|
|
С
наближаване на изборите политическите страсти започват да се
разразяват с все по-голяма сила. Това е нормално. Нормално е и
за нормалните страни, а и за не до там нормалните. В
нормалните страни предизборните страсти не надхвърлят някаква
допустима граница в етиката на междупартиините отношения. В
анормалните страни, каквато за съжаление е и нашата, с8е
развихря простотията, която прераства бързо в простащина.
На мушка
отдавна е взет един политик – г-н Иван Костов, бивш премиер на
най-успешното правителство след 1989 у нас. Страхът от него
вече е прераснал в безконтролна истерия. Паниците с помия се
изливат върху главата му една след друга. И ще продължават да
се изливат до изборите (а вероятно и дълго-дълго след това –
нали си спомняте, че той не е премиер от над три години, но
все още е виновен за всичко в държавата...). Заливат го с
мръсотия журналисти – и то в условията на приетия от тях само
преди няколко дни етичен кодекс. Заливат го депутати от
мнозинството, комунистите, които точат ножовете за властта,
министри от царско-комунистическия кабинет, висши магистрати (прокурорът
магистрат ли е? – въпрос с неповишена трудност – бел. ред.)и
кой ли не още. Мръсотия се лее от пресата, от телевизионните
екрани...
Но страхът
не е само от личността Костов. Страх навява партията Демократи
за силна България, чийто лидер е той. Затова и помията започва
да се разлива и към съмишлениците му. Оказва се, че е
достатъчно един обиден бивш министър с не дотам изискани
обноски да хвърли в публичното пространство някакви свои лични
предположения, за да се задвижи цялата държавна машина срещу
една или друга личност.
Кой забърква
помията? Винаги се намират хора за такава работа, но
най–добрият готвач на помии се оказва не друг, а главния
прокурор на републиката. Вместо да си гледа задълженията и да
представя на съда доказателства за виновниците за корупция,
търговия с наркотици и показни убийства, той изпълнява
политически поръчки (или ги съчинява – предположение на
редактора). Мутрите, с които се е заобиколил, неговите
истински клиенти, се разхождат свободно, а послушниците му
заключват хора, съвестно изпълнявали служебните си задължения.
Няма да се спирам на непристойните приказки на този висш
държавен служител - те са в най-добрия случай плод на липса на
елементарно домашно възпитание.
Зад всички
тези безобразия стои и правителството. Премиерът
Сакскобургготски с царственото си мълчание се прави, че не
забелязва нищо около себе си. В същото време това същото
мълчание е важно действащо лице в просташкия политически
спектакъл. След “потресаващото” изявление на ген. Бонев,
министърът на вътрешните работи Петканов побърза да заяви, че
информациятя на ексминистъра била верна. Какви
са основанията му за такова твърдение. Кога успя да провери
този казус? Костов бил заловен с огромната сума на
швейцарската граница. Това се е случило, по информацията на
Бонев, в периода, когато е управлявало правителството на Жан
Виденов. То че Виденов не блестеше с ум, е ясно, но службите
му да са знаели за такъв факт и той да не е предприел нищо
срещу най-опасният си враг – това вече е лишено от всякаква
логика. Дори и когато става въпрос за човек като Виденов.
И така,
положението е ясно. На сцената се вихрят политици– нтриганти,
но прости интриганти, които дори не знаят как да си заплетат
интригата. И с такава простотия искаме да вървим напред. Да
лъжем, да крадем, ама да влезем в Европейския съюз, да се
развихрим с простащината на управниците си и там, та да види
цял свят какви юнаци-простаци е народила Майка България.
|
