Когато гръм удари, как ехото заглъхва - само шест думи, а сякаш чуваш грохота на мълнията и отката на звука от грапавините на земята. Да, Студената война свърши преди 15 години с удар на мълния, ама виждате ли как ехото от разпада на съветската империя продължава да отеква.

Навремето - още с първия откат на гърма, се откопчаха от съветския контрол и си върнаха независимостта държавите, които в края на Втората световна война бяха окупирани от Червената армия. После след неуспешния опит за преврат в Москва Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) бе официално забранена, а 15-те републики от състава на СССР обявиха независимост. Разбира се, ехото от мълнията проехтя и от другаде - Чехословакия се раздели на две, а изкуствената Съюзна федеративна република Югославия (СФРЮ) се взриви от вътрешни войни.

А Русия, наследницата на СССР? Пак най-голямата по територия страна в света и пак с най-големите природни богатства в света - какво стана с нея? За тази странна държава може би най-страшното, което стана, е, че

с блясъка си мълнията я освети такава, каквато е

Тя вече не може да се представя за нещо, което не е. Не може да играе роли. Не може да заплашва. Вярно е, години наред успяваше да буди страх. Но вече не. Сега светът видя какво тя в действителност представлява. Великан наистина, ала на плачевно ниско равнище в развитието си. Народ с наистина огромни ресурси и с уж завиден интелектуален потенциал, ала и до ден-днешен търгуващ само със суровини, защото е неспособен да произведе конкурентна стока. Народ, уж спечелил Втората световна война, а днес с Брутен вътрешен продукт (БВП) далеч зад съсипаните навремето от бомбардировки Германия и Япония.

Никакви лозунги, никакви повтаряни до втръсване клишета вече не помагат. Като цивилизация Русия е толкова далеч назад от евроатлантическата общност, а като способност да излъчва мощ и влияние вън от границите си е толкова несъпоставима не само със САЩ, ами даже с една второстепенна сила, каквато е например Великобритания, че опитите на някои нейни представители да се държат като "суперсила" се приемат с насмешка. И не впечатляват никого. Затова в географските ширини, където сянката на Русия (имперската или болшевишката - все едно) е висяла години наред над главите на населяващите ги народи, центробежгните сили са се отприщили. И Русия - тази, която светът вече вижда, каквато е - не може да ги спре. Тя няма как да ги спре и това всички вече го знаят.

Предлагам, уважаеми читателю, да вземеш атласа и да погледнеш картата на евроазиатския земен масив. Предлагам го, защото май много лесно се забравя къде минава източната граница на континента Европа. Че Европа се простира до източните склонове на Урал. Чехия и Унгария съвсем не са в Централна Европа. Нито Полша, Румъния и България са в Източна Европа. През центъра на Европа минава една огърлица от държави - всичките или бивши съветски републики, или след Втората световна война независими, но били част от съветския блок. Като се тръгне от Финландия на север и се мине през Естония, Литва и Латвия, после през Беларус, Полша, Румъния и Украйна, та се стигне чак до Грузия и Армения, това е зоната, за която говоря.

Зона в средата на континента Европа

Всички тези държави са европейски държави и щом е дошло време за европейско обединение и интеграция, те до една имат пълното право да искат членство в Европейския съюз.
В Русия (както по-рано в СССР) все още върви в обръщение типично комунистическата измишльотина "близка чужбина". Което значи съседите, разбира се. Смисълът на този термин, бих казал, дори на тази доктрина е, че там, в държавите, удостоени с честта да бъдат назовавани "близка чужбина", руското влияние трябва да е доминиращо. Там каквото и да се случи трябва да става със съгласието на Русия и да не засяга нейните интереси. Забавното във връзка с всичко това е, че в Москва не може да не виждат до каква степен доктрината за "близката чужбина" е вече обезсмислена, но въпреки всичко продължават да се държат така, сякаш са в състояние да я налагат със сила. Нищо не се получава естествено, защото държавите в дъгата от Финландия до Каспийско море вече не се страхуват. Самата Финландия отдавна излетя от орбитата на съветското влияние. Трите Балтийски републики, Полша, Румъния и България (хайде и ние да се включим в "близката чужбина", нищо, че нямаме обща граница с Русия) също сме аут. Грузия ни следва. Изведнъж експлодира и Украйна.

Във връзка с реакцията на Москва на събитията в Украйна разни наблюдатели "международници" (също комунистическа измишльотина, защото би следвало значи да има и "вътрешници") запророкуваха началото на "нова Студена война". Западът, тоест САЩ и Европейският съюз, толкова твърдо застанали зад обвиненията, че изборите в Украйна били фалшифицирани, че гневът на Москва щял отново да смрази международните отношения. Светът отново ще се раздели на Изток и Запад, така ли? И Изтокът ще бъде Русия?

Трябва да си абсолютно откачен, за да допуснеш подобен абсурд

Навремето Студената война между икономически слабия Съветски блок и могъщия Запад беше възможна само поради така нареченото "равновесие на ужаса", т. е. гарантираното взаимно унищожение в случай на термоядрена война. Ядреното оръжие и неотразимите средства за неговото пренасяне правеха възможно една изостанала икономика да стои срещу една мощна икономика. С появата на съвременните противоракетни средства обаче и с огромния напредък на науката това "равновесие" се изпари яко дим и днес в глобализиращия се свят реалностите са коренно различни. Ако отношенията между Русия и развитите демокрации се влошат до вледеняване, у кого ще остане контрата? Навремето грижата и на Изтока, и на Запада беше да не се допусне нещата да излязат от контрол и Студената война да не се превърне в гореща. Днес в класацията за относителната тежест на държавите Русия къде е? Каква ти Студена война!

Откъсването и на Украйна от руското влияние ще е действително ужасно горчив хап за Москва. Защото територията на Украйна е по-голяма от тази на Франция или Германия, а населението є е близо 50 милиона. Но такива са реалностите на времето, те обуславят интересите на отделните народи. А тези интереси се влияят от притегателната мощ на големите и силните, да не говорим за притегателната сила на САЩ, които произвеждат годишно стоки и услуги с 300 милиарда долара повече от великите сили Великобритания, Франция, Германия, Русия и Япония, взети накуп.

За Русия няма вече и не може да има "близка чужбина", различна от "далечната". Украйна иска НАТО и Европейския съюз, нейно право е да го иска. Няма да мине много време - ще го поиска и Беларус. А ако питате мен, в един момент ще го поиска и Русия. А дали това ще е днешна Русия, или и тя в един момент ще се разпадне на няколко нови държави, е, разбира се, съвършено друг въпрос.