|
|
|
В
българското обществено съзнание бай Ганьо е или би трябвало да
бъде това, което е Джон Бул за англичанина или Чичо Сам за
американеца. При условие, че вече е осъзнат и изживян като
национален характер. Да се появи образът му върху българска
банкнота е толкова естествено, колкото да бъде изобразен Швейк на
някоя чешка или дон Кихот на някоя испанска пара. Още повече че
имаме готов графичен образ – бай Ганьо, нарисуван от
|
 |
|
Ето я прословутата банкнота и на гърба и го
няма бае ви Ганя, а пък ако кликнете върху картинката, ще
научите още за тази емисия на БНБ |
Бешков, е
така слят с литературния герой, както Швейк, изобразен от Йозеф
Лада или дон Кихот от Доре, например.
Наскоро беше
предотвратен един опит това да се случи. Когато се чу, че новата
100-левова банкнота, посветена на Алеко Константинов, ще носи
отзад и образа на бай Ганя, се надигна вълна от протести. “Бай
Ганьо ще ни гледа всекидневно от парите!”- кършеха ръце медиите.
Обвиненията към авторите на идеята се движеха от некомпетентност
през позор почти до национално предателство. БНБ се сепна и в
последния момент кошмарният образ беше премахнат. Разумът
възтържествува.
Този случай
нямаше да е толкова забележим, ако не си кореспондираше с друг
подобен от преди две-три години. При т.н. деноминация на лева БНБ
обяви, че новата еднолевова банкнота ще носи образа на св. Иван
Рилски. Тогава също се чуха гласове, че това не е редно, че
мястото на един светия, при това на безсребърника св. Иван, който
върнал на царя изпратеното му злато, не е на презрените от него
пари и то на омазнените еднолевки. БНБ се направи, че не ги чува.
Нещо повече, когато по-късно се появи и монетата от един лев, тя
също беше с образа на светията. Така номиналите от един лев, както
сега и тези от сто лева станаха веществен израз на административна
некомпетентност, граничеща с простащина.
|
 |
Обяснението
за тези два различни подхода (водещи до един и същ резултат) е
колкото просто, толкова и тревожно: много, твърде много са живите
байганьовци. Повечето от тях подсъзнателно усещат, че са такива.
Те панически се боят да се видят изобразени в истинския си вид.
Можем да разберем чувствата им. Защото няма нищо по-страшно от
истината. Виждали сте бешковия бай Ганьо, нали? Ако не сте, вижте
го. Бихте ли
|
|
Странното е, че преди 40 години никой не се
възмутил от публикуването на байганьовия образ върху таксова
марка, тогава - с 2000 пъти по-нисък номинал |
искали това
да сте вие?
Докато във
всяко общество хората, отъждествяващи се с люде като св. Иван
Рилски, са единици. Малко са и тези, които разбират какво той е
искал да каже. И когато те трябва да мерят глас с хора на
байганьовците, гласът им не се чува. А зад стените на БНБ също има
байганьовци и те чуват избирателно.
Станалото
дотук има една печална и една забавна страна. Първо печалната:
изненадващо е колко силен е този хор. Това показва, че бай Ганьо е
процъфтяващ вид и днес. Според виц от времето на Тодор Живков, ако
Алеко би живял тогава, неговият герой щеше да се казва инженер
Ганев. Днес, като отчетем обезценяването на стойностите за
изминалото време, той би трябвало вече да е поне доцент. Защо не и
министър на просветата (защо ли имам чувството, че вече е бил?) И
затова е естествено желанието му да премахне героя на Алеко от
учебните програми. Да го премахне изобщо. Нали има прецедент – щом
е опасен за гледане от възрастни, толкова повече е опасен за
подрастващите.
Затова Алеко
гледа доста изплашено от новата банкнота. Нейсе, все ще изкара до
2007.
А веселата
страна на станалото е, че можете да научите имената на някои от
най-активните байганьовци. Издали са се сами. Просто отворете
вестниците от последните няколко месеца и вижте кой е протестирал
срещу образа си върху банкнотите. |
