съвременна история на България. Първата му дисертация на тема "Българо-германските отношения през 1931 - 1939", защитена през 1977, е известна и с това, че е съумял да избегне понятията "монархофашизъм" и "фашистко правителство" и да защити убеждението си, че те нямат място в научните трудове по история на България. Докторската му дисертация е на тема "България в балканските войни - 1912-1913" и е написана в ново време, през 1992.

Проф. Марков, до какви изводи стигна научната конференция на историците - постиженията или проблемите са повече в новата ни историография след 10 ноември?

- Целта на форума беше да видим как обществено-политическите промени повлияха и на развитието на хуманитарната наука история. Защото до 1989 историята беше обществено-политическа наука, в която се прилагаше принципът на бащата на съветската историография Михаил Покровски, според който историята е политика, обърната към миналото. След 1989 решихме да направим историята точна наука. Впрочем има спорове дали историята е точна наука и дори дали въобще е наука.

Аргументът на опонентите е "колко пъти ще я пренаписваме тази история".

Затова в моя доклад аз разглеждам проблема така: историята не трябва да се пренаписва с идването на поредната политическа сила на власт, а трябва да се преосмисли. Това означава, че историята трябва веднъж завинаги да престане да бъде слугиня на политиката, както беше до 1989. Целта на научната общност днес трябва да бъде да върнем доверието в историческата наука, като оборим вкорененото мнение, че историята се пренаписва според силните на деня. Точно в този преход от 15 години според мен се направи много историята да се превърне в хуманитарна наука. Има за съжаление и неточни историци, които поизложиха "занаята", но това не означава, че историята не е точна наука.

Житейската максима "Истината е по средата" важи ли за историята?

- Не, поне не винаги. Но трябва да си даваме сметка, че историческата истина е една мечта на историка. Целта на добросъвестният учен е да се приближи да обективната истина.

Освободиха ли се нашите историци от легендите към историческите събития?

- Не забравяйте, че всеки човек е обременен с минало, а историкът е обременен и от епохата, която изследва. Някои колеги направиха добросъвестни усилия да преодолеят въз основа на достъпните вече архиви свои заключения, писани до 1989. Но не е възможно изцяло да се откажеш от нещата, които си твърдял, и да се пребоядисаш. Това е и борба със себи си. Нека да уточним, че става дума не толкова за старата, средновековната и възрожденската ни история, в които и преди 1989. въпреки политизирането събитията се интерпретираха по-обективно. Проблемът е в новата и най-новата, наречена съвременна, история. И този проблем се видя с все сила навръх 9 септември в Народното събрание, където депутатите се караха цял ден за оценката на това събитие.

Но защо вашият институт не проведе научна конеренция по повод 60-годишнината на 9 септември 1944 и да даде най-сетне научна оценка на това събитие, която можеше да поотрезви политиците?

- Защото не съм очаквал, че 15 години след промените може да се води спор какво е 9 септември 1944 - революция или преврат.

И какво е?

- За една нощ не се прави революция, а само държавен преврат - това написах още преди 12 години в моята книга "Парола Сабя - заговорите и превратите на Военния съюз 1919 - 1936". В заключителната глава пиша за деветосептемврийския държавен преврат, който е извършен от същите дейци от 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 - Дамян Велчев и Кимон Георгиев и други по-неизвестни. Деветосептемврийският държавен преврат обаче изигра впоследствие роля на смяна на системата - стопанска, политическа и всякаква друга. Тоест това не беше превратът от 9 юни 1923, който събори правителството на Стамболийски, нито от 19 май 1934, въпреки че тогава се забраниха политическите партии и се разтури Народното събрание. Историкът не трябва да търси крайностите, а да обясни, че този преврат от 9 септември 1944, с решаващата помощ на стъпилата вече в България Червена армия на 8 септември, слага началото на дългосрочните последствия от 45 години. Всъщност събитието е 8 септември, всички други събития се предрешават от нахлуването на Червената армия.

