Съзнанието не е просто машина за регистиране на реалността - такава, каквато е. Информацията се кодира, обработва и съхранява на холографски принцип – като мозъчни вълни, които не са буквално копие на “оригиналния” образ. Тоест, мозъкът конструира реалността и в това е същността на битието. Двама учени – квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, независимо един от друг стигат до революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Възприятието поражда реалност и тя е уникално различна за различните организации на живот, твърдят те.

След като рязал и кълцал десетки и десетки опитни плъхове, Прибрам открил, че спомените се съхраняват в целия мозък, а не в отделни негови зони. Но как съзнанието конструира триизмерни обекти вън от нас, след като ретината на окото, обработваща зрителната информация, е двуизмерна, и би трябвало да доставя двуизмерни образи на ума? Защо тялото ни в огледалото ни се струва обемно, когато то е просто отражение на лъчи върху плосък пласт живак зад стъкло?

Още по-неудобен въпрос – как мозъкът трансформира биоелектрически импулси от перифирните нерви, така че ни кара във всеки момент да възприемаме себе си като твърд обект сред други твърди обекти? Та нали тези импулси са само биовибрации с определена честота в мозъка – по какъв начин той сглабя това (усещане за?) тяло в пространството?...