Докато налагаше
новия данъчен гнет и новото прахосничество за 2005, финансовият
министър Милен Велчев беше „награден“
с титлата доктор
хонорис кауза на Университета за национално и световно стопанство.
И той прие титлата Не със слово, посветено на областта, в която
има изключителни заслуги и прояви - увеличаване на държавния
деспотизъм върху индивида и пазара, а със слово, посветено на
либертарианството - философията за вярата в обществения ред и
благополучие, изградени върху индивидуалните права и свободата, а
не върху голямата държава и властта.
Едно толкова
крещящо противоречие естествено предизвиква въпроси за
искреността, както на Велчев, така и на тези, които го удостоиха с
почетната титла. Защото обикновено тази титла се присъжда за
конкретни действия и принос, а не за намерения. Всъщност, може би
няма никаква грешка, и академичният съвет на УНСС удостои с
признание своя възпитаник съвсем неслучайно - все пак УНСС е
доскорошният икономически институт „Карл Маркс“ и както подсказва
името му, десетилетия бълваше кадри за системата на непазарната -
плановата икономика и закрепостяването на гражданите. А в
социалистическата система - на забранената свободна търговия -
открито се търгуваха
власт, титли и статус. Ако тази титла беше връчена на Велчев преди
10 зекември 1989 за заслугите му в увеличаване зависимостта на
гражданите от държавата, то бихме били на 100% сигурни, че той
нямаше днес да е д-р хонорис кауза, а лауреат на Димитровска
награда или герой на социалистическия труд. (Ако по същата логика
се присъждаха Нобеловите награди, то със сигурност и Садам Хюсеин
би бил Нобелов лауреат за мир. Но не е). И тъй като подобно мнение
може да изглежда крайно, то поне за успокоение на академичната
общност на УНСС, ще го докажа с няколко аксиоми на
либертарианската философия:
Днес в България
42% от БВП се преразпределя, а те са достатъчни (при нереформирана
и неконкурентна данъчна система, и при запазен монопол на
държавата върху нереформирано образование, здравеопазване и
пенсионно осигуряване) властово да се налага някакъв абсурден
български планово-пазарен икономически урод, в който плановостта
не само доминира, но и контролира пазарността. Къде е тук
либертарианството на Велчев?
Липсата на
икономическа и финансова радикалност за последните три и половина
години на финансовия министър, (а и на НДСВ) е най-голямото
потвърждение за лъжа. Онова, което Велчев отдавна трябваше да е
направил, сега ни го обещава с един стар, но и нов, възроден
житейски възглед за свободата на индивида, какъвто е
либертарианството. Неестествено е обаче да вярваме, че като се е
събудил една сутрин, Велчев е станал страстен поддръжник на
икономическата свобода и на ненамесата на държавата в личния живот
на хората. Не може да се очаква, че един типичен представител на
Статуквото, на голямата държава и малкото индивидуални права на
гражданите, за една нощ, като какавидите, е запърхал на крилете на
индивидуализма. Но дори и да приемем, че подобно просветление е
възможно, въпросът е: "И какво от това?", след като то нищо не
променя - нито тиранията на държавата, нито приетите данъчни
закони, нито разточителството, нито неефективността, нито голямата
бюрокрация.
Един от
въпросите, който задава либертарианството е: кой взема решенията?
В България 70% ги взема държавата, а не индивидът. В резултат на
неизпълнените икономически и данъчни обещания на Велчев, а и на
НДСВ, държавно зависимото население в България нарасна до 5.8 млн.
човека, а чрез тях станаха зависими и останалите 2 млн., които
реално създават брутния вътрешен продукт на България. А при такива
условия на зависимост,икономиката не е средство за освобождаване,
а за принуда.
Нещо повече, г-н
Велчев, ендесевето му, а и останалите партийни централи, които
условно са в опозиция, не крият намеренията си да продължават да
създават за населението - както се изразяват те - стратегии,
планове - на държавно и регионално ниво, всички с нескритата цел
да го плануват - населението, като дейност, като мислене, като
живот, за да могат по-късно да го надзирават и отново да го
преразпределят като резултат. Къде е тук либертарианството на
Велчев?
-
Конкуренцията е автономен регулатор и координатор на човешките
усилия, от който всички печелят, а използването на властта като
непазарен регулатор е принуда, свързана с отнемане на присъщи
граждански свободи.
Разликата между
първото и второто е разликата между свободата и потисничеството.
За да си подсигури покорство, властовото статукво - партийно и
административно, ограничава законово или контролира конкуренцията
в стопанския и обществено-политическия живот. (Всъщност
обществено-политическият живот е некоректно словосъчетание в
българската действителност, поради конституционните и законови
ограничения за политическа дейност, наложени на обществото, за
сметка на законово гарантираните политически привилегии за
партиите).
Но нещо много
важно недооценява министър Велчев. А то е, че пазарът не допуска
вакуум. Нарастващата власт и натрупаното с годините насилие,
ограничения, лицемерие, надменност създават растяща
необходимост от онова, което предлага либертарианството - уважение
и издигане във висша ценност на живота, свободата, достойнството и
собствеността, които неотнимаемо притежава всеки човек.
Либертарианството е като кост в гърлото на властимащите (настоящи
и бивши) - няма как да я преглътнат. Така че, „страстното слово“
на Велчев, не е в защита на ценностите на либертарианството, а
нищо повече от страстна потребност и защита на застрашеното
статукво на властта, дори и с цената на усвояването на тази
философия. Но либертарианството не е държавен парцел на брега на
морето, който може да бъде усвоен привилегировано и непазарно. Тук
някъде е Велчев, но разбира се, пак без либертарианството...
Така че, на фона
на всичко сторено от властта за робията на българина,
проповядваното от Велчев „либертарианство“ в аулата на
„икономическото знание“ е нищо повече от подхвърлен къшей сух
хляб с гарнитура от миризма на едри кебапчета от скарата на
голямата държава.
Но и тази
кулинарна измама на властта е вече разкрита - като всички
останали, създавани от многобройните държавни експерти, които
експериментират и паразитират на гърба на обществото, прикривайки
най-важното - че има един единствен експерт, и той е Свободният
пазар.
Тодор Стоянов
заедно със своите колеги продължава да очаква
отговор на
Петицията на ямболските занаятчии
до НС и МС срещу данъчния гнет за 2005 |