Аз наистина бях безкрайно учуден, че може още да се спори за тези неща, че някои дори поискаха да се възстанови 9 септември като национален празник. Не може да се възстанови за национален празник победата в една дългогодишна кръвопролитна гражданска война. Това е празник само на победителите, на една само част от българите. За разлика от 6 септември 1885 (Съединението на България) и 22 септември 1907 (обявяването на независимостта).

Политиците са ясни, по-важно е дали историците вече са единни по ключовите събития на България през първата половина на миналия век. Например споделят ли оценката, че десетилетното кръвопролитно противопоставяне на българи срещу българи започва с болшевизацията на комунистическата пария след 1919? Или и историците са още разделени?

- Надеждата ми е в младите колеги, които не са предубедени. Историците, които са вече на години, продължават да спорят по някои възлови събития на ХХ век. Например по така нареченото Войнишко въстание от 1918. Сега завърших книгата си за Първата световна война и в нея го наричам открито метеж. Какво означава войската на една държава да вдига бунт срещу собственото си правителство и да превзема Главната квартира в Кюстендил? Самият Димитър Благоев не приема Войнишкото въстание и заявява на земеделците: "Вие да не искате да докарате и сръбски и гръцки войски в София!" Тъй като към оня момент според Солунското примирие от 29 септември 1918, когато метежниците са при Владая и Княжево, ние сме окупирани само от англо-френски и италиански войски, но не и от съседите.

Или да вземем Септемврийското въстание, което Благоев пак осъжда. Септемрийското въстание е резултат от амбицията на Коминтерна чрез младите тогава Васил Коларов и Георги Димитров да докаже, че още има революционна вълна в Европа, и за целта подбужда две въстания: едното в Хамбург на Ернст Телман, което също е обречено, другото в България. И понеже "младата вълна" (Димитров и Коларов - б.р.) знаят, че Благоев няма да се съгласи на такава авантюра, изобщо не са го уведомили. А двамата коминтерновци вместо да заминат за Старозагорско да започват въстанието, което са прокламирали, отиват близо до границата с Югославия, за да могат да избягат. И от Виена излизат с възванието,, известно от учебниците - "Горе главите, славни борци", "Въстанието издълба дълбоката бразда", "Започва гражданска война" и т.н.

Вярно! Но кой я причинява тази гражданска война? И защо през 1924 БКП като секция на коминтерна решава на Витошката конференция да готви ново въоръжено въстание?

Какво е попречило да не вдигне още едно въстание?

- Атентатът през 1925 в катедралата "Света Неделя" е трябвало да бъде сигналът за новото въоръжено въстание. На 16 април, на Велики четвъртък, навръх Великден, да изтребиш 150 души и 500 ранени - това го няма никъде в световната история. В отговор министърът на войната ген. Вълков заявява, че "срещу червения терор на болшевишката агентура в България може да се устои само с бял терор". Последствията са трагични - избити са други 450 българи, покрай сухото изгаря и мокрото, жертви стават Гео Милев и редица интелектуалци. Не можем да оправдаем нито червения, нито белия терор. Но преди 1989 историята наблягаше само на последствията от априлския атентат, които се изчерпваха с контрамерките на властта.

Димитров и Коларов знаели ли са атентата?

-Да. Станке Димитров е отговарял за атентата, той се среща с тях във Виена, после в Москва. Вярно е, че Коларов в последния момент пише писмо в смисъл "Недейте, не сме готови за въстание". Но, забележете, той не е против атентата, а за отлагането му, понеже още не е подготвено въстанието.

Съвременната левица би трябвало да е заинтересована да изтъкне разминаването между Благоев и коминтерновската линия, но като че ли не обича да го подчертава?

- Дълго време се премълчаваха някои неща. Преди няколко години в института получихме писмо от нашето посолство в Прага по повод една паметна плоча с името на Благоев върху сграда, в която някога се е състоял конгрес на Втория интернационал (социалдемократическото международно сдружение - б.р.). Сградата била в процес на приватизация и от посолството ме питат какво да правят с плочата. Отговорих им: в никакъв случай да не се маха, но да се промени надписът в съответствие с историческата истина. И вместо "основател на БКП", да се изпише "един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - 1981" И бях много радостен като видях миналата година в Прага, че чехите като културен народ са запазили барелефа върху фасадата на приватизирания хотел. Ако бях някой по-краен "демократ", щях да им кажа: "хайде стига с тоя Благоев и с тези основатели".

