01-12-2004

истаблишмънта, като Дейвид Герген, съветник на четири президенти. Протестира и Гласът На Статуквото – Washington Post.

Въпреки твърденията, че няма истаблишмънт, той съществува и е много влиятелен. Състои се от постоянната бюрокрация, огромната политическа машина от лобисти, адвокати, консултанти, бивши членове на Конгреса и на предишни администрации, профсъюзни групи и мозъчни тръстове, и разбира се, медиите. Тези хора са в състояние да формират общественото мнение в столицата. Важно е да се отбележи, и че много от сенаторите са част от тази обществена прослойка. Това общество се придвижи към Републиканската партия през последните години, но като цяло е център-ляво идеологически. То е назадничаво и яростно се съпротивлява на консервативните идеи.

За Статуквото, тактиката, плановете и самият президент са наистина твърде много. Г-н Буш се опитва да укрепи правителството си, да прочисти колебливите (разбирай поддръжници на Статуквото) фигури и напълно да излекува ЦРУ и Държавния департамент. Той не направи никакви промени в персонала на Белия дом – от политическият съветник Карл Роув до автора на речите му Майк Гърсън и бюджетния шеф Джош Болтън. Съветниците от Белия дом, които напуснаха, като Кондолиза Райс и Алберто Гонзалез, сега са членове на кабинета.

Буш е по-консервативен от Рейгън, следователно е много по-голяма заплаха за Елита. Президентът не само ще обнови пенсионното осигуряване, като позволи на хората да инвестират свободно на финансовите пазари, но той ще реформира федералните данъчни закони и ще назначи консервативни съдии във Върховния съд.

Във външната политика г-н Буш по решителен начин ще се опита да разпространява демокрацията по света, което е ужасно за чуждестранния елит.

От началото на президентсвто си Буш е имунизиран срещу хулите на Статуквото. През 1980 Рейгън демонстративно отиде на прием за „добре дошъл” в дома на Кетрин Греъм, покойната издателка на Washington Post. Това беше приятелски сигнал към Статуквото. Като цяло Рейгън беше в добри отношения с него, въпреки политиката си (намаление на данъците, силен антикомунизъм), която беше недолюбвана във Вашингтон. Съпругата му Нанси беше президентския посланик при Елита.

Посланикът на г-н Буш беше Колин Пауъл, а той напуска правителството.

За стандартите на Вашингтон, президентът е саможив. .Той е различен. Почти не ходи по приеми, а за празниците и уикендите направи пътека до Кемп Дейвид и ранчото си в Крофърд, Тексас. Той покани изпълнителят на християнски рок Майкъл Смит и съпругата му в Белия дом на вечеря, вместо да иде в ресторант. Ако г-н Буш наистина искаше да успокои членовете на Елита, можеше да покани тях в Белия дом, за да видят имената си във вестниците. Но той организира най-малко такива събития от всеки друг президент.

Г-н Буш е вярващ човек в един общо взето светски град. Това е причина за много критики. Той също не крие отвращението си от пресата, може би най-голямата сила във Вашингтон. Накратко: президентът не се опитва да се вмести в рамките на Елита.

Не могат да го опитомят.

А това е любимото занимание на вашингтонското общество. През 1976 Джими Картър се опита да бъде независими, но бързо беше унизен от медиите, които разкриха грубото отношение на съветниците му. Г-н Картър изповядва традиционни либерални ценности, но това не му помогна в отношенията с елита във Вашингтон. Други президенти (Никсън, Джонсън) не станаха част от Статуквото, макар и да не са искали това. А бащата на сегашният президент е основна фигура в Елита.

Г-н Буш препочита да ядосва столичното общество. Най-голямата провокация беше да приеме оставката на Колин Пауъл. После да обяви, че скоро ще го освободи от длъжност, вместо да го остави още няколко месеца да заглади нещата в държавния департамент. Г-н Пауъл беше единствения представител на Елита в правителството.

Също така лошо за Статуквото, е че, следващия държавен секретар е Кондолиза Райс, която е вярна на президента. Г-н Пауъл, като представител на Елита, не беше съгласен с г-н Буш практически по всеки важен въпрос – Ирак, Иран, Северна Корея, Израел, Палестина, демократизацията. Г-жа Райс е символ на външната политика на президента.

Статуквото обаче реагира на това. В деня, когато г-жа Райс беше назначена за държавен секретар, Washington Post тежко заяви:

“Много специалисти считат, че тя е от най-слабите съветници по националната сигурност, що се отнася до разрешаването на вътрешните конфликти”.

Така ли? Всъщност, досега не е имало съветник по националната сигурност, който да помири враждуващите министър на отбраната и държавен секретар.

Този изстрел беше последван три по-късно от нападението на г-н Герген. Той е работил за три републикански и един демократически президент, преподавал е в Дюк и Харвард, бил е журналист във Вашингтон. Този човек е символ на мисленето на Елита. Той е внимателен. Той злорадстваше по време на войната в Ирак. А сега написа в „Ню Йорк Таймс”, че “непосредствената опасност” пред президента е “високомерието и преиграването”. Той сравни Буш с Рузвелт, който се опитал да напълни със свои хора Върховния съд и да прочисти сенаторите-демократи от Южните щати. Както е добре известно, Рузвелт се провали.

Президентът може и да се тревожи от възможен неуспех, но не показва това. Напротив, той е уверен, че въпреки Елита, ще успее във втория си мандат. Все пак направи един жест към столичното общество миналата седмица. Появи се със смокинг на прием в британското посолство в чест на г-жа Райс. “Е, един смокинг на мандат е достатъчно” – каза представител на Белия дом. “Така ние разбираме диалога с Вашингтонското общество”.

Публикацията подготви Огнян Дъскарев

- - - - - -

* Фред Барнс е изпълнителен директор на The Weekly Standard