|
|
|
На 6 януари се
навършват точно 150 години от рождението на Първия от
Най-Великите Детективи, живели някога върху страниците на
някоя кримка. Да бе жив - да му се надяваме.
* * *
-
Разбирам, Уотсън, че вие не се доверявате на примамливите
илюзии, които ни създава зад стъклото на прозореца пролетното
слънце. Правилно, за мъж на вашите години топлото бельо е
изключително важно - казва Детективът на своя |
 |
Асистент, който пристига в една априлска сутрин от дома си в офиса
на Бейкър стрийт.
- И как
така се сетихте, Холмс?!
-
Елементарно, Уотсън. Пропуснали сте да си обуете панталона.
* * *
Разследването на някакъв заплетен случай отвежда Холмс и Уотсън в
горичка край блато, над което се стеле лепкава мъгла. Здрачава се.
- Холмс,
а кой вие така зловещо откъм блатото?
-
Баскервилското куче, Уотсън.
След
минута докторът пита:
- А сега
кой мяучи така зловещо?
-
Баскервилската котка, Уотсън.
Смълчават се.
- Каква
зловеща тишина настъпи! - констатира докторът.
- Това е
Баскервилската риба, Уотсън.
|
 |
* * *
Холмс и Уотсън срещат на улицата две дами, които току що са си
купили по един сладолед.
-
Уотсън, как мислиш, коя от тях е омъжена - тази, която отхапва
от лакомството, или онази, която го ближе?
-
Която го ближе - отговаря докторът след кратко замисляне.
-
Не, другата.
-
Другата?! Не може да бъде! Как се сетихте, Холмс?
-
Елементарно, Уотсън, има брачна халка на пръста си.
* * *
Холмс и Уотсън извършват наблюдение над заподозрян злосторник
от аеростат, но |
|
Няма произведение, написано от Артър Конан
Дойл, в което неговият Херой произнася репликата "Елементарно,
Уотсън". Тя и привнесена в езиковия арсенал на Великия
Детектив от неидентифициран сценарист или автор на вицове |
вятърът
ги отвява в неизвестна посока и те се приземяват на свечеряване
край някаква ферма. Откъм обора към тях се задава смътен силует.
Оказва се - човек.
-
Извинете, сър, ще бъдете ли така любезен да ни кажете къде се
намираме? - любезно пита Асистентът на Детектива.
Мъжът в
синя престилка вече е в обсега на газовия фенер, който все още не
изневерява на аеронавтите. Ботушите му са окаляни в подозрително
кафяв нюанс от спектралната гама. Той се замисля.
- Вие се
намирате в коша на летателен балон, господа - отронва се накрая от
устата му. След което, изпълнил дълга си към странниците, човекът
отишъл да си върши работата.
-
Непонятна личност - отбелязва Уотсън.
- Нищо
особено. Програмист-надничар.
- Но
как, Холмс, та даже ботушите му бяха в кравешки...
- Вижте,
драги, случаят е класически. Първо, той твърде дълго мисли върху
отговора на изключително прост въпрос. Второ, отговори абсолютно
точно. И трето, от неговия отговор ние нямаме никаква полза. |
