|
Министър-председателят (1997–2001) Иван Костов не следва да търси
наказателна отговорност от бившия министър на вътрешните работи
Богомил Бонев. Причините за това са много, но главната сред тях е,
че Иван Костов е политик. А основно задължение на всеки политик е
да мисли в обществени мащаби и да се занимава с проблемите на
държавността и общността. Недопустимо е за един сериозен политик
да концентрира вниманието си върху налудничеви клевети и лични
нападки в момент, когато усилието на политиците трябва да бъде
концентрирано върху решаването на важни и съдбовни за бъдещето на
държавата проблеми – каквато е необходимостта от спешна структурна
реформа на съдебната система в България.
Иван Костов не
трябва да съди Богомил Бонев, защото проблемът не е Бонев, а
Конституцията. Това означава, че проблемът не е личен, а
обществен. И като български политик, задължение на Костов е да
впрегне усилията си в решаването на обществения т.е.
конституционния проблем и осъществяването на съдебната реформа и
да не се поддава на провокацията и да се обвързва в личен спор с
Бонев.
Иван Костов не
трябва да съди Богомил Бонев, защото това е под достойнството му.
Като политически лидер Костов е длъжен да се съобрази и да
защитава и достойнството на своите симпатизанти и последователи. А
без съмнение, под тяхното достойнство е да се занимават с
клеветите и нападки с такава отблъскваща низост.
Костов не трябва
да съди Бонев, защото именно такава е целта на Бонев. Тези клевети
са средство за Бонев да си върне общественото внимание и да съживи
залязлата си политическа кариера. Ще бъде предателство спрямо
политическите последователи на Иван Костов, ако той направи тази
услуга на Бонев. Той не бива да допусне битовата ярост на Бонев да
се превърне в политически процес.
Костов не трябва
да съди Бонев, защото обвиненията са толкова смешни и несериозни,
че за всеки здравомислещ човек ги възприема като изфабрикувани.
Бонев не атакува директно личността на Костов‚ а управлението му.
Той изрично заявява: “...аз не твърдя‚ че това е вярно… само
казвам‚ че това се говори в обществото…” (!?). По този начин той
си осигурява място за защита в един евентуален наказателен процес.
Е, струва ли си той въобще да бъде започнат? |
