12-01-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

12 януари 2004, 12:50

Приватизацията през 2004: а сега накъде?

Георги Ганев, Център за либерални стратегии

Публикувано в "Дневник"

 

В началото на 2004 процесът на приватизация в България е в особено положение. От една страна, вече се навършват две години от приемането на нов закон за приватизацията и това е достатъчен срок за изводи за неговото действие. От друга страна, самото естество на раздържавяването започва да се променя заедно с характера на българската икономика.

Изводите от действието на приетия през пролетта на 2002 закон за приватизация са прости - въпреки прекрасните намерения този закон не върши работа. Може да звучи парадоксално, но огромната част от държавните активи бяха фактически продадени по стария, много охулван, подиграван, поправян и преправян закон за приватизация, докато по време на действието на новия, значително по-естетичен и на хартия изпълнен с решимост, процесът на приватизация забуксува.

В опита си да преодолее характерното за стария закон високо ниво на субективизъм и оттам на непрозрачност и възможност за произвол на политиците при процеса на продажба, новият закон напълно лиши продаващите от възможност за избор и за контрол върху процедурите.

Оказа се, че елиминирането на своеволието и оттам на отговорността на продаващите, вместо да ускори процеса и да го направи по-прозрачен, просто го вкара в съда, който започна да прави политически избори вместо политиците и в крайна сметка приватизацията спря. За да потръгне пак раздържавяването, очевидно е нужна промяна в регламента му, която, от една страна, да върне избора и отговорността на продавача, като обаче запази съществуващите в сегашния закон относителна яснота и прозрачност на процедурите. Нуждата от промяна в регламента на приватизацията съвпада с определена характеристика на средата. Българската икономика вече е доминирана от частния сектор, движена е от пазарната инициатива, за приватизация останаха предимно големи предприятия в предимно специфични и подлежащи на сложно регулиране сектори като енергетиката, инфраструктурата, комуналните услуги - единствените изключения в това отношение продължават да бъдат "Булгартабак" и БТК. Българското общество вече достига момента, в който отговорът на въпроса дали да се приватизира вече няма да е самоочевидно да, а ще изисква ценностен и оттам политически избор. Дали, какво и как от тези специфични сектори ще се продава, ще стане обект на политически спорове, на управленски програми, на държавна политика.

Така приватизацията у нас оттук насетне ще има неминуемо два ясно разделени компонента. Първият ще е политическото решение за приватизация, което поставя раздържавяването в контекста на цялостната държавната политика в съответния сектор и ще дава отговор на въпроса дали ще се продава, кои точно активи и защо ще се продават, какви потенциални купувачи са желани, в какъв регулативен режим ще работят продадените активи. Вторият ще е техническото изпълнение на решението - разгласяване, привличане на набор от кандидати, отговарящи на определените на политическо ниво критерии, провеждане на прозрачни и убедителни процедури.

За добрата работа на първия компонент е необходима ясна политическа воля и отговорност, както и детайлизирана визия за държавната политика в съответния сектор. За добрата работа на втория компонент е необходима преди всичко репутация на ефективен и честен продавач и добри маркетингови и брокерски умения. И двата компонента са същностно важни за нормалното протичане на приватизацията в условията, които ще предоставя България, но същевременно са много различни като естество на работата. Те изискват много различна специализация, различни умения, отговорности, действия. Всъщност може би една от основните слабости и на двата досега действали закона за приватизацията е, че те не разделят изпълнителите на тези две същностно различни дейности. Независимо дали става въпрос за Агенция за приватизация, както е де факто по сегашния закон, или за прословутите "органи по чл. 3" от стария закон, едни и същи групи от хора са били натоварвани и с двете задачи.

Връзката между този факт и слабостите на процеса на приватизация у нас е много пряка. Когато един човек или група от хора има власт и съответно задължение да взема както политическите, така и техническите решения по продажбата, възможностите за злоупотреба с процеса или за неговото блокиране стават значителни.

Ако направеният дотук анализ е верен, то една от посоките на подобряване на регламента на раздържавяването у нас става очевидна. Процесът на приватизация ще спечели, ако дейностите и съответно отговорностите по двата му компонента бъдат разделени между различни органи. От една страна, логично е отговорните за провеждане на държавна политика в съответните сектори министерства да формулират визия, да изготвят съобразно с нея списъци от предприятия за създаване, преобразуване или приватизация и да разработват подробни изисквания за потенциалните купувачи. От друга страна, нормално е самата продажба да се извършва от различен орган, който да е истински агент на държавата в процеса и да е ведомствено заинтересуван да има репутация на коректен продавач, способен да осигури прозрачен и ефективен процес. Тази роля може да се поеме от Агенцията за приватизация, като е особено важно регламентът да й гарантира действителна независимост от намеса на текущи политически страсти в експертната й работа. Така едновременно монополът при вземане на решения в процеса ще бъде разбит и всеки държавен орган ще може да специализира в това, което му е работата.

home    top


© 2004 Още Инфо