|
|
|
Ако се замислите сериозно и се огледате внимателно, няма начин да
не се сетите за някой наш съотечественик (-чка), който се оправя
чудесно в живота и с по-малко думи. В своето достопочтено социално
битие слонът обаче има нужда от най-малко 70 лексикални единици и
австрийската изследователка Ангела Хорват-Стогер се надява да
установи семантичната стойност на още поне няколко десетки от
сигналите, които обменят помежду си най-големите сухоземни
бозайници. Своите езиковедски изследвания тя започнала във
Виенския зоопарк
(Tiergarten
Schonbrunn Zoo Vienna),
|
 |
|
Как ли би нарекъл този господин часа от
денонощието, който виждаме изобразен на снимката - късен следобед,
икиндия, шест часа подир обяд?... |
където
й асистирал в продължение на няколко месеца Абу – млад и интелигентен
слон от африкански произход. Сега г-жа Хорват-Стогер се опитва да си
хортува с негови сънародници, които живеят в естествена среда някъде
из Черния континент.
Любопитното е, че слонският се оказва кажи-речи в едно и също езиково
семейство с китския. Най-големите сухоземни и най-големите океански
бозайници общуват помежду си чрез сигнали от един и същ звуков
диапазон: ниския (за разлика от делфините и прилепите, например, които
обменят мисли с ултразвукови изречения).
Освен
това австрийската езиковедка ще се пробва в теренни диалектологически
изследвания. Според нейната основателна хипотеза, в говора на
слоновете от различните африкански региони би следвало да се
наблюдават специфики от фонетичен, морфологичен, лексикален,
интонационен и – о, Боже! - май и синтактичен характер.
Може
да се окаже, че диалектното богатство в африканския слонски е почти
толкова голямо, колкото в шопските говори. |
