|
|
|
Всеки сигнал за
бедствие, изпратен през това време чрез радиовълни, отдавна е
напуснал Земята. По пътя си през атмосферата може да е
предизвикал реакцията на някоя спасителна служба, но после е
поел дългия път през безкрая, в който му предстои да заглъхне.
Първоначално хората
алармирали за бедствие не чрез SOS, ами чрез CQD. Такова било
възприетото аварийно съобщение в Marcony Int. Company през
1904 и то било излъчено пробно за първи път именно на 7
януари.
По нашия църковен
календар предният ден - днешният - е Богоявление. По календара
на някои други християнски деноминации – Бъдни вечер. Дали
нощес Бог ще се ражда или пък току що е приел Светото Кръщение
– това е тема за |
 |
теоретичен диспут, който
оставяме на теософите. Основният ни проблем е, че и досега не
чуваме ответа на нашия зов за помощ към небесата, каквато и да е
абревиатурата, с която го отправяме вече цял век, а и без значение
кога го отправяме: в дните на Светите Християнски празници или в
нашенските си грешни делници.
Впрочем, CQD – първият
ефирен сигнал за бедствие – наистина бил абревиатура от
англоезичното изречение “Елате бързо: опасност” (Come
Quickly, Danger).
През 1908 заменили сигнала с SOS, понеже тези букви по телеграфа
са по-прости за предаване и дешифриране – три точки, три тирета,
три точки. Трибуквената комбинация няма никаква семантична
стойност извън онази, която й е възложена преди сто години – да
съобщи в ефира, че някъде се случва нещо тревожно и опасно.
Мнозина си мислели, че зад това все пак се крие абревиатура. И до
днес витаят версии с подобни тълкувания – че SOS означава “Спасете
душите ни!” (Save Our Souls), “Спасете кораба ни!” (Save Our
Ship)...
Но не, не е така. Не зов
за спасение на душите отправяме с този сигнал, не и на кораба.
Душите ни изгниха в очакване на чудото, а корабът ни продължава да
потъва и тази година на 9 септември ще отбележим шейсетата
годишнина от най-катастрофичното му торпилиране. И като се
огледаме - подводничарите пак вилнеят наоколо.
Ние ли неуко се молихме,
Господи?
Защо се случва така по
нашите краища? Едва ли ще да е единствено по природогеографски
причини. Дали пък не е защото спряхме да изпращаме зова за
спасение с класическия телеграф? Или може би трябва утре да се
съберем на площад Св. Александър Невски и в многогласен хор да
отправим към небесния свод своята молитва с едновековния човешки
вопъл: “Ти-ти-ти/та-а та-а та-а/ти-ти-ти!”
Кажи ни верните слова,
Боже! |
