01-12-2004

Когато миналата седмица полският парламент създаде комисия, за да разследва “най-голямата афера” в Полша от краха на социализма насам, мнозина се съмняваха, че сега всичко ще бъде толкова увлекателно като миналия път. Тогава милиони поляци седяха пред телевизорите, за да следят прякото предаване на заседанията на подобна комисия, които доведоха до оставката на министър-председателя Лешек Милер и до разпадането на партията Съюз на демократичните леви сили, приемница на комунистическата партия. Но новият политически трилър обещава да бъде още по-вълнуващ, тъй като на повърхността изплува взаимовръзката между полската икономика, държавното ръководство и руските спецслужби.

В центъра на скандала е докладът на сътрудник на полските спецслужби за срещата на Ян Кулчик, влиятелен полски бизнесмен, с бившия агент на КГБ Владимир Алганов. От 1981 до 1992 руснакът е първи секретар на руското посолство във Варшава. През юли 2003 във Виена, според доклада, Алганов е преговарял с Кулчик по деликатния в политически план въпрос за продажбата на държавния нефтопреработвателен завод в Гданск на руската фирма “Лукойл”. Ставало е дума за подкуп от 5 милиона долара. За “Лукойл” придобиването на нефтопреработвателния завод би било стратегически важна стъпка за проникването на западния пазар. Кулчик уверил Алганов, че ще го подкрепи в преговорите с полското правителство, благодарение на добрите си връзки с “Първия”. Повечето са убедени, че е имал предвид президента Александър Квашневски.

Избухналият скандал, засегнал и държавния елит, демонстрира колко тясно руската външна политика обвързва икономическите интереси с геостратегическите. Русия активно се стреми да укрепи сферата си на влияние и контрол, и под прицела на нейната активност са бившите социалистически страни в Източна Европа. Доклад на московския Съвет за национална стратегия, смятан за рупор на службите за сигурност, препоръчва на президента Владимир Путин “поетапна икономическа интеграция на бившата съветска сфера на влияние”. При това за Москва стабилността има приоритет пред демократичните реформи. Москва се стреми към създаването на стратегическа буферна зона покрай границата си и към осигуряването на контрол върху доставките на енергоносители на Запад.

“Вчера с танкове, днес с нефт!” – възкликна с тревога Збигнев Семянтковски, бивш шеф на полското разузнаване, при изслушването му на заседание на комисията. – “Това, което Русия върши в Източна Европа, е нов икономически империализъм”.

Всичко това прилича на изблик на русофобия в бившия сателит, но има реални основания. Полша внася 97% от нужния й нефт и целият внос е от Русия. Освен това посредник при доставките е регистрираната в Кипър фирма J&S, получаваща за услугите си големи комисионни. Смята се, че тя е била създадена от една от руските спецслужби. За нейните учредители – двама украинци с полски паспорти – е известно единствено, че от 1993 контролират търговията с нефт в Полша, а първите си 5000 долара са спечелили от търговия с джинси. През 1997 през тях минават вече 70% от доставките за Полша. “Фирмата J&S не е прозрачна и представлява заплаха за Полша” – така коментира този факт бившият шеф на полското разузнаване Семянтковски.

Нефтът в Полша идва от Русия по тръбопровода “Пшиязн”. Ако Русия затвори кранчето, тогава нефт от други източници може да се доставя през пристанищния терминал “Нафтопорт” в Гданск. Затова полското правителство иска да изкупи от частните собственици техните дялове в “Нафтопорт”. Обаче има едно предприятие, което притежава правото на преимуществена покупка. И това предприятие е фирмата J&S. И тук връзката на полски политици с руски агенти предизвиква нови опасения: Русия се готви с помощта на икономически лостове да си проправи път в полската икономика.

Може би президентът Путин като прагматичен ръководител на руската политика си дава сметка, че в този момент Русия може да играе в най-добрия случай ролята на регионален лидер. Но руският политически елит все още не се е разделил с великодържавните амбиции. “Притежаваме газа и нефта, притежаваме и военните бази. Великата култура и руският език също ни водят към бившия Съветски съюз” – с ирония описва мирогледа на московския естаблишмънт Фьодор Лукянов, главен редактор на списанието “Русия в глобалната политика”. Психологията на обсадената крепост и световния заговор срещу Русия отново е актуална сред руснаците. “Но обсадената крепост се намира на път, който е задънен” – отбелязва критично Лукянов. “Тя няма никаква положителна програма освен мобилизация на икономиката, ограничаване на правата и свободите, а също създаване на отбранителен вал по границата.” В този момент Русия усърдно строи участък от този вал под името Украйна.

