Днес в България да си патриот става все по-модерно. А модата при капитализма бързо се превръща в индустрия. Не минава и ден без медиите да ударят по две-три адреналинови инжекции на националното самочувствие. Ако не е тракийско съкровище, ще е черновата на Паисиевата история. Ако не бием Азербайджан на футбол, Слави ще изкара някоя мома да изпее "Заблеяло ми е агънце". Не се обръщало внимание на културата? Напротив, медиите се скъсват да отделят време за култура, но го правят като Алековия герой във фейлетона "Бай Ганьо на изложението в Прага": "Даскале, кажи и ти нещо бе, нека им покажем кои сме, сега му е времето, кажи нещо я за Филип Тотя, я за Крума Страшний или изпей някоя песен..."

Откъде дойде тази мания по българското? Да помислим върху три възможни хипотези.

1. Марксистка хипотеза. Патриотарството е "фалшиво съзнание", ще ви каже класическият марксист, "изкривена представа за действителността, която обслужва съществуващия икономически и политически порядък". Демек, сучеш мустак и се тупаш в гърдите, но това само ти пречи да видиш, че през останалото време работиш, за да богатее капиталистът. Интересното в нашия случай е, че в България марксистите са едни от най-разпалените родолюбци, което подсказва що за марксисти са. Само по този факт може

да се отсъди, че в идейно отношение БСП не е лява, а консервативна, охранителна, патерналистична и битово-националистическа партия.

2. Социално-психологическа хипотеза. Българинът като индивидуалност може да има всякакви качества, но като гражданска общност, като някаква градивна заедност на хора, които с общи усилия работят и култивират своята жизнена среда, сме пълни оръфляци - и ако на някой не му се вярва, просто да хвърли поглед през прозореца. Въпросът не е в това какви сме, а в простия и очевиден факт, че не сме

измислилии или построили нещо, което да дава самочувствие в контекста на западната цивилизация. Това е едно смазващо съзнание и за да не ни смаже, си измисляме всякакви утешения - спорт, хилядолетна култура, женска красота, мъжка мощ... Всичко върши работа, щом компенсира дълбинното усещане за цивилизационен провал.

3. Социално-критическа хипотеза. Патриотизмът е стока, която се продава само на вътрешния пазар. Кои произвеждат единствено за вътрешния пазар - политиците, медиите, бюрокрацията, локални (поради ниското си качество) шоуиндустрии като български футбол и българска поп музика... Именно те инвестират в патриотизъм и на тях патриотичната идеология носи дивидент - на всички онези, чиято дейност няма смисъл отвъд Драгоман. Именно те искат

да ни наложат племенно-провинциалната култура като най-важната култура и племенно-провинциалната идентичност като най-важната идентичност. Защо племенно-провинциална - защото става дума за евтино и лесно смилаемо знание, полуфабрикатна любов към родината. Само такава любов може да бъде произвеждана бързо и в индустриални количества.

Коя от тези хипотези е най-достоверна? И изключват ли се взаимно или се допълват? По-добре да не разсъждаваме върху такива засукани въпроси, а да отидем да си преговорим химна, че току-виж някой чевръст репортер ни изпита на улицата.