Оказва се, че коминтернът всъщност играе решаваща роля в българската история през ХХ век - докога просъществува той?

- През 1943 Сталин заявява "стига с тоя коминтерн, моята армия настъпва към Средна Европа, от утре да ви няма" И назначава Георги Димитров за завеждащ международния отдел на ВКП-б (Всерусийска комунистическа партия-болшевики - б.р.), като такъв той остава в Москва до 1946. И дори част от коредспонденцията на Димитров с дейци на компартията в България е на руски език.

Работата с достъпните вече архиви променя ли значително представите за историческите личности?

- Документите осветяват личностите понякога от неподозиран ъгъл и очертават различията между хора, които иначе принадлежат на близки каузи. Благоев е разсъдлив и отговорен, Димитров е ярко изграден коминтерновски типаж. Знаел е езици, включително и немски е владеел добре. Различен е през септември 1923 в България, друг е през 1933 в Лайпциг на процеса, където показва характер и интелигентност, за разлика от другите подсъдими - двама българи и един германец. Имал е любовница германка, което се оказва спасителен факт, тъй като в нощта на опожаряването на Райхстага той е бил с тази жена и това е алибито му пред съда. След 1933 обаче Сталин го прави генерален секретар на коминтерна и свой послушник, буквално го смазва, той се алкохолизира и претърпява нелицеприятна еволюция.

Защо дневникът му е бил засекретен?

- Ами защото от него се вижда, че при ареста му са намерени суми в различни валути, скъпи тютюни, въобще неща, неприсъщи за вожда и учителя, който трябва да има героична биография и никаква друга. Ето ги митовете на историята. Не е достатъчно героично съдът да оправдае един революционер заради желязното алиби на любовната среща, затова и то се премълчаваше в учебниците. А той просто заслужава биографията на човека, политика и комуниста, не на иконата, каквато не е. В историята не трябва да има преднамерено рушене на митове, но не бива и да се премълчават факти. Историята трябва да ги поднася такива, каквито са, заедно с обективната оценка за тях, а не такава, каквато ни се иска вчера, днес или утре.

Има ли документални доказателства, че цар Борис ІІІ се е застъпил пред германските власти за Димитров?

- Фактите сочат, че при подготовката на първото посещение на цар Борис ІІІ в Германия през есента на 1933 той отказва дипломатично, но твърдо. "Не мога да осъществя посещението си, когато трима мои сънародници са изправени пред германския съд." И посещава Германия едва след като Димитров и другите двама българи са освободени - през април 1934. Самият Димитров казва по-късно пред българския пълномощен министър в Берлин проф. Димитър Михалчев: аз знаех, че царят е направил дипломатически постъпки за мен. Това също се премълчаваше.

Има и други любопитни неща. Когато Херман Гьоринг посещава София през май 1935, маршрутът на кортежа от летището, което тогава е било на Божурище, е минал по заобиколен път по изричното настояване на цар Борис, за да се избегне Коньовица. В работническия квартал са многобройните горещи привърженици на Димитров, а Гьоринг е свързан с процеса в Лайпциг и не било изключено да се създадат проблеми на кортежа. Виждате колко тънко е съобразявал царят, макар че не е било негова работа да ги мисли тези неща, а на директора на полицията.

Как се справихте с понятието монархо-фашизъм през 1977, когато защитихте вашата дисертация за българо-германските отношения през 30-те години?