Миналата събота, втори път за три седмици, Путин посети киевския наместник Виктор Янукович. Този кандидат-президент, подкрепян от украинската власт, трябва да бетонира руските стратегически интереси. По време на своята агитационна обиколка в Украйна Путин щедро даде на украинците права, които нямат даже собствените му граждани: украинците ще могат три месеца да пребивават в Русия без регистрация, докато всеки руснак, който не е жител на Москва, след три дни трябва да се регистрира в милицията. Разпространеното руско писмо със заплаха за увеличаване на цените на енергоносителите отначало настрои украинците срещу кандидата на опозицията Виктор Юшченко. Украйна има ключова позиция за транзита на енергоносители на Запад и зависи от доставките на руски газ.

Русия използва енергийните доставки като лост за постигането на своите цели. Така постъпва и със своя дял в украинската промишленост, който, според някои оценки, е вече 30%. "В Русия икономиката работи не по действащите в света правила – казва генералният директор на Центъра за икономически и политически изследвания “Разумков” в Киев, - а под влияние на политиката. А за да не могат и акционерите да оказват влияние върху предприятията, Кремъл назначава в ръководствата на стратегически важните нефтени, газови, ядрени и авиационни предприятия свои надзорници.

Като таран на руските външнополитически интереси често се проявява Газпром, превърнат под ръководството на Александър Милер, доверено лице на президента, в господстващ енергиен гигант в Европа. Неговата мрежа от газопроводи доставя от Сибир и от каспийския регион газ, от който Унгария и Чехия зависят три-четвърти в своите нужди, а Естония, Латвия, Литва и Словакия - практически напълно. Шефът на фирмата мечтае дори за удвояване на доставките, което би осигурило на Европа топлина и възможност да стане обект на шантаж.

Бившият председател на руската парламентарна комисия по външна политика откровено нарече задграничните филиали на вярната на Кремъл фирма Лукойл  “де факто втори руски посолства”. Концернът, който, по думите на един московски експерт по енергетика, “все още прилича на съветско министерство, което само външно е модернизирано”, веднъж вече по волята на Кремъл смени бизнеса си и изоставяйки тръбопроводния проект, премина в нефтения сектор.

Чуждо участие в предприятията, които са важни за Русия, се разрешава само в случай, че има одобрението на Кремъл. Така например на шефа на ConocoPhillips се наложи да засвидетелства почитта си на Путин като бъдещ сват, преди да може да закупи 7,65% от акциите на Лукойл. Избраните западни фирми са добре дошли с капиталите си, но без да имат възможност да влияят стратегически.

Външната политика на Русия се илюстрира от руската телевизия, която и до днес има значително влияние в бившите социалистически републики. Политическата ситуация определя телевизионната програма. Ако белоруският президент Александър Лукашенко започне да капризничи, руската държавна телевизия със симпатия и самоотверженост посвещава предавания на белоруската опозиция. След поредното държавно споразумение на Русия с Беларус опозицията е отново забравена. Туркменският диктатор Туркменбаши е наричан малкия Сталин, когато третира зле руското малцинство в страната си. Но ако по телевизията го показват в президентското му кресло, това означава, че Газпром е сключил с Туркменбаши изгодна сделка.

Москва обработва само Южен Кавказ, като особено привилегирована зона, по стара съветска традиция, насъсквайки всеки срещу всеки с помощта на военните си бази, тайните споразумения или заплахите с нападение. На гражданите на метежната грузинска република Абхазия тя издава руски паспорти, а в същото време води война със сепаратистите в Чечения. Москва иска да запази статуквото чрез дестабилизация на Южен Кавказ.

Путинската политика на събиране на старите съветски земи не винаги е успешна, а понякога е просто вредна. Двукратното използване на най-силния коз в украинската предизборна кампания – руския президент – по-скоро показва, че господството на Русия още не е постигнато. Затова при цялата си зависимост от енергоносителите Западна Европа може да бъде спокойна от факта, че Русия се нуждае от продажбата на своите нефт и газ. А нефтопреработвателният завод в Гданск все още не е приватизиран.

Публикацията подготви Борислав Скочев