Аджиедж Бакас е специалист по комуникация, който проучва
перспективите на развите на холандското общество. Основна негова
тема са трендовете – проверява пулса на сънародниците си, който
напоследък чука доста трескаво. Днес той е 41 годишен и се смята
за един от първите, които объщат внимание на неуспешната
интеграция на мигрантите в Холандия. Самият Бакас е пример за
успешно мултикултурно развитие: баща му е бил мюсюлманин, майка му
– индуистка.След като приема християнството семейството емигрира
от Индия и се заселва в Суринам. Аджиедж живее в Холандия от 18
годишна възраст.
Ди
Велт:
Промени ли се Холандия след убийството на Тео ван Гог?
Аджиедж Бакас:
-
И
да и не. В момента се забелязва известно движение. Започна дебат
за това, как да се отнасяме към мюсюлманите в страната. Това е
положителен ефект.
В какъв смисъл положителен?
-
На
първо място, защото самата ислямска общност започна да обсъжда
своята роля в холандското общество. До сега нямаше статии в
пресата, участие в телевизионни дискусии на мюсюлмани, където те
да размишляват за посоката, в която би трябвало да се развива
тяхната религия. А сега вече предимно млади мюсюлмани заявяват, че
ненавиждат фундаментализма и обичат демокрацията – това е доста
уникално за нашата страна.
А достатъчно ли е мюсюлманите да обсъждат своята роля в обществото
или на Холандия й е нужна нова имиграционна политика?
-
Да, досегашната имиграционна политика през последните 40 години бе
просто катастрофална. Но трябва да правим и разлика: с черните,
южноамериканските и азиатските имигранти нямаме почти никакви
проблеми. Те ходят на училище, сключват бракове с холандци и си
намират работа. Проблеми създават ислямските имигранти, преди
всичко тези от Мароко или от Турция. В Холандия живеят и
индонезийски и суринамски мюсмюлмани. С тях също нямаме проблеми.
Какво би трябвало да предприеме правителството?
-
На
първо място правителството би трябвало да приветства неислямските
имигранти, тъй като те дават пример за успешна интеграция. След
това би трябвало да се прекрати имиграцията на онези, които нито
имат желание, нито способности, за да станат холандци.
Допълнително би трябвало да се затрудни колкото може повече
влизането в страната на жени, предназначени за договорени бракове.
На трето място би трябвало да копираме белгийския модел: Там се
регистрира религията на всеки гражданин, така че властите знаят, с
кого си имат работа. У нас има един милион мюсюлмани, но мнозина
от тях са само «Мinos»
(moslems in name only = мюсюлмани само по име). Т.е. ние въобще не
знаем, колко от тях са наистина религиозни или са дори
фундаменталистки настроени.
На
четвърто място би трябвало всички да учат холандски. Недопустимо
е, че някои успяват напълно да избягнат запознанството си с езика.
Освен това е важно, по-старите турци или мароканци, които не се
чувстват тук у дома си, да се завърнат обратно в своята родина. Те
упражняват невероятно силен социален контрол върху младежите и не
им дават възможност да се развиват свободно. И на края трябва да
създадем специални курсове за обучение на имами. Досега те идват
от дълбоката провинция, без да знаятнищо за Холандия. Необходими
са ни такива духовници, които да познават страната и нейните
правила.
А знаят ли младите хора въобще достатъчно за Холандия?
-
Аз
мисля, че те би трябвало първо да научат повече за исляма.
Мюсюлманите не са свикнали да живеят като малцинство в чужда
държава. Те винаги искат да вземат в свои ръце властта в
страната, в която живеят. Те се опитват да колонизират Холандия.
И ние досега ги облекчавахме много в това отношение. Ще ви дам
един пример: мюсюлмански, високообразовани но фундаменталистки
настроени млади жени, които следват медицина в Амстердам отказват
да преглеждат паценти – мъже, тъй като това противоречало на
тяхната религия – и ние им даваме правото да ползват тази
привилегия, която е просто смешна в случая на лекар, задължен да
спасява човешкия живот.