- Ами изобщо не го употребих понятието, защото то е измислено. Не употребявах и "фашистко правителство", пишех "българско правителство". Редакторът-цензор задраскваше "българско" и пишеше "фашистко", аз го уверявах, че историята е наука, той ми напомняше за пленумите, аз му говорех за историческа истина, той хем се съгласяваше, хем се страхуваше за поста си... И така - трудно, с търпение, с убеждаване... Сега някои казват - демокрацията няма да нахрани децата ми. Но ученият, интелектуалецът знае, че няма по-голямо удовлетворение от това да знаеш, че спокойно можеш да изследваш и оценяваш историческите събития...

За да има фашизъм, трябва да има тоталитарна партия, слята с държавата, заедно с вожд. Е, питам, коя е била тази тоталитарна партия, нали все пак трябва да я назовем? Да не говорим, че след 1934 партиите са и забранени. А кой е бил фюрерът? Да не би да е Борис ІІІ, който не е можел даже да се похвали с някакъв особен дар-слово? По случай 25-годишнината от възцаряването му издават събраните му речи през периода и те се събират в една съвсем тънка книжчица - няма достолепни томове, няма представителност, за голямо разочарование на издателите. Имало е някакви профашистки организации, но не можем да наречем фашистко управлението на държава, която спасява своите евреи, разбира се, с участието на граждански организации, на творческите съюзи, на църквата. Да не говорим, че нито нито Александър Цанков, нито Богдан Филов са се смятали тогава фашисти, така ги определят техните опоненти.

Останали ли са още митове около земеделското управление на Александър Стамболийски?

- Струва ми се, че все още има - и около земеделското управление, и около личността на Стамболийски. До 1989 БЗНС беше секция на БКП и поради това в историческата литература управлението на БЗНС през 1920-1923 се определяше като връх на буржоазната демокрация. Всъщност то е съсловно управление, което Стамболийски теоретизира със своите принципи: в България мнозинството е селячеството, то трябва да управлява държавата и да господства над останалите. Така селяните са противопоставени на другите съсловия. Вярно е, че селяните са мнозинство, но от името на селячеството започва да управлява една земеделска върхушка. Равнището на администрацията рязко спада, така наречените дружбаши завземат местната власт, след това и изпълнителната, влизат в конфликт с университета, с църквата, с офицерството. Не случайно офицерите създават военен съюз по времето на Стамболийски.

Грешки на управлението ли доведоха до преврата на 9 юни или взаимната неприязън с военните?

- Всъщност отношението към военните е голямата грешка на Стамболийски - той решава да използва клаузите на Ньойския диктат, за да извърши чистка в офицерството и да формира верен на оранжевата партия офицерски корпус. Офицерите, които са преминали през три войни и дотогава патриотизмът им не е бил поставян от никого под съмнение, не могат да преживеят унижението. Стамболийски настоява и да се замени постепенно малката (в резултат на Ньойския договор) доброволческа армия с т. нар. оранжева гвардия, която постепенно се превръща в неотговорна сила, извършва погроми над останалите партии, над редакции на вестници... Междувременно той влиза в конфликт с интелектуалците, с комунистите, с всички, макар че партийната история криеше, че често е ругаел комунистите в Народното събрание.

Другата голяма грешка на Стамболийски е по националния въпрос. Той тръгва на сближение с Белград, загърбва македонския въпрос, подписва се Нишката спогодба от март 1923, с която е поет ангажиментът да бъдат преследвани четите на ВМРО и от двете страни на границата, тоест той се сблъсква и с освободителното движение и ВМРО му издава смъртна присъда. През пролетта на 1923 променя избирателния закон, за да получи огромно мнозинство в парламента, заявява,че ще управлява най-малко още 20 години и заминава на вилата си в Славовица да пише проект за промени на конституцията. И когато сутринта след преврата на 9 юни го събуждат военните - един ротмистър с ескадрон отива в Славовица и му съобщава, че вече не е министър-председател, Стамболийски въобще не може да повярва. Това е илюстрация на самозабравата във властта. Държавата се е плъзгала закономерно към преврата, вождът не е забелязал. Кой на този свят може да свали земеделското правителство?

