|
Утре (днес,
11 декември) се навършват десет години
от онзи момент, когато Руската федерация започна своята първа
война с Чечения под предлог за “възстановяване на конституционния
ред” в Чеченската република. След тригодишно относително затишие
през 1996-1999 Русия отново нахлу в Чечения. Сега завършва петата
година на войната, известна като “Втората чеченска”. Загинаха
много хиляди мирни граждани, инфраструктурата на Чечения е до
основи разрушена и тероризмът стана съставна част на конфликта.
При това вторият опит Чечения да
бъде поставена под контрола на Москва, за разлика от първия, не
предполагаше никакви преговори. Макар Москва да започна тази
кампания под лозунга за борба с тероризма, военните действия само
дадоха тласък на разпространението на масовото насилие. Сега двете
страни говорят една с друга на практика единствено с езика на
терористичните актове – Русия го прави на държавно равнище,
унищожавайки за последното десетилетие четвърт милион от
населението на Чечения, а чеченската страна, действаща като
отделни групи, напада в метрото или взима заложници.
Кремъл разказва на всички, че
чеченската съпротива е част от глобалната терористична мрежа и
възлага отговорността за всеки терористичен акт на Ал Каида. Това
на свой ред не позволява да бъде направен анализ на ситуацията,
основаващ се на достатъчно данни, и моментално погребва всяка
инициатива, която може да доведе до политическо разрешаване на
конфликта.
Фактът, че тероризмът на радикалното
крило на чеченската съпротива има местни корени и няма абсолютно
никаква връзка с Ал Каида се потвърждава от две обстоятелства.
Първо, всеки голям терористичен акт, извършен от чеченци, е
съпроводен с едно и също искане – извеждане на руските войски от
Чечения и започване на преговори. Никой не е издигал никакви
по-общи искания – не е искал ликвидирането на Русия като държава
или започването на война с християнската цивилизация (особено с
Европа и Съединените щати), което обикновено е риториката на
смятаните за принадлежащи към световната терористична мрежа Ал
Каида.
Второ, нито Ал Каида, нито която и
да е друга организация, водеща световен джихад, никога не е
нападала руски представители и официални руски обекти извън
границите на Русия, дори тези в Близкия Изток, които биха могли да
представляват удобни цели за тероризъм. В Ирак Ал Каида не напада
руснаци, а напротив, проявява уважение към руските заложници.
Чеченското население сега е
изправено пред многократно превъзхождащата го руска военна сила и
пред политиката на тоталния терор. Кремъл няма никакви политически
предложения за разрешаването на конфликта и въпреки многократните
предложения от страна на президента на ЧРИ Аслан Масхадов, Москва
отказва да седне с него на масата за преговори. Така Масхадов
постоянно е изтласкван настрани и той просто няма да има
възможности за постигане на политическо решение. В резултат на
това, че Москва провежда последователна политика на демонизация на
умереното ръководство и не му предоставя никаква възможност да
постигне политически резултати, радикалните получават
неограничената възможност да демонстрират силата си. Оттук и
нарастващата с всеки нов терористичен акт жестокост и
увеличаващият се брой на жертвите.
Този конфликт вече се разпространи
като злокачествен тумор, въвличайки все повече и повече елементи
от севернокавказкия регион. Непрестанните актове на насилие, които
виждаме из целия Северен Кавказ в продължение на последните две
години, показват, че регионът е на ръба на хаоса. Това е резултат
от неправилната политика както в целия Северен Кавказ, така и по
отношение на Чечения.
Неприемането от Русия на
политическите модели за разрешаването на този конфликт и
личностите, които тя избира за свои съюзници в Чечения –
криминални елементи, които не се ползват с подкрепата на
чеченското население – не предотвратяват тероризма.
Тъкмо обратното, отчасти именно
заради тях тероризмът се превръща в индустрия.
Това е
чисто местно явление и единственото средство,
което може да помогне на
Кремъл да се справи с него, е да започне конструктивен диалог с
Масхадов и неговото правителство. Москва казва, че Масхадов няма
никакво влияние върху отделните групи, съставящи чеченската
съпротива, но за последните пет години на войната Кремъл нито
веднъж не се съгласи да обяви прекратяване на огъня, за да провери
доколко това е вярно, и да даде на Масхадов възможност да използва
политическото си влияние на практика. Вместо това руското
правителство определи награда за главата му, преследват го и
военните, и спецслужбите.
Русия и Чечения трябва да започнат
да градят доверие помежду си, което е необходимото условие за
водене на преговори, и двете страни да получат възможност да
докажат сериозността на своите намерения, както беше в първата
чеченска война. Може да се започне с прекратяване на огъня за
определен период, обявяването на свободни от конфликта населени
места, размяна на пленници и създаване на хуманитарни коридори. На
този етап ефективното и конструктивно разрешаване на
противоречията на техническо равнище може да създаде условия за
решаването на политическите въпроси, към което сега изглежда
невъзможно да се пристъпи. Един от тези въпроси може да бъде
реалното взаимно сътрудничество в борбата с тероризма и причините,
които го пораждат, и първа и най-важна крачка в тази посока трябва
да бъде прекратяването на огъня от двете страни. Веднага ще стане
ясно доколко Масхадов контролира своите полеви командири.
В този конфликт вече се проляха
повече кръв и сълзи, отколкото във всички войни в Европа от
времето на Втората световна война. Мащабът на жертвите сред
мирното население многократно надвишава броя на жертвите на
войната на Сърбия срещу Косово и е сравним с масовите убийства в
Босна, но международната общност като цяло не обръща на това
никакво внимание.
При отсъствие на политическа
воля за разрешаването на конфликта чеченската война може да
продължи още десетилетие или дотогава, докато чеченското население
не изчезне напълно от лицето на земята.
Публикацията подготви Борислав
Скочев
- - - - - -
* Авторът на статията беше назначен за
министър на външните работи на Чеченска република Ичкерия през
1999, сега се занимава с политически изследвания по програмата
Рейгън-Фасел на Националния фонд за демокрация |
