10-12-2004

Атанас Лолов е един от новоприетите членове на Българското общество за индивидуална свобода (БОИС). Живял е в САЩ повече от 40 години. Напуска България много млад и след огромни перипетии успява да се установи в Америка. Преди да тръгне на това 40-годишно пътешествие се вижда с приятелката си от детинство Мая. Казва й, че заминава завинаги и повече няма да се видят. През всичките години, когато се сеща за тези си думи, му е много тъжно. “Дадох си сметка, че тя е един от малкото добри, предвидими, неразочароващи хора, които съм познавал. И когато се върнах в България, решихме да се оженим.” За първи път се връща в България през 1990.

В Щатите има компания, която се занимава с ноти и музика от бароковия период и най-вече от Ренесанса. “В Калифорния няма друго място, където може да се поръча такава музика, изобщо е много трудно да се намери. Имаше една много мила госпожа, която се занимаваше с това, а когато почина, затвориха магазина. И реших да създам своя компания”, споделя той.

Колко време ви отне американската администрацията за да започнете този бизнес?

- Около десет минути. Взех си един формуляр от една страничка, където трябваше да попълня данни от типа: как се казвам, къде живея, къде ще бъде бизнесът ми и какво представлява, имам ли съдружници. Платих 5 или 10 долара. Срещу попълнения формуляр ми издадоха данъчен номер. Това е цялата работа.

Когато наближат избори, политиците у нас започват да ухажват бизнеса, особено средния и дребния. Промениха ли се нещата според вас след тези 15 години?

     - На една конференция тук в хотел “Шератон” казах, че преди две години беше публикуван резултатът от едно 10-годишно изследване на института “Кейто”, който класира около 120 държави по индивидуална икономическа свобода. Първото място си деляха САЩ, Сингапур и Хонконг. В челната десетка бяха Великобритания, Швейцария, Холандия. Много далеч зад тях застават страни от ЕС като Франция – 44-о място, Германия – 25-о, Италия – 46-о. Ние сме след Албания на 101-во място, Русия е заедно с Китай и Индия на опашката. Индивидуалната свобода е това, което произвежда благата, което вдига стандарта на живот.

Би трябвало в такъв случай тези идеи да да са много привлекателни и популярни в обществото, но очевидно не е така?

     - На същата тази конференция попитах как ще коментират данните на “Кейто”. Отговориха ми следното: “Вижте какво, при нас това е невъзможно, защото ние сме социална държава.” А сега де? Това са мантрите, митовете, с които облъчват българите. А всъщност горното изречение може да се каже и така – ние сме социална държава, затова ще бъдем бедни, ще се влачим като пребито влечуго. Чувал съм европейци да казват, че просперитетът на някои народи е наследство от протестанството. Добре, но това не обяснява защо Сингапур и Хонконг са водещи в класацията.

В една своя статия либертарианецът Божидар Маринов казва, че официалната религия в България е Държавата. Как гледат американците на своята държава?

     - Американците са закърмени със свободата, която в основата на либертарианските идеи. Държавата трябва да бъде малка, тя не бива да ти бърка в джоба и да ти съсипва бизнеса. Държавата си има свои територии, но сред тях не бива да бъде икономиката, образованието и здравеопазването.

У нас като че ли това започва да се схваща, но все още много хора смятат, че държавата не бива да се оттегля от здравеопазването и образованието.

     - Против съм държавата да се занимава с грижи за образованието и здравето. Просто хората се грижат по-добре за себе си. Те винаги намират по-ефикасни, по-добри начини да го правят. Критиците на това от Европа казват, че ако не си се осигурил и се разболееш, в САЩ оставаш на улицата, няма кой да те погледне. Никой не е останал на улицата, но когото му трябва медицинска помощ. Вярно е, че с много пари ще си купиш най-доброто, но иначе всички ще получат еднакво лошо. В САЩ много е известен един чернокож сърдечен хирург, който взема около 100 000 долара за операция. Не знам колко плаща за осигуровки, защото ако му умре пациент, ще го съдят до дупка. Но той затова е такова ниво и не допуска смъртни случаи. Докато бях В САЩ, видях как се срутваше държавното образование. Навсякъде. Мои приятели в Санта Барбара от дълго време сами обучават четирите си деца. Тези деца са направо генийчета. Огромна е разликата между тях и останалите. Но и родителите са прекрасни. Де да беше населен светът с такива хора...Но т. нар. обществени училища не произвеждат качество.