Разбира се, Стамболийски извършва и реформи - аграрна реформа на едрото земевладение, осъществява и оригиналната си идея за трудовата повинност, тъй като България тогава според клаузите на Ньой няма право да държи армия. Но големият грях на Стамболийски е неговата съсловна власт, която освен че се корумпира поради липсата на контрол, прилага по същество класово-партийния критерий на комунистите. Тоест бидейки антикомунист, той прилага комунистическите принципи, като заменя пролетарския авангард със селячеството. То е авангардът, но аз съм този, който ще води селячеството, това е кредото му. Зедно с една върхушка около него.

Има и нещо, което упорито се криеше: при обиска във вилата на Стамболийски след арестуването му е намерена различна валута на стойност 6 млн. лв. Той обяснява, че парите са предназначени за външнополитическа пропаганда... В село Славовица... Вярно е, че Стамболийски е бил много силна и ярка личност, изключително популярен сред селячеството. Но личностите и събитията от историята не бива да се разглеждат в черно-бяло. Например Александър Цанков, който през юни 1923 приема искането на Вълков за ликвидирането на Стамболийски, по-късно през 1943 като депутат се включва без колебание в подписката срещу депортирането на евреите, инициирана в парламента от подпредседателя Димитър Пешев...

Защо БЗНС открай време е разделен на много фракции?

- Защото земеделският съюз е граден на съсловен принцип и като партия на вожда. След обезглавяването на партия от такъв тип тя неминуемо се разпада на групи. Партиите не бива да си създават икони. Днес организациите, наследници на онзи БЗНС, не могат да се съберат дори в деня на годишнината от убийството на Стамболийски.

Защо трябваше да бъде убит Стамболийски, вярно ли е, че членове на ВМРО е участвали в убийството?

- Една чета от ВМРО е само физическият извършител на убийството. Но съдбата на Стамболийски е решена от т. нар. конвент, и то главно от трима души: генерал (тогава полковник) Иван Вълков, който е председател на Военния съюз, Александър Цанков, министър-председател, и Христо Калфов, министър на външните работи. Вълков настоява, че Стамболийски е прекалено популярен сред селячеството, за да бъде оставен жив. Борис ІІІ няма пръст, напротив - когато Стамболийски се опитва да избяга, той се стреми да стигне до царския чифлик Кричим, за да се спаси. Значи той самият е бил сигурен, че царят няма пръст в преврата.

Нека да се спрем и на едно светло събитие от първата половина на миналия век - връщането на Южна Добруджа през 1940. Късмет ли беше за България, че великите сили не го ревизираха след края на войната?

- Не, то беше мъдро премислено и добре изпълнено. Съветският външен министър Молотов казал на Парижката мирна конференция през 1946: Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат непокътнати. Смешно, защото истината е, че трайното връщане на Южна Добруджа е принос на цар Борис ІІІ. Той се е поучил от горчивия опит на баща си, от печалния максимализъм на цар Фердинанд. Бащата и синът са много различни и като човешки характери, и като държавници. Борис ІІІ, който е минал през три войни, и то като съвсем млад, си е давал сметка, че трябва да се ръководи от една минимална и една максимална програма за национално обединение. Той започва от минималната - с Южна Добруджа и с излаза на Западна Тракия. Затова през лятото на 1940 г., когато Румъния е притисната от СССР, който си връща Бесарабия, когато Унгария настоява за цяла Трансилвания, царят казва: сега е времето да си възвърнем Южна Добруджа, не цялата, а само Южна Добруджа в границите от 1912. И използва натиска на Германия над Румъния, за да отстъпят румънците за Добруджа. От друга страна, когато румънците отстъпват с договора от Крайова от 7 септември 1940, царят казва: ние трябва да се презастраховаме. И по дипломатически път осигурява признаването на договора от Великобритания, САЩ и дори от СССР. По тази причина на Парижката мирна конференция изобщо не става дума да се посяга на Южна Добруджа.

