|
|
Годината е 1959, месецът
септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно
общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени
бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години
това място се превръща в зловещото българско копие на
Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със
садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота,
разбити са стотици семейства, а 147 изпратени в лагера никога
не се връщат. Когато 30 години по-късно, на 22. III. 1990,
прокурорът на въоръжните сили ген.-майор Боню Трендафилов
(покойник) подписва постановление за образуване на следствие
за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и
Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли
широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от
партийната върхушка и и няколко висши служители в МВР са
наясно с цялата история. За да не се стовари удара върху
партията в ръководството на БКП ловко го отбиват като с
откъслечните разкрития в партийния орган "Работническо дело"
го насочват към Мирчо Спасов, който трябва да изиграе
последната си роля - тази на изкупителна жертва. Още на
пленума на 16. ХI. 1989 седмица след като вече неговия
покровител Живков вече не е на власт вътрешният министър
Димитър Стоянов в изказването си призовава за разкриването на
"зловещата роля на Мирчо Спасов". Първите двама висши
функционери, които са изгонени от партията се оказват именно
старите бойни другари Живков и Спасов. На ХIV извънреден
конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан. След конгресната
препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението си за
бившия зам.-вътрешен министър, Централната комисия по партийна
етика на БКП (КЦПЕ) записва: "С повишени критерии и
партийна взискателност следва да се оцени вината на Мирчо
Спасов за допуснатите беззакония и извращения в лагера край
Ловеч през 1959-1962. Не е приел съществени мерки, а дори е
указал и побоища...Той носи лична отговорност за извращенията",
заключава комисията. Тя отбелязва, че след разкриване на
злоупотребите на Спасов в служба "Културно наследство" при
МВнР на пленума от 2. III. 1982 "Живков и Политбюро
проявили снизхождение и само са го извадили от състава на ЦК
без материалите да са предадени на съдебните органи". ЦКПЕ
изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче
както по-късно става ясно не казват цялата истина за лагерите,
просто защото не е изгодно. Самата БКП и правоприемницата й
БСП пропускат да се извинят за лагерите и до днес.
На 29. III. 1990 прокурорът от
прокуратурата на въоръжените сили полк. Лилко Йоцов, на когото
е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава постановление за
арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ № 344 на
Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на
Спасов са отнети званието генерал-полковник и всички ордени и
награди. На 29. III. 1990 една от най-силните фигури в МВР и
партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава Мирчо
Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като
обвиняем. Той прави разкайващо самопризнание: "От днешно
време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера
лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние -
политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме
съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия
зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам
лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра
Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството.
Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се
създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП".
Твърдението на Мирчо Спасов
обаче се оказва погрешно и по-скоро е опит да се пренесе
отговорността и към политбюро. В действителност не е открито
решение на политбюро за създаване на лагера край Ловеч. От
намерените стенограми на политбюро обаче е ясно едно, че
въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не може да
отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч.
Реализирането на тази идея не е
някакво случайно изключение в действията на БКП, а точен израз
на политиката й, водена още от момента на взимане на властта.
За това свидетелства и богата предистория. Тя започва със
създаването на лагери още ведната след 9. IХ. 1944. Чрез тях
БКП извършва безпардонна разправа с опозицията до пълното й
ликвидиране както и смачква в зародиш противниците си в
обществото. Онези, които по една или друга причина са
пропуснати от Народния съд са застигнати от въдворяване в ТВО
или изселване в затънтени райони за дълги години.
Първият лагер е създаден до
Сандански - гара Свети Врач през януари 1945 и е
просъществувал до март същата година. След това е преместен в
Станке Димитров (днешна Дупница), където е функционирал до
септември 1945. Друг лагер от март до 1947-1948 е създаден
край яз. "Росица" (днешен "Стамболийски"). От октомври 1945 до
края на 1946 в пернишката мина "Куциян" са въдворявани
белогвардейци. През 1948 "Куциян" се разделя на две, защото са
докарани голям брой земеделци Николапетковисти и една част от
лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до
1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949. Лагер се
създава и в с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан от
началото на 1947 до средата на 1952. За жени е имало легер в
един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е
преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко
от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално
проявени лица.
В протокол №5 от 27. IV. 1949 на
Министерски съвет, чийто председател по това време е Васил
Коларов, се обсъжда и взима решение № 1 на МС от същата дата
на островите на Белене да се организира в ТВО и то да стане
основен лагер за политически лица. След създаването му всички
политически противници на БКП са събрани там.
На 8. VII. 1952 Вълко Червенков
пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен
"точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър,
б. а.) за броя на въдворените, причини и пускания". В строго
поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО към този момент са се
намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. В
поверителната справката се изнасят и конкретни данни за
настаняване в ТВО:1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233,1951 г. -
1459, 1952 г. - 355
По характера на причини за
въдворяването те са разделени на:
1. Бивши белогвардейци,
участвали в окупационния корпус в Югославия и други вражески
прояви - 5 души
2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9.
IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 262
3. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IХ. 1944,
укрили се от Народния съд - 173
4. Провокатори и за предателства в партията - 47
5. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) - 41
6. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и
фашистки партии - 65
7. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти,
членове на върховното и окръжни ръководства, народни
представители - 529
8. Бивши водачи на легионери и ратници - 66
9. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и
подготовка за това - 26
10. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти,
прехвърлени в страната - 279
11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации
- 170
12. Разпространители на злостни слухове и вражески
пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни - 243
13. Чуждунци, влезли нелегално в страната по неустановени
причини - 41
14. Анархисти с активни действия - 43
15. Сътрудници на полицията - 98
16. Сътрудници на чужди разузнавания - 91
17. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и
проститутки - 144.
Продължение:
Българското копие на Сталиновия
ГУЛАГ - дело на Политбюро >>
- - - - - -
*
Журналистическо разследване, публикувано в
"Демокрация" през 1999 |
