В миналия брой: „...В книгата си “Как да оздравеем” д-р Пааво Айрола пише: През постенето се изгаря грамадно количество мъртва материя и болни тъкани, и се изхвърлят токсините, натрупани в организма от години. Тези отпадъци се очистват от бъбреците, червата, кожата и белите дробове. Понеже през постенето естествената перисталтика на червата отлабва, токсините няма как да напуснат тялото, освен с клизмите.

Ан и Дейвид сега

Ако постим без клизми, токсините остават в дебелото черво и се усвояват обратно. Тялото ще се мъчи да ги отстрани чрез другите си органи, най-вече бъбреците, които и без това са вече претоварени...

>> Продължение

Ставаме вегетарианци

Зная какво си мислите сега, и сте прави. Ако приемете този начин на хранене, ще станете една от “онези” – вегетарианци (бррр!). Но не е истина, че вегетарианците са дългокоси чудаци, които разнасят около себе си индийски благовония, никога не са виждали слънце и прекарват свободното време в тананикане на мантри. Също не е вярно, че да си вегетарианец значи да си борец на правата на животните. Обичам животните, но нямам нищо против яденето на крави, пилета, прасета и риба. Нищо против, освен ненужната мазнина, протеин, токсични химикали, пестициди и хормони на растежа, с които е натъпкано месото при съвременното месопроизводство.

Вегетарианската диета може да бъде напълно задоволителна дори за хора като мене, израсли като редовни клиенти на “Макдоналдс”. Иска се само да се опознаят всички ядливи растения и да се съчетаят творчески в апетитни комбинации. А и пазаруването става лесно – прекарвате почти цялото време само в един отдел на супермаркета, дето са живите храни – не, не живите раци. Не такива живи храни. Говоря за плод-зеленчука.

Превключването на вегетарианска диета отне малко време. Не беше лесно. Не само трябваше да си променя вкусовете, но и да измисля новия си кулинарен репертоар. Но някои неща изискват по-малко изобретателство от други. Закуската от живи храни е лесна. Или чаша свежо изстискан ябълков сок с късче лимон, или пресен плод. Продължавам да ям плодове цяла сутрин, докато усетя глад. Обядът също е лесен. Смесвам сурови листни и други зеленчуци в голям куп разноцветно украсена салата. С мъжа ми станахме познавачи на нетрадиционните салати. Морковният или друг сок е чудесен за следобедна закуска.

Вечерята? Това е друг въпрос. Най-дълго се мъчих, докато приготвя вечеря от живи храни. Вечерята е традиционно (поне в Съединените щати – бел. ред.) голямото ядене Когато се готви, останалите се облизват. За да запазим този навик, измислих си свои менюта (вж. приложение А). Е, някои неща не бяха живи – например печените цели картофи. Но открих, че ако спазвам всекидневно съотношението 80% към 20% в полза на живите храни (20% - готвени, или още по-добре само леко запарени), всичко е наред.

Ами протеинът и калцият?

Още докато пишех тази книга, бях наводнена от молби за незавършения ръкопис. “Ако не ям месо, отде ще взема протеин? Ако не пия мляко, отде ще взема калций?”

Като всички американци и аз израснах с убеждението, че трябва да ядем много месо, за да сме здрави. Протеинът в месото има репутацията на суперхрана, даваща възможност да прескачаме небостъргачи. Но ето какво научих сега.

Първо, организмът ни си синтезира собствен протеин, а не използва протеините от храната наготово. Независимо дали ядем животински или растителни храни, всичко първо се разгражда на аминокиселини, от които после се произвежда човешкият протеин. Всичко зависи само от това колко ефективно храната се разгражда на аминокиселини.

Има 23 вида аминокиселини, 15 от които се произвеждат в организма ни. Останалите осем – често наричани “незаменими” аминокиселини, трябва да идват от храната ни. Но ако ядем добра комбинация от плодове, зеленчуци, ядки, семена и кълнове, получаваме всички аминокиселини, нужни за синтеза на протеин.

Това сигурно е новост за вас, както беше и за мене. Винаги съм мислила, че трябва да ядем протеин, за да имаме протеин. А работата била само в наличието на аминокиселини в храната. Отгатнете кои храни са най-лесните за усвояване и съдържат най-много употребяеми аминокиселини – животинските или растителните? Ако сте усетили накъде бия и сте отгатнали – растителните, сте напълно прави.

Ето кои растителни храни съдържат всички „незаменими” аминокиселини: бананите, боба, зелето, брюкселското зеле, морковите, карфиола, царевицата, краставиците, патладжаните, салатата, ядките, бамята, граха, картофите, сусамовото семе, тиквичките, слънчогледовото семе, сладките картофи и доматите. Включени в диетата ни, те ни снабдяват с всички необходими аминокиселини, от които се синтезирa протеин. 

Буквално невъзможно е да получим недостиг на протеин дори и при най-строгата вегетарианска диета. Колкото и това да противоречи на месо-млечната пропаганда, на която сме подложени. “Я си пий там млякото и си яж пържолата”, казват от пропагандата, “че инак ще станеш едни 40-килограмови мощи”.

Олимпийският шампион по лека атлетика Едуин Мозес е живо опровержение. Бегачът, спечелил в продължение на осем години всички състезания на 400 м с препятствия, в които е участвал, е вегетарианец. Вегетарианецът Дейв Скот спечели четири пъти поред Хавайския трибой и е признат за най-добрият триатлонист в света. В книгата си “Диетата на нова Америка” Джон Робинс описва няколко лабораторни изследвания, които сравняват месоядци и вегетарианци по сила и издръжливост. Вегетарианците водят два до три пъти. По-силни! Представете си.

С вегетарианската диета тялото може да си произвежда целия нужен му протеин. В същото време то се спасява от всичките мазнини и излишни протеини от животинските храни, снабдява се с целулоза, вероятно намалява и консумацията на сол и организмът остава с алкална реакция, нещо, за което се говори по-нататък в тази глава.

Добре, ами калцият? Не е ли все пак млякото съвършената храна?

Когато то идва от мама, да. Но когато е от кравата Сивушка? “Човешкият организъм е забележително приспособим, но кравето мляко просто не е предназначено за хора” – пишат Харви и Мерилин Даймънд. “98% от хората са с нетърпимост към лактозата”.

Към три-четиригодишна възраст повечето хора губят способност да произвеждат ензима лактаза, който разгражда лактозата в млякото. Освен това, както вече знаем, млякото и кашкавалът окисляват организма, и той компенсира това с помощта на калций от костите ни. Така че по-добрият източник на калций са например суровите сусамови семена, поръсени върху салатата. Други отлични източници на калций са зелето и всички листни зеленчуци, смокините, фурмите и сушените сливи, червените водорасли.

Бележка за ядките: Те са превъзходен източник не само на калций, но на протеин, но изискват много метаболитна енергия за усвояването си. Затова и лекарят ми ги забрани. Когато ракът ми бе победен, забраната бе вдигната.

Преведе Валентин Хаджийски

Следва продължение >>