Критиците на оттеглянето на държавата в образованието дават като аргумент за това невъзможността много родители да плащат високите такси за качествено образование.

     - В САЩ все повече се налага системата за плащане с ваучери за семействата, които не могат да платят таксита за добрите частни училища. Онова, което хората дават като данък за държавното образование, може да им бъде спестено, за да избират те къде да учат децата им в частни училища – чрез ваучери, спестявания или по друг начин. Мисля, че това е бъдещето. Един държавен учител трябва да направи нещо много драстично, за да бъде отстранен за некомпетентност. Влезе ли веднъж в системата, няма мърдане. Докато в частните училища важи същият принцип за конкуренцията на пазара, остава най-доброто. Като не става човекът за учител, няма да е учител – ще прави шкембе-чорба примерно, нещо полезно за другите,няма да обучава деца.

Странно е, но и в стара Европа идеите на индивидуалната свобода не са популярни. И се стигна дотам, че евроскептици се оказаха обществени групи с коренно противоположни позиции.

     - Европа е омагьосана от този етатизъм, който ние така добре познаваме, който ни завлече в калта. Струва ми се, че Европейският съюз е една лявовъртяща се система, противопоказна на индивидуалната свобода. Това, което стана с Роко Бутильоне, е сигнал за опасност, че в определени европейски среди се вихри някакво квазикомсомолско настроение. Това е нещо, което не вдъхва оптимизъм.

Някои скептици смятат, че Европа ще се опитва да “регулира” данъците, да поставя условия, които ще поставят новите европейци в подчинена ситуация?

     - Тази пакост я правят и демократите в Америка. Те обвиняват Джордж Буш, че “самоволно” намалява данъците три пъти. И поради това оставя в ръцете на американците над 300 млрд. долара. Крясъците против цената на войната в Ирак целят да заглушат истината, че американците живеят по-добре при Буш. Всъщност войната струва два пъти по-малко от тези освободени чрез намаляването на данъците пари. Съвсем друг е въпросът, че тази война е оправдана в перспектива. И не съм чул в САЩ да има организиран протест на майките, чиито синове са в Ирак. Европейският хленч е много неприятен за ухото.

Има ли автентично дясно в България?

     - Не, няма. Но и не виждам скоро да има, защото тези, които стоят сега най-вдясно, хабят прекалено много енергия в опитите си да намалят вредите от левия генезис на политическото у нас и почти не им остава време за истински десни реформи.

Можеше ли със смели, радикални действия да намалим последиците от тези дълго проточили се 15 години, чийто край не се вижда?

     - И сега може, но няма политическа воля. Няма откъде да дойде. Лявото си е ляво, а дясното също е с ляв генезис. Просто не се допускат по-радикални действия. В разигралия се “куклен театър” на т. нар. преход нови форми не се допускат. Очевидно е необходима друга конституция, но виждаме какво става, когато някой се опита да помръдне нещо. Трябва да махнем тази концепция за социалната държава. Да установим точно какво е съотношението между индивида и държавата. Американците обичат страната си, но са недоверчиви към държавата. Не искат държавата да им наднича над рамото и да им бърка в джоба. Защо ние искаме?

Дали потенциалът не е в страните от бившия съветски блок, които преживяха експеримента на тоталната държавна намеса?

     - Някои от тях имат голям потенциал, но у нас например русофилството продължава да ни тласка в обратна посока. Казвали са ми: “Преди имахме един господар в лицето на Русия, сега ни налагат друг. Каква е разликата?” Това е най-голямата и най-глупавата лъжа, която съм чувал. Америка не иска да управлява никого. Нито Европа, която възстанови след войната, нито Япония, която също възстанови, нито управлява Южна Корея, след като и нея възстанови, нито си запази кувейтския петрол, нито има намерение да управлява в бъдеще Ирак. Това са просто лъжи, които се превръщат в удобни митове за левичарите.