|
Дилмана:
В архива си открих тази
вечер едно писмо, което писахме с приятели след 13 май и за съжаление
така и не изпратихме. Не че някой щеше да се вслуша, ама все пак:
До ръководството на СДС,
до членовете на СДС,
до симптизантите на СДС,
до всички демократично мислещи българи,
до всички средства за масова информация
Уважаеми дами и господа,
Ние, група български
граждани с тревога и безпокойство следим кризата в СДС. Съюзът на
демократичните сили в България е, уви, единствената засега политическа
сила, която представлява демократично мислещите български граждани,
тези граждани, които искат България да следва западния модел на
демокрация и да стане част от демократичния свят, а не само приет от
немай-къде член на ЕС и НАТО.
Ето защо моралното здраве на
СДС е от изключително значение за прехода на България към демокрация,
преход, който не е завършил, колкото и някои пишман БСП-социолози да
се опитват да внушат това.
Доскоро имахме надежда, че
новото ръководство на СДС ще се вслуша в здравия разум, ще чуе гласа
на симпатизантите си и на разумните хора в България, които винаги са
го подкрепяли, ще чуе тревожния звън на камбаната Едвин Сугарев…
Вместо това, ние,
симпатизанти и членове на СДС, български граждани, които, макар че
живеят в чужбина, се тревожат от ставащото у нас днес, научаваме, че
Едвин Сугарев, човекът, събудил задрямалата гражданска енергия в
България, е бил остро критикуван и принуден да подаде оставката си от
СДС, да напусне огорчен всякаква политическа и дори обществена
дейност.
Предполагаме, че
драматичното му решение е предизвикано от болезнената раздяла с
илюзиите за потенциала на днешното СДС.
Уви, без Едвин Сугарев
постигането на Синята кауза - отнемането на властта от мафиотите и
предаването й на гражданите - става много, много по-трудно.
Тревогата ни е огромна не
само защото днес начело на държавата стоят арогантни закононарушители
(другата дума е престъпници – от престъпвам закони, граници на
общоприето поведение и морал), но и защото вече две години СДС като
единствена опозиционна партия демонстрира учудваща немощ.
Уважаеми дами и господа,
Днес България изпитва остра
нужда от ДЪРЖАВНИКА КОСТОВ, но още повече от всякога, днес на България
й трябва ОБЩЕСТВЕНИКЪТ ЕДВИН.
Едвин Сугарев е всичко това,
от което българското общество (и в частност СДС) изпитва остра
недостатъчност!
Разбираме, че на
злополучното засдание на НС от 13 май 2003 Иван Костов по всяка
вероятност е защитил принципите си за легитимност.
Разбираме и това, че много
добре е знаел, че този му (кавалерски) жест няма да бъде оценен, както
не беше оценено почтеното му и лоялното му поведение към бившия
президент Петър Стоянов, който неведнъж ни изненада с обикновени
махленски прояви (като фразата: “Ще оставя на семейство Костови да
коментира това” по повод журналистически въпрос, свързан с измислен от
мафиоти скандал с фондацията”Бъдеще за България” по времето, когато
Антонина Стоянова, съпруга на Петър Стоянов, е била член на УС на тази
фондация).
Критиките на Едвин Сугарев
към СДС бяха повече от основателни.
Но това не може да го каже
бившият лидер Костов, това можеше и трябваше да бъде казано от днешния
лидер Надежда Михайлова.
Вместо това от госпожа
Михайлова се чу недостойно подмятане за някакъв “подслон”, който
Сугарев можело да намери.
Изразяваме остро несъгласие
и с неподходящите и според нас учудващо емоционални сравнения на
уважавания от нас господин Костов на политиката с храм, а на хора като
Едвин Сугарев- с търговци на политическото тяло на СДС, които
търгували с това тяло, за да градят имидж и авторитет.
Има много какво да се каже и
напише за огромните заслуги на държавника Иван Костов - човекът,
изтръгнал България от азиатската прегръдка на Русия, човекът , срещу
когото се обедини цялата мафия на България и на Русия, човекът
регистрирал най-големите успехи на България, провел с учудваща смелост
и размах жизнено-важните за страната реформи, но не това е днес повод
за нашето писмо.
Именно Иван Костов, който
години наред беше несправедливо нападан и обвиняван от всички страни-
и от свои , и от чужди, днес би трябвало най-добре да разбере Едвин
Сугарев. Но, не – попречи му старомодното му патриархално-
консервативно разбиране за ролята на лидера на една партия, попречи му
собствената му вярност към принципите, с които той изгради СДС,
такова, каквото е днес.
И тук идва болезненият, но
важен въпрос за грешките, които направи г-н Костов като партиен
строител, създавайки това СДС, което днес отблъсква дори и част от
най-искрените си привърженици с неразбираеми прояви на комунистически
рефлекс.
В стремежа си явно нещата в
България да стават без излишно протакане, господин Костов като лидер
на СДС се огради с послушни и изпълнителни хора, които или бяха
лицемерни ласкатели, но арогантни и корумпирани кариеристи (като
Бисеров, Цонев, Бакърджиев) или бяха блестящи изпълнители, но безлични
и без собствено въображение (Надежда Михайлова, например).