Така както описвате нещата, може човек да помисли, че у вас в
Холандия вече е започнал «Сблъсъкът на цивилизациите»?
-
Ами той е започнал и у вас в Германия...
Ако вземем обаче Мохамед Б., убиеца на Тео ван Гог, ще видим на
пръв поглед сполучлив случай на интеграция – като почнем от
нормалното училище та до университетското му образование.
Прекалено слаби ли са западните ценности за да убедят мюсюлманите
в нашия начин на живот?
-
Западните ценности не са слаби. Те са просто невидими. Хора като
Мохамед Б., които на пръв поглед изглеждат интегрирани, виждат в
страни като Холандия само материалистични общества, където хората
се интересуват единствено от пари, кариера и секс. Те не разбират,
че нашата духовност се съдържа в нашето гражданско чувство, в
гражданския характер на нашето общество. Най-вече онези от тях,
които израстват тук със старата вяра в Аллаха и с нашите ценности,
не могат истински да открият тази духовност. Те живеят в нов свят,
който същевременно ги и плаши. «Сблъсъкът на цивилизациите» се
случва преди всичко в главите на тези млади хора.
Не трябва ли по-настъпателно да защитаваме нашите западни
ценности?
-
Да. Би трябвало да заявим: щом не ви харесва тук, тогава си
вървете.
В новата си книга използвате драстично понятие, което маркира едно
кошмарно за Европа развитие: Еврабия.
-
Това се отнася само за Западна Европа, а не за Германия. Испания,
Португалия, Италия, но и Холандия и Белгия ще се развият заедно с
държавите от зоната Магреб в Еврабия – една мюсюлманско
ориентирана агломерация от държави. Християнско ориентраната
Европа, такава каквато я познаваме, ще съществува на територията
на старата Дунавска монархия. В допълнение остават Скандинавия,
може би Германия и Украина като доставчик на суровини.
Значи Холандия е загубена?
-
Като имаме предвид колко лесно им се удава на мюсюлманите да
колонизират страната, друг вариант не остава... А в допълнение
имаме емиграцията. Много холандци, както и капитали напускат
държавата. Броят на белите емигранти расте.
Според Вас тази емиграция само вероятност ли е или има цифри,
които потвърждават тезата Ви?
-
Има и цифри. През изминалата година страната са напуснали 40 000
холандци. И броят им нараства.
Геерт Вилдерс (депутат, опитващ да основе нова
консервативна партия – б.пр.) като самотен борец получава
според социолозите в момента 16 – 18 процента. Появява ли се един
нов Пим Фортуйн?
-
В
момента в Холандия имаме много добър пазар за хора като Пим
Фортуйн. На хората са им дошли до гуша традиционните партии,
защото в политиката им през изминалите 20 години нищо не се е
променило. А хората са убедени, че нещо трябва да се промени. Ако
Пим Фортуйн беше още жив, днес той щеше да е премиер на Холандия.
Има също така и добър пазар за «партии с една тема».
«Партиите с една тема» могат да си позволят за разлика от
традиционните партии да застъпват и съвсем екстремни позиции и по
този начин силно да объркат баланса в обществото.
-
Тези партии могат обаче да свършат и много добра работа: Примерът
на Дания го доказва. Аз смятам, че би било от полза и за нашето
общество, ако такива партии бъдат включени в коалиционно
правителство.
Ще се променят ли традиционните партии?
-
Традиционните партии няма да се променят. А това не би било и
добре: В една коалиция те би трябвало по-скоро да наблягат на
момента на стабилност.
Такъв е холандският път. Вие винаги образувате коалиции и
сключвате компромиси. Дали това би продължило и в случай, че е
възможно абсолютно мнозинство – нещо, което до сега никога не се е
случвало в Холандия.
-
Прав сте: Моделът функционира сигурно само в Холандия. От друга
страна и в Германия има пазар за «партии с една тема», особено в
областта на интеграцията. В тази област Германия би могла да се
поучи от доста неща, които текат тук у нас.
Публикацията
подготви
Милен Радев |