29-12-2004

За радетелите на демокрацията развитието в редица страни по света, което се наблюдава през  последните 30 години, е наистина обнадеждаващо. През 1974 сред 150 държави на земята само 41 бяха демокрации. Днес три пети от всички страни в света (119 от 192) са с демократични политически устройства, като същевременно успешно бяха развенчани редица митове за демокрацията - непродуктивни митове и формули за самите демократични общества. Това говори за вътрешната динамика на демокрациите по принцип и за способността им да се реформират по образеца на сполучливите и успешни демократически модели.

Доскоро широкото мнение на западни политолози гласеше, че страните с преобладаващо католическо вероизповедание трудно могат да станат реални демокрации, каквито представляват успешно развитите протестантски или доминантно протестантски демократични общества. Когато през 1974 Португалия тръгна по пътя на демократизацията, тези експерти предричаха почти сигурен колапс на експеримента при португалците. Но се случи друго. Моделите, наследени и приети от успешно развитите (протестантски) демокрации, бяха приложени успешно, а примерите им бяха използвани съобразно конкретните обстоятелства, като дадоха отлични резултати през годините и в една католическа страна.

За китайците като раса се ширеше подобно опасение. Съществуваше предубеждението, традиционното конфуцианство не дава непременно на едно азиатско общество с имперски традиции културните предпоставки и способности да се демократизира. Но в Тайван се случи друго. И отново - в следствие на сполучливо пренесен и успешно приложен десен демократичен модел.

Преди 170 години в САЩ противниците на републиканските аболюционисти и 100 години по-късно привържениците на расовото разделение издигаха прокламации, че афроамериканците са неспособни да се интегрират в англосаксонската култура. Но тогава напук на расистите се разви църковното и правозащитното движение на афроамериканските протестанти, и се появи закономерно личността на баптисткия пастор Мартин Лутър Кинг.

Но как се разви демокрацията за първите три години на ХХІ век и особено през отиващата си 2004? Онези, които искат да имат балансиран поглед върху конретните процеси трябва само да прочетат внимателно годишното издание на резултатите от проучванията на нюйоркската изследователска група по въпросите на демокрацията и човешките права  "Freedom House". Тази организация е въвела система от показатели, с които степенува демократичните процеси в страните, които изследва, по това, доколко те се респектират от залегналите в Общата декларация за човешките права и свободи на ООН и те се прилагат в дадени. Политическите права например обхващат правото да се основе партия и да се участва в избори. Към гражданските права принадлежат свободата на словото, на вероизповеданието, автономността на различните тарифи за определени услуги, правовата държавност, личностни права и индивидуални свободи, свободни пазарни отношения. Freedom House дава по тези показатели на всяка страна по земното кълбо една определена оценка по 7-точкова скала. Всяка страна може да се нареди по тази скала в три категории: Свободни са страни, които имат средно аритметично число точки от 1,0 до 2,5. Като частично свободни са определени онези страни, които са достигнали стойности от 3,0 до 5,0 пункта. А като несвободни са определени онези, които имат оценка от 5,5 до 7,0.  

Следва ли човек тази система за оценяване, открива, че Русия се явява най-голямото разочарование на изминаващата 2004 година. През 1997 Freedom House оцени по скалата си статуквото на политическите права в Русия с 3,0, на гражданските права с 4,0. Днес империята на Путин получи 6,0 за политически права и 5,0 за граждански, с което страната падна обратно от категорията „Частично свободна“ в „Несвободна“. Сред 48 страни в тази група са страни като Беларус, Куба, Китай, Либия, Северна Корея, Саудитска Арабия, Судан, Туркменистан и Узбекистан.