Докато връщането на Трансилвания на унгарците се провали. Те настояваха за цяла Трансилвания, Румъния отказа и се стигна до т. нар. Виенски арбитраж с посредничеството на външните министри на Германия и Италия Рибентроп и граф Чано, които преподписват този арбитраж и Унгария получава Северна Трансилвания, Румъния запазва Южна. Обаче след Техеран 1943. Тримата Големи (Сталин, Рузвелт и Чърчил - б.р.) казват: където има подписи на Германия и Италия, те са невалидни. И нещастните унгарци загубиха и Северна Трансилвания, та днес два милиона унгарци живеят под румънска власт. Докато нашата Южна Добруджа остава непокътната - защото договорът е признат още при сключването му от бъдещите победителки. А не понеже Молотов или някой друг се бил застъпил на Парижката мирна конференция.

Тъй че връщането на Южна Добруджа е заслуга на изключителната прозорливост и умереност на Борис ІІІ. Между другото царят понася през 1940 г. много остри нападки у нас - и в Народното събрание, и във вестниците, че не е върнал цяла Добруджа с арбитраж. Оказа се прав - ако беше послушал критиците си, щяхме да я загубим. Всъщност цар Борис ІІІ не е вярвал в победата на Германия. В спомените си един от съветниците му - Петър Морфов, осъден по-късно на дълги години затвор, пише, че на 22 юни 1941, когато идва новината, че Хитлер е обявил война на Съветския съюз, в двореца в София се възцарява погребална атмосфера. Царят си дава сметка, че над страната ни надвисват съдбоносни изпитания, и от този момент нататък една цел става жизненоважна: да бъде опазена България от разгарящия се световен пожар.

Цар Фердинанд не би постъпил така (като при връщането на Южна Добруджа - б.р.) през Първата световна война - той иска всичко, целите му са винаги максималистични и никакви други. Толкова битки и победи и накрая съкрушение в Ньой в 1919. Докато Борис ІІІ е умерен и далновиден. Например в хода на преговорите за Южна Добруджа от Москва подхвърлят на Борис ІІІ въдица за максимална териториална изгода и обща граница със СССР при устието на Дунав. Не ни трябва обща граница с големия славянски брат - отвръща кротко Борис ІІІ. Ето я разликата между него и цар Фердинанд - синът не се хвърля на голямото, а действа мъдро и мисли за "след войната". Той заслужава да бъде реабилитиран като голям български държавник и смятам, че това вече се направи.

Изяснено ли е вече кога Българската комунистическа партия става антифашистка?

- Поведението на българските комунисти се определя от коминтерна. До сключването на пакта Рибентроп-Молотов на 23 август 1939 г. коминтернът осъждаше германския националсоциализъм като главния враг на световното работническо и комунистическо движение. След таза дата спира пропагандата срещу германския враг и започва кампания срещу англо-френския империализъм, който запалил Втората световна война. Затоплянето на отношенията между Хитлер и Сталин се отразява и в България в дейността на комунистическата партия. На 1 март 1941, когато сключваме пакта с Германия и 350-хилядна германска армия преминава през България, за да нападне Гърция и Югославия, няма спукана и една гума на германски камион, няма и един комунист да излезе да протестира или да саботира. Защото на 25 ноември 1940 главният секретар на съветското външно министерство Аркадий Соболев пристига в София и прави предложение на цар Борис ІІІ да се сключи пакт за дружба и взаимопомощ със СССР. Любопитното е, че СССР ни предлага и разширение на България в Източна и Югозападна Тракия. Царят отказва, за което дълги години след това го нападаха, че не е приел ръката на Сталин, понеже тя щяла да попречи на Хитлер да навлезе в България. Напротив, това не можеше да спре Хитлер, той вече беше решил да предприеме операция на Балканите, за да помогне на Мусолини, който търпеше поражения от гърците. Германската армия щеше просто да ни прегази и окупира, както направи с Югославия. Югославия също се беше присъединила към Тристранния пакт, но когато скъса отношенията, последва жестока окупация.

Къде може да се види оригиналното предложение на Сталиновия емисар за пакт с България?

