нормални
като във всяко българско семейство”. Аз не съм чувал за български
граждани, които да са получили “обратно” имоти в такива размери и то
толкова бързо.
5. Аргументът Ви, че ако се разчуе извън граница, щяло
да се даде лош сигнал за отношението към частната собственост в
България, е евтин аргумент без значение. Потенциалните чужди инвестори
знаят да правят разлика между себе си и бившия български цар.
***
Проблемът за “вашите” имоти съдържа аспекти, по които
Вие мълчите и българското общество май занемарява:
А. Първо се слага въпросът дали един бивш цар или
настоящ министър председател има повече или по-малко права от
простосмъртния гражданин. Аз съм на мнение, че той по никакъв начин не
трябва да оставя и съмнение, че има повече права.
Б. Говори се глуповато за “царските” имоти. Но въпросът
във всеки отделен случай е дали този имот е “царски” (в който случай
Вие нямате никакво право върху него), “държавен” (в който случай Вие
също нямате никакво право върху него) или “личен”, например на дядо Ви
Фердинанд или на баща Ви Борис (Вие лично разбира се нямахте време да
сдобиете собственост до екстрадицията Ви от комунистите).
Това означава, че например баща ви цар Борис ІІІ е
купил от ЛИЧНИ пари един дворец и го е поддържал, репарирал и т.н.
също с ЛИЧНИ пари.
Лични пари дядо Ви Фердинанд имаше доста, баща Ви -
почти не. Тъй че се касае главно за парите от “цивилната листа”,
давани им от българската държава в качеството им на български царе. Тя
се разделяше, поне мислено, често и по документи – по целия свят,
където имаше монархии – на една част за царя лично и за фамилията му,
и на една част за финансиране на функциите му като като държавен глава
- да репрезентира страната, особено пред чужбина, например чрез прием
на чужди държавници в един дворец. От разговори между баща ми -
Асен Цанков, и чичо ми - професор Александър Цанков, знам, че дядо Ви
цар Фердинанд особено е настоявал за по-голяма част в цивилната листа
за репрезентативни цели. И професорът ми по държавно право в Софийския
университет (през 1939-1940 г.) в устните си лекции говореше за това и
казваше, че винаги се е излизало от такъв ключ: 50% лична и 50%
репрезентационна част в цивилната листа – понякога варирана към
по-висока репрезентационна част по настояване на монарха.
Доколкото не се намерят документи по преговорите
относно цивилната листа между монарха и правителството, респ.
парламента, който гласува цивилната листа, стигам до заключението:
І. Моралната Ви позиция е мизерна поради Вашите
постоянни изявления, че искате да се върнете в България, ако можете да
помогнете с нещо. А лично не търсите никаква облага.
ІІ. Юридически Вие нямате повече права, отколкото други
граждани и Вашите доказателства за собственост стоят в конкуренция на
техните доказателства за собственост.
ІІІ. Политически Вие трябва да докажете, че Вашите
предшественици са купили даден имот от ЛИЧНАТА част на цивилната
листа. Ако един дворец струва днес да речем 100 милиона, Вие можете
тогава да получите собственост върху ЦЕЛИЯ имот само срещу заплащане
на 50 милиона – за покупката от цивилната листа, за поправките,
ремонтите, поддръжката от пряко или косвено платени от държавата на
различни лица - от градинаря до дворцовите занаятчии и т.н. Защото
всяко здание на този свят губи стойността си ако не е поддържано,
репарирани, доизграждано и т.н.
С почитание: (д-р Здравко Цанков) |