На днешното ръководство на
СДС определено липсват изключително важни качества:
1. Смелост да се говори
открито и за проблемите в държавата, и за проблемие в СДС, като нещата
се назовават с точните им имена
2. Хъс, въображение, енергия
3. Желание за работа
Това бяха и проблемите ,
които господин Сугарев постави пред СДС:
1. Да се говори открито и
недвусмислено
2. Да се артикулира
политически ясно
3.СДС да не хитрува, да не
се снишава, да не се страхува и да не прави компромиси с хора, които
щели да дадат пари за кампанията
4. Да говори смело и открито
дори за допуснатите грешки
Подходът на НИС на СДС
спрямо въпросите, поставяни от г-н Сугарев, както и към самия него
като човек, е според нас катастрофален за репутацията на НИС и може да
доведе до сериозни последствия за СДС.
Днешният НИС се оказа на
примитивно ниско ниво, предпочитайки удобно мълчание, практикувайки
удобно мълчание, борейки се за удобно мълчание, налагайки удобно
мълчание.
СДС на обикновените му
членове и симпатизанти не се покрива с налагано с всички средства от
ръководството му апаратно мълчание.
Страхуваме се за бъдещето на
СДС и след множеството безпринципни стъпки напоследък на НИС, не
изключваме нови изненади и огорчения.
Надявам се на действително
"проветряване" на СДС (?...), но отдолу нагоре, от обикновените му
членове към ръководството му.
Уважаеми дами и господа,
Трудно е дори за
демократично мислещите български граждани да се разделят с някои
метастази на комунистическото мислене , неминуему проникнали в
съзнанието ни след като сме живели в общество, боледувало 50 години от
“рака” на комунизма.
Несъмнено още дълго ще се
лутаме в търсенето на добри решения, но не затварянето ни в надменното
– “така е, както ви казваме”, а единствено смелото обговаряне,
дискутирането на проблемите без лицемерен махленски свян (да си
позаметем проблемите зад вратата, че да не ги видят хората) ще ни
придвижи напред.
Уважаеми дами и господа от
СДС,
Тринадесет години
българското общество инвестира своите надежди и средства във вас,
политиците на СДС – във вашето обучение, в натрупания ви ценен опит,
за да се преборите с остатъците от комунизма и да поведете страната
натам, където другите източно-европейски страни вече почти пристигнаха
- в семейството на демократичните държави.
България няма нито време,
нито големи възможности да започва отначало, затова ви молим, чуйте
гласа на Разума и изтръгнете от мисленето си раковите образования на
комунизма.
А това може да стане само
след публично водени дискусии - дискусии, организарани и проведени с
българската общественост, и то не само в затворени зали, а и чрез
медиите (имаме предвид, разбира се, малкото демократични средства за
масова информация - радио Свободна Европа, Медиапул, вестник Седем и
др.)
Уважаеми дами и господа,
Няма демокрация, постигната
с недемократични средства и не може партия, която е авторитарна да има
претенции, че се бори за демокрация в страната!
Дори един Костов може да
греши! Това не е страшно, страшно е, ако ръководството на СДС се смята
за непогрешимо и че няма нужда от обговаряне и от дискутиране на
проблема, страшно е , ако СДС не може да осъзнае грешките си и да ги
признае.
Настояваме за публичен
дебат, настояваме СДС да чуе демократичната българска общественост!
Едвин Сугарев трябва да бъде
публично помолен да се завърне , ако не като член на СДС, то като
общественик и дискусията за бъдешето на СДС (и на България) да се
проведе.
Който го е страх от грешки,
той не се хваща на работа.
Който го е страх да си
признае грешките или поне да ги обсъди и диксутира, няма политическо
бъдеще.
P.S. Както виждате, дори
в писмото си дискутираме грешките на Иван Костов, бившия лидер на СДС,
а не тези на Надежда Михайлова, сегашния лидер на СДС, защото смятаме,
че Надежда Михайлова не е направила грешки, а тя просто е грешно
избраният човек на това място и безличната политика на СДС за
последните две години е доказателство за това.
Госпожа Михайлова може да
съхрани себе си като един бъдещ политик единствено, ако днес си подаде
достойно оставката, защото се видя, че тя не може да бъде лидер на
партия като СДС. Ние обаче смятаме, че тя има политически потенциал
като човек, който достойно може да представя и защитава българската
политика навън, ако не се налага тя да я прави. В крайна сметка,
надценяването на собствените възможности е опасно и за надценилия се,
и за околните.
23 май 2003
ereticus:
Описаните в цитираното от
Дилмана писмо аргументи тогава бяха оспорвани от днес назоваващите се
“костовисти”. Тогава те бранеха статуквото на НИС, който в последствие
ги натири и най ѓолемия проблем им беше Е. Сугарев и новосъѕдаденото
ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ, което щяло да раѕцепва СДС.
Какво е отношението на т.
нар. “костовисти” към “единството” на СДС днес?
Аѕ най вече бих посъветвал г
н Костов да се пази от костовисти (днес - осанна, утре - разпни го).
Такъв беше Бъкърджиев, който
бе търпян до последно.
Wetrowete:
Днес е 13 и вторник, СДС има
важно съвещание, баш на този ден. Интересно е какво ще излезе? |