- Няма го оригиналът, макар че и преди 9 септември са писани дисертации за тази прочута Соболева акция. По време на окупацията след 9 септември 1944 съветските органи за сигурност прибират редица документи от българските архиви и сега те се намират в Москва в Особой архив. Направихме постъпки преди десетина години да си го вземем, но отговор няма. Соболевото предложение е засекретено, понеже засягало трети страни. Само че тогавашният главен секретар на нашето външно министерство Димитър Шишманов, той е син на проф. Иван Шишманов, е направил препис, та благодарение на него разполагаме с всички точки на предложението. Интересното е, че след като цар Борис отказва на Соболев, съветската легация взема само шест точки от предложението и ги дава на дейци на комунистическата партия, те ги печатат на позиви и ги хвърлят по улиците. Но в позивите липсват другите шест точки от общо 12-те, от които може да се подразбере евентуално защо царят отхвърля благодетелния жест.

Що се отнася до антифашистката съпротива на нашата комунистическа партия, едва на 24 юни 1941 г., а не при присъединяването на България към тристранния пакт на 1 март същата година, идва директивата на коминтерна за разгаряне на съпротива в тила на Вермахта.

Да се спрем на документите, които се намират в Москва - кой движи въпроса да бъдат върнати в България? Включително и тези от разпитите на тримата регенти, които са били отведени там след 9 септември.

- Би трябвало Главно управление на аривите да ги изиска. Най-престижно е въпросът да се задвижи на правителствено ниво по съответния ред, както направи унгарското правителство. В Москва са били отведени не само регентите (княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов - б.р.), а и всички министър-председатели и всички началници на Генералния щаб на войската от 1941 до 1944 - това също се премълчаваше. Според спомените на Константин Муравиев (премиер на последното правителство преди 9 септември, който оцелява след присъдата на т. нар. народен съд) българските политици не са били изтезавани, държани са във вила близо до Москва, сравнително цивилизовано са разпитвании. Това придава на стенограмите от разпитите още по-голяма ценност като документи за онези събития. Мястото на тези документи е в България.

Каква е спецификата на българската антифашистка съпротива, сравнена с другите европейски страни?

- За да говорим за антифашистка съпротива, първото условие е държавата да е окупирана от фашистка Германия. След разгрома на Франция например голистите правят веднага "Свободна Франция" и започват съпротива срещу германската окупация. Но Френската комунистическа партия чака директивата на коминтерна на 22 юни 1941. Същото става и в Полша - Армия Крайова започва веднага съпротива, а комунистическата партия и там чака коминтерна.

Съпротивата на нашата комунистическа партия е специфична, защото България не е окупирана държава: директивата на коминтерна е не за въоръжена борба, а за въоръжено въстание, което да помогнело на отстъпващата все още тогава - в началото на войната, Червена армия. Какво въстание, когато България е обединена, селяните орат и сеят земята си и няма никаква революционна ситуация! От Москва изпращат подводничари и парашутисти, и то в съветски униформи със съветски автомати и някои от тях са заловени от самото население - ето какви неща сътворяват коминтерновските стратези на измислените революции.

Затова по-късно, на 1 юни 1944, тогавашният министър-председател Иван Багрянов предлага на Добри Търпешев - главнокомандващ на НОВА (т.нар. Народноосвободителна въстаническа армия): Дайте да се разберем, нека да подпишем едно споразумение, вие заемете някои райони в планините, стойте там, ние няма да ви притесняваме, а вие няма да нападате мандрите по селата и гарите. И Търпешев е бил склонен, което също се премълчава, тъй като и партизаните не са били в цветущо положение. Но веднага по радио "Христо Ботев" се обажда Георги Димитров: Кой е Багрянов, един пореден фашист, борбата трябва да продължи!

Целта е била да се поддържа вътрешен фронт в страната, който да предизвика нахлуването на Съветската армия. И на 5 септември 1944 СССР обявява едностранно война на България. А България единствена от съюзниците на Третия райх не скъса дипломатическите си отношения със СССР. Пак единствена от съюзниците на Третия райх не изпрати армия на Източния фронт. Не само това - България не изпрати и доброволчески легион по германските фронтове, каквито изпратиха дори окупирани държави.

