27-12-2004

Това което се случи снощи – 26 декември 2004 - е нов, изключително сериозен удар срещу комунизма и реставриращия се болшевизъм в Путинова Русия. Украйна, тази наша съседна страна през Черно море, каза решително НЕ на комунизма. Това е нов знак за бъдещо присъединяване на тази страна с над 50 милионно население и площ от над 600 хил.кв.км. към демократичната европейска общност. По своето значение снощното събитие може да се сравни с падането на Берлинската стена през 1989 и освобождаване на източна Европа от руското (тогава съветско) попечителство.

Можеше ли да се предположи само преди няколко месеца такова развитие на събитията в Украйна? Както за мен, така предполагам и за мнозина, които познават добре похватите на комунистическите властници, такова развитие изглеждаше малко вероятно. Може би тези, които са били по-добре зопознати с политическата ситуация вътре в Украйна,  да са предвиждали тези демократични тенденции, но така мирно, без сблъсъци да се стигне до такива убедителни  резултати, предполагам, че малцина са очаквали.

Ако процесът за демократизация в Източна Европа не бяха толкова напреднал и така внимателно наблюдаван от западния свят, руските танкове и донецките миньори щяха да решат събитията по познатия кървав начин. Впрочем, този резултат от проведените избори можеше да се очаква, но едва след първия им тур. Тогава, когато стана ясно, че резултатите от този тур на изборите са фалшифицирани, се стигна дотам кандидатът на опозицията г-н Юшченко да бъде отровен. Със сигурност това античовешко и престъпно болшевишко деяние даде допълнителни мотиви на украинския народ да се изправи още по-решително срещу старите терористични похвати на бившата съветска власт.

Нека не забравяме, че Украйна беше първата и най-сериозна партньорка на   Русия в ОНД след разпадането на СССР. В Кремъл възнамеряваха да се възмоплзват максимално геополитическо разположение на тази страна, от природните й дадености и не на последно място от интелектуалният й потенциал, но и на възмоностите една значителна по човешки ресурс и въоръжение армия, която да бъде щит срещу „напиращата” от Запада демокрация. И така съвсем естествено се стига до отговора на въпроса кой би имал интереса от убийството на Юсченко – този, който не желае да види Украйна в средите на демокрацията. А конкретният отговор е още по-ясен – това са службите на путинизираща се Русия, вероятно не без съдействието на украински партньори.

Мръсна история, достойна да бъде извършена само от мръсни хора.

Сега предстои най-тежкият етап по пътя към демократизацията на Украйна - укрепването на новата власт, бързо ликвидиране на руската и местната комунистическа агентура, които трудно ще преглътнат горчивия хап от нанесената й смъртна рана. Но нека се надяваме, че този народ, който предизвика възхищението на световната общественост, ще съумее да защити победата си.

Мисля, че ние българите, трябва да поздравим украинския народ за победата му, но и трябва да се поучим от достойнството му.