Сенчеста икономика

• По различни оценки между 25% и 30% от БВП;

• Резултат от високи разходи за правене на бизнес и публични услуги с незадоволително качество;

• Според изследване на ИПИ най-изкривяващи данъци са: осигуровките и личният данък.

Ограничаване на сенчестата икономика

• Създаване на стимули, а не наказания;

• Наказанията е вероятно да създадат условия за нарастване на корупцията вместо за намаляване на сенчестата икономика;

• За секторите в “сенчест капан”, стимулите са основен изход.

• Разходи да бъдеш неформален

• По-лоши условия на финансиране;

• Търсене и доставяне на недействителни фактури;

• Риск от законодателно преследване;

• евъзможност да се използват държавните механизми за гарантиране на договорите;

• Ограничаване на операциите с формални партньори;

• Особени отношения между работодатели и работници (договори и наемане).

Прогноза за сивата икономика при условията на алтернативния  бюджет

• Около 50% от сенчестата икономика ще излезе “на светло” за три години;

• Това би означавало между 4,75 и 6,65 милиарда лева;

• Допълнителни мерки – намаляване на квази-данъците и подобряване качеството на публичните услуги.

Изборът на производителното съсловие

• Няма икономика, в която мнозинството да живее за сметка на малцинството. Обикновено е обратното: проблемите на българската демокрация се коренят във високите данъци.

• Ако равнището на преразпределяне от 2004 се запази (41-43% от БВП), производителното съсловие – ако все още е в добро здраве –  пак ще избира между следните модели на поведение:

1) “Работи повече,  въздържай се от потребление за себе си (своите роднини, деца и пр.), давай на правителството

2) “Иди произвеждай там, където ще получаваш и задържаш повече за себе си, сега или в бъдеще!”

3) “Давай по-малко на правителството!”

4) “Произвеждай по-малко!”

• Щом не намаляват данъците съществено през 2004 г., избраниците на народа предполагат, че това съсловие избира модел 1.  Всъщност има комбинация от модели 2, 3 и 4 (затова БВП расте).

• Не подлежи на съмнение, че: а) доходът, произведен от частния сектор расте; и б) той компенсира загубите в държавния сектор – и предприятия, и т.н. публични услуги (правителствени) услуги.