|
Мястото на металургичния гигант
не е край София и това се знае от десетилетия. Почти до 1989 темата
беше табу, но въпреки това тъжната истина не беше тайна даже за
неспециалистите. Построен по руска технология отпреди половин век, той
е екологична бомба без часовников механизъм. Най-мръсните му
производства са свързани с добива на чугун - доменното и
коксохимическото. Точно в едната от тези критични технологични точки
стана и вчерашната авария.
Тя беше предвидима и затова още
преди десетилетие и половина редица експерти настояваха за спиране на
чугунодобива. Рискът от него е неоправдан поне по две причини. Едната
е близостта с големия град. Втората - природоклиматичните особености
на района: котловинно поле. Въпреки, че е разположен североизточно от
столицата при преобладаващи северозападни ветрове, комбинатът може
тежко да обгази при авария значителна територия в моменти на
температурна инверсия, каквито взпрочем най-често настъпват имено през
този сезон. Оттървахме се с късмет.
Надеждата беше, че
приватизацията ще спре чугунодобива. Той е меко казано неизгоден, тъй
като в близост до комбината няма находища нито на коскуващи се
въглища, нито на желязна руда с достатъчно високо съдържание на черния
метал. Всички тези гигантски обеми с материали се возят от далечни
краища на планетата - Украйна, Русия, Северна Африка...
Предполагаше се, че един нов и
истински стопанин просто няма да се занимава с глупости и постепенно
ще преструктурира производството, като - вероятно - запази единствено
стоманодобива, за да се възползва от висококвалифицираната работна
ръка в близост, но пък като внася чугун, а не руда (едно е да внасяш
тон чугун за производство на тон стомана, друго е тонове и тонове
суровини за производството на този тон чугун). Освен това е известно,
че кремиковското рудно тяло има редица други ценни съставки, които са
вероятно по-атрактивни за извличане.
Но не би.
Тази сутрин всички неинформирани
наивници, които са допускали такова развитие на нещата, научиха от
Лили Маринкова по "Неделя 150" защо нищо подобно не би могло да се
случи. Оказа се, че в ръководството на акционерното дружество фигурира
заместник министър на транспорта. От което схемата на приватизацията
му лъсва и без да се правят повече каквито и да било проучвания.
Държавата продължава да е
принципал на процент от акциите в допотопния гигант на социндустрията.
Хващам се на бас, че именно тя покрива под явна или скрита форма част
от загубите, които генерира неизгодното чугунопроизводство. И със
сигурност използва като мотив някакъв безкрайно хуманен мотив: да не
се изхвърлят на улицата хората от доменното и коксохимическото
производство, примерно.
Хуманизмът на този тип действия
го видяхме на практика. Загинаха трима, 19 (накрая
- 21...) са в болница, един от тях - с опасност за живота.
Няколко столични квартала се спасиха от тежка газова атака по
случайност.
Изключителен хуманизъм: по
държавному. |