Въпреки това свободата прави прогресивни крачки в региони и страни, в които допреди време би било немислимо да стъпи. 26 страни са преминали в по-висока категория, а с Русия само 10 други са отпаднали в по-ниска. Азия преживя годината на най-много проведени демократични избори досега: В Тайван, Южна Корея, Филипините, Малайзия, Шри Ланка, Индия и Япония избирателите дадоха свободно гласовете си през 2004 година за своите представители. Афганистан, една азиатска страна в подем, е все още много далече да се нарече либерална демокрация, но въпреки това в Хиндукуш се проведоха свободни избори. И съмнява ли се все още някой, че днес хората в страната се живее по-свободно и много по-добре, отколкото по времената на комунизма и талибаните? В Латинска Америка също се отбелязва напредък, като най-забележителен за годината бе онзи, констатиран  в Доминиканската република. В Източна Европа една редица от бивши комунистически страни вече са членки на ЕС. А в Украина гражданите показаха силата на волята си – че не желаят повече безучастно да приемат изолацията и мизерията, в които ги повлича комунистическата проруска номенклатура и са решени да поемат пътя към свободата.

Най-тежко е положението в Близкия Изток и Северна Африка. За тези региони  Freedom House не отчита никакви демократични промени или процеси в подобна посока през 2004, като е констатирана липсата дори на елементарни политически и граждански права. Това не говори непременно за проблеми на Исляма според американските изследователи, тъй като от 27 неарабски страни с преобладаващо мюсюлманско население почти една четвърт са с демократични форми на обществено-политическо управление, а скромни успехи са регистрирани и в арабския свят. Но това се дължи преди всичко на работата, извършена от активисти в правозащитни организации или от прозападни просветни местни клубове. Така благодарение на подобни усилия в Египет се отчитат повече налични гржадански свободи, а в Мароко се прие един от най-либералните закони за семейството в арабския свят. Освободеният от режима на Садам днешен Ирак, въпреки всички предстоящи тежки задачи на място и проблеми за разрешаване, се готви за първите демократични избори в страната през януари 2005. Именно тази страна опровергава често повтаряното недомислие, че демокрацията на една страна никога не може да се внесе отвън. Тези, които са на това мнение, забравят историческите факти след Втората световна война – именно вносът на англосаксонска демокрация преди 60 години направи страни като Германия и Япония функциониращи демокрации. Краят на апартейда в ЮАР трудно можем да си представим без положителното влияние, политическия натиск и оказаната помощ на демократични страни и политически организации отвън.

През последното десетилетие на ХХ век вносът на влияние и външният политически натиск на западните либерални демокрации даде тласък и посока на процесите в бившия Варшавски пакт, като разруши и него, и изградената от СССР Желязна завеса. Правозащитни организации от тези страни, подкрепени от либералните западни демокрации и лидерите им (САЩ и Великобритания) доведоха до края на Студената война и принудиха комунизма да капитулира пред жаждата за свобода.

2004 беше и година на самокритика за развитите и традиционни западни демокрации. В САЩ се водиха горещи спорове в медиите и между различни правозащитни групи за последиците от "Patriot Act". Някои изразяваха опасението, че този закон срещу тероризма може да се превърне в заплаха за свободата на словото и вероизповеданията, понеже заплашва устоите на правовата либерална държава и индивидуалните свободи. Но дискусиите помогнаха да се образува едно по-скоро трезво обществено отношение, да се разбере необходимостта от този закон, като се остави, разбира се, не една отворена възможност за наблюдение на прилагането му, граждански контрол и за мерки срещу евентуални злоупотреби. Развитото демократично общество доказва винаги на практика, че е способно да  изработва механизми, с които да гарантира основните индивидуални права и свободи на гражданите си, и с това да опази или - при нужда - да реформира себе си.

Свободата – това е най-могъщата идея, която движи цивилизацията напред в модерните времена. С всички свои проблеми, либерализмът и изградената върху неговата ценностна система западна демокрация защитават свободата на личността по-добре от всяка друга политическа система досега. Прогресът и икономическите успехи на либералните демокрации доказват функционалността на формулата им, като тези успехи са винаги толкова по-големи, колкото повече индивидуална свобода предоставя някоя демократична държава на своите граждани.

Публикацията подготви Весела Илиева