егалити

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

22 януари 2004!

Българският Индиана Джоунс в издирване за съборения храм

Любомир Данчев

Целият пътепис >>

Виж Големите Камъни!

Любомир Цонев кръстосвал миналата година из Странджа в издирване на праисторически мегалитни постройки. Сензационният разказ за неговите пътувания ще ви предложим в поредица публикации от следващата седмица.

Любителят на природата и пътешествията се запалил по Големите Камъни, след като случайно попаднал за първи път на долмен в Сакар преди време. "Изпитах непреодолимо влечение да вляза вътре" - разказва той, - "усещането е като преди състезание по силно екстремен спорт. Знаеш, че тези камъни са наредени един върху друг преди хиляди години и оттогава Югоизточна България е преживяла десетки и може би

стотици силни и даже разрушителни земетресения. Ами ако се срути десеттонната плоча върху теб?" Е, какво, попитах, влезе ли? "Влязох, разбира се!" - без всякакво колебание отговори самоотверженият български физик.

Оттогава той посвещава много от свободното си време на мегалитите. Може с часове и безкрайно увлекателно да разказва за разликата между кромлеха, долмена и менхира. Оказва се, България е била осеяна със стотици такива древни каменни съоръжения от няколко вида. Кромлехът Стоунхендж е популярен представител на само един измежду тях. За англичаните и за света той е първостепенна забележителност, обект на изследване и изключителна туристическа атракция. Наши сънародници са се състезавали преди тридесетина години в това кой пръв ще разруши долмен с булдозера си.

Не е известно конкретното предназначение на мегалитите. Всеки от няколкото вида каменни постройки задава строг канон, който се спазва навсякъде - в Странджа, Източните Родопи, Средна гора... Защо? Като причина за това би могло да се посочи твърде вероятната хипотеза, че става дума за тип култови светилища. Наистина, ако мегалитът е храм, той би следвало да се строи по еднакъв начин навсякъде, където се разпростира властта и волята на божеството, в чиято чест е бил издигнат.

Най-тъжното е, че хилядолетия след това съзидание този храм може да бъде намерен най-често съборен. Умишлено сринат до основите в наши дни, през последните десетилетия. И Големите Камъни сега се търкалят из пущинака в някога строго охраняваната зона по границата с натовската ни противничка - "вражеска" Турция.

Какво е оцеляло след "най-продължителната българска война", както я нарича Цонев? Останало ли е нещо от това уникално културно-историческо съкровище, което все още можем да опазим? Защо мегалитите са били унищожавани с такова настървение  от "отделно взети" аборигенни мародери и от цели социалистически учреждения? Каква е причината всичко това да е забулено толкова време в тайна? На тези и на още много въпроси търси отговорите Любомир Цонев и ги намира сред хората на Странджа, във вековните дъбови гори и по билните ливади.

Пътеката криволичи между бодливите храсти, отдалеч се мярва огреяна от слънцето поляна и там, край разцъфналата странджанска зеленика, погледът с усилие съзира обрасла в троскот тъмна дупка.

Обикновена пещера? Или буренясала останка от детството на човешката цивилизация?

Любомир Данчев

Четете от 22 януари записките на българския Индиана Джоунс от неговото последно приключение!

 

© Любомир Цонев

● Хероонът в местността Мишкова нива, южно от Малко Търново (горе вляво), сега е купчина камъни, разхвърляни из треволяка и храсталака

До Стоунхендж, световноизвестния кромлех край Солзбъри, Южна Англия, води асфалтов път, а тревата върху хълма наоколо е подстригана като в Лондонски парк (горе вдясно)

Английският мегалит е обект на внимание от водещи световни фотографски и рекламни агенции (долу вдясно). Надали има образован човек на планетата, който не е чувал за древното каменно съоръжение и не знае как изглежда то

Преди да заснеме входа на този долмен в Сакар (долу вляво) Любомир Цонев е трябвало да изрови с ръце натрупаната пръст, шума и клечорляк - озовал се там без шанцов инструмент...

Щракнете върху картинките, за да ги разгледате по-добре.

home    top


© 2004 Още Инфо