Настоятелни ли са били тези искания от страна на Германия?

- Натискът е бил голям. За войска на Източния фронт Борис ІІІ удържа, като развива пред Хитлер тезата, че България ще играе ролята на стража на Балканите, тъй като акоТурция се намеси, ние ще сме прикриващ фронт. Царят вади, разбира се, и русофилската карта - че народът трудно ще бъде убеден за такава стъпка. Тогава Рибентроп настоява доброволчески легион от българи да бъде изпратен в помощ на фелдмаршал Ромел в Северна Африка. Там ще се биете с англичаните и няма да пострадат русофилските чувства на българите - йезуитствал Рибентроп. В Берлин знаели от своята легация в София, че у нас имало подадени около 2500 молби от младежи, готови да се бият като доброволци "за България" навсякъде по света. "Те са млади и зелени, не знаят какво е война, с нищо няма да допринесат за победата", увъртал царят.

Кои са грешките на цар Борис ІІІ?

- Обявяването на война на САЩ и Англия на 20 декември 1941. Причината е жестокият натиск на Хитлер. И, вероятно, спепенуването от страна на царя на кои искания трябва да удържи на всяка цена, тъй като очавидно е смятал, че на всичко няма да може да устои. Макар и наричана символична от българските дипломати, каквато е всъщност от наша страна обявената война на САЩ и Англия, тя е ползвана впоследствие като аргумент срещу България. Когато Тримата Големи започват дележа на Европа, Чърчил проявява специфичния си гений. Той впрочем винаги е знаел, че без Сталин не може да разгроми Хитлер. Но Сталин иска своята цена и Чърчил и Рузвелт я плащат. Чърчил е казвал успокоително, не на Сталин, разбира се: тъй или иначе, рано или късно, комунизмът ще падне. Позна, но за чия сметка? Наистина е гениален - те спечелиха както Втората световна война с помощта на Сталин, така и студената война. Но за сметка на народите на Източна и Югоизточна Европа.

Можеше ли България да избегне съветската зона на влияние, ако не беше обявила война на САЩ и Англия? Защо други държави, които бяха прегазени от Хитлер, след това бяха сполетени от същата съдба при дележа на Тримата Големи?

- Такава преценка е трудно да се направи. Може би подобна хипотеза може да се преценява само като една алтернатива... нищо повече...

Как оценявате новите учебници по история, кой ги пише, започнаха ли вече да се отразяват обективно историческите събития?

- Предимно се пишат от университетски преподаватели и учителите ги наричат професорските учебници, защото някои части от тях са трудно разбираеми. Според мен вече не толкова колегите пишат постарому като до 1989, но за по-удобно някои неща все още се премълчават. Например пише се за партизанското движение през 1941 - 1944, а след това пък ги няма горяните.

Кое е всъщност вярното число за броя на партизаните - твърде различни свдения се поднасят?

главния военен конспиратор по превратите Дамян Велчев. Като запасен полковник от армията Велчев казва на Югов: Ние даваме за акцията (Военният съюз не употребява думата преврат нито през 1923, нито през 1934, нито на 9 септември) толкова войскови части, какво предлагате вие? И Антон Югов отговаря: Ние разполагаме с около 14 хиляди души. Това е твърдението на Антон Югов, но в бройката той включва и ятаци, и помагачи, тоест далеч не само въоръжените бойци. Впоследствие на всеки девети септември броят им лека полека набъбваше и стигна, мисля, до 200 хиляди.

След няколко десетилетия какво бихте написали като историк за днешния феномен цар-премиер?

- Нистина е феномен в европейската история и това се признава не само у нас, но и в чужбина. Според мен това е историческият парадокс, който трудно може да бъде обяснен в момента на случването му. Кой преди двайсетина години е можел да повярва, че синът на цар Борис ІІІ не само ще се завърне от изгнаничество, но и ще управлява? Това не можеше да се предвиди от историка, но като че ли има някаква историческа логика. В историята има и закономерности, има и случайности. Според мен това не е случайно. Но бъдещият историк ще го обясни.