28-12-2003

Има ли такъв наистина? За да е налице свободен пазар, потребителят трябва да осъществява реален избор - между съществуващите в епохата му и достъпни в населеното му място енергийни източници, между възможните начини и технически средства за доставката на енергия до дома му и между технологично усвоените пособия за нейното преобразуване в полезна за него работа (примерно, вентилатор, който приятно ни  охлажда през летните жеги, без да харчи ел.-енергия като за световното ).

За да твърдим, че потребителят осъществява свободен пазарен избор, следва да сме уверени, че той знае за какво иде реч. Познава ли българският потребител, да речем, видовете енергийни източници? Знае ли предимствата и недостатъците им?

На него, например, му е обяснено "научно", че атомната енергия е евтина и ползването й е едва ли не въпрос на патриотичен дълг. Обяснено му е също така, че алтернативните източници на енергия като вятъра, слънчевото греене или геотермалните води са фантасмагорни глезотии на "зелените" фундаменталисти, родом (преобладаващо) от Северозападна Европа и Гринич Вилидж.

Ама така ли е?

Ако пък ако потребителят е информиран, дава ли му се шанс да реализира своята информираност? Така, в административен план... Или на пазара (дето бил свободен)...

Ако пък му се дава, има ли той достъп до инвестиционен ресурс за осъществяването на информирания си избор?

Хайде да си поговорим за тези неща. Ама без недолъмвки.

Още инфо

Зимата отново дойде, а с нея и неизбежната нужда от топлина в дома и съпровождащата я тревога за нейната цена и разходите, които трябва да се направят. Не са ли твърде високи сметките за парно и електроенергия? Дали ще мога да ги плащам? А как ще се справя другата зима, когато цените на тока и парното се увеличат с още 10%?

Защо държавата безпричинно вдига цените постоянно и ми извива ръцете? Защо държавата ме поставя пред свършен факт, знаейки, че аз съм принуден да си плащам, без да мога да направя каквото и да е?

Такива са въпросите, които пробождат съзнанието на всеки обикновен потребител в началото на отоплителния сезон. Но дали наистина ние, гражданите, сме толкова несправедливо ограбвани от държавата?

Промените в енергийния сектор дръпнаха цените нагоре

За да си отговорим на тези въпроси, първо би следвало да обърнем внимание на промените, протичащи в енергийния сектор, с което да изясним и причините за нарастването на цените. След падането на тоталитарния режим и загърбването на идеята за централизирано икономическо управление, основните промени в България бяха насочени към въвеждането на пазарни отношения и създаването на условия за конкуренция. Те не подминаха и сектора на енергетиката. Първоначално беше разбит държавният монопол на НЕК чрез отделянето на дейностите по производство, пренос и разпределение. Втората крачка в тази насока беше обособяването на седем независими електропроизводителя и седем независими електроразпределителни компании. Тези процеси бяха последвани от старта на приватизацията и либерализацията в енергийния сектор, без които създаването на конкуренция и всички положителни ефекти, до които тя принципно води, са немислими. Но за да бъде една компания привлекателна за инвеститора и да бъде продадена на добра цена, тя трябва да носи печалби на този, който я купува. Оттук възниква и необходимостта от определянето на такава цена на стоката, която впоследствие ще покрива разходите по производството є и ще даде възможност на новия собственик за печалба. Ръстът на цените отправя и друг вид сигнали към потребителите ­ формирането на отношение към потреблението на електро- и топлоенергията. Свикнали сме да мислим за тока и парното като за даденост в нашето ежедневие. Поради достатъчно ниските цени, на които дълго време сме ги ползвали, ние сме придобили навици, водещи до безсмислено разхищение на ресурси. Примери от бита можем да дадем много. Започвайки от най-дребните неща като оставянето на светещи лампи във всички стаи на жилищата, без да има основателни причини за това, оставяне на радиаторите на парното на максимум дори и в моментите, когато в апартаментите няма никой, който да ги потребява, и стигнем до разхищенията от типа отворен прозорец и включена електрическа печка.

Изборът на енергоносител определя цената

Имайки предвид, че най-голямата част от енергопотреблението (около 85%) на едно домакинство отива за отопление и топла вода и факта, че разходите на домакинствата за електроенергия са най-големи през отоплителния сезон, добре би било, вместо да изразяваме недоволство от ръста на цените на енергията, да се опитаме да търсим решението там, където нещата зависят от нас.

Правото ни на избор в момента започва с решаването на въпроса: "С какво да се отопляваме?" Съществуващите начини за отопление на едно жилище в момента са: отопление с дърва и въглища, централно отопление, отопление с ток и отоплението с природен газ. Ако трябва да направим сравнение на разходите за отопление с различните видове енергоизточници, отчитайки КПД на инсталацията, можем да се каже, че отоплението с брикети е най-евтино: цената за МВтч е 40 лева, отоплението чрез топлофикация е приблизително 42 лв./МВтч. В диапазона между 40 и 49 лв./МВтч се движи цената за отопление на всички останали твърди горива. Разходите за отопление с природен газ възлизат на 63 лева, а разходите за отопление с електроенергия ­ 119 лв./МВтч, са почти двойно по-високи от тези за отопление на газ и четири пъти по-големи от тези за отопление с твърдо гориво.

Имайки предвид тези цени, трябва да отчетем и още няколко други фактора, влияещи върху избора ни на вид отопление. За част от населението алтернативата за отопление с твърдо гориво не съществува поради липсата на комини или чисто техническата невъзможност те да бъдат използвани.

Токът - последната алтернатива, когато няма изход

Цената за присъединяване на нови потребители към топлинната мрежа у нас варира в зависимост от количеството топлоенергия, която ще потребяваме. Осреднено в рамките на 450 лв. до 100 кВт и 1000 лв. за присъединяване на инсталация с капацитет над 2000 кВт. Трябва да отбележим също, че услугите на “Топлофикация” в страната достигат само до около 20% от домакинствата. Газификацията тепърва набира скорост, като присъединяването към газоразпределителната мража и разходите по пълното оборудване на едно жилище с уреди, работещи на газ (за отопление, топла вода и готвене), възлизат на стойност над 2500 лева. За всички онези, които не могат да си позволят разходите по присъединяването към топлоразпределителните и газоразпределителните мрежи или е невъзможно използването на алтернативен начин на отопление, остава възможността за отопление с ток. Тук е мястото да споменем, че ефективността на използването на първичните енергийни ресурси за отоплителни нужди на електроенергия е най-ниска и е между 20­25%. За сравнение можем да кажем, че ефективността на отопление чрез газификация е около 90%.

Другият начин да оптимизираме сметките си за отопление се свежда до нашата култура на потребление и самоинициатива. Според Агенцията по енергийна ефективност само чрез спазването на някои прости правила на използване на електро­ и топлинната електроенергия домакинствата могат да реализират икономии в размер на 30% от сегашните сметки. Не трябва да забравяме за това, че значителни икономии можем да реализираме само с минимални усилия за уплътняване на прозорците и вратите в нашите домове.

Всъщност се оказва, че повишаването на цените на топло­ и електроенергията е необходимо за по-нататъшното оцеляване и развитие на отрасъла, което е в полза на всички членове на обществото, а с малко усилия от наша страна можем сами да си помогнем за намаляването на тежестта, която в момента изпитваме при плащането на сметките за парно и ток.