Би могло да е някаква повреда, например изтичане на гориво. Но ако случаят не е такъв, тогава аномалията в поведението на “Пайниър” може да се дължи на пропуски в познанието ни за фундаментални принципи на физиката – например за наличието на нова сила или нов тип материя.

Слава Туришев и неговите колеги от лабораторията на НАСА Jet Propulsion в Пасадена, Калифорния, възнамеряват да организират нова мисия, която да обясни аномалията. Тя трябва да бъде далеч по-бърза от космическия кораб “Касини”, който сега е на орбита около Сатурн и му трябваха седем години да стигне до там. А до Уран има поне още толкова път.

Графичното послание, което двата първи земни звездолета носят в два екземпляра до събратята ни по разум в далечния космос

Най-подходящи за подобна мисия са космическите кораби, използващи ядрена енергия, които НАСА и ЕСА разработват. Очаква се първият да полети към ледените луни на Юпитер някъде около 2015. Туришев и екипът му обаче подчертават, че тези звездолети трябва да бъдат снабдени с много точна апаратура, за да могат да свършат работа по разкриването на мистерията около мисията “Пайниър”. За целта били нужни около $70 млн. и поне пет години работа.

За последно “Пайниър” 10 напомни за себе си в началото на 2003. Оттогава би трябвало да е изминал поне 12 млрд. км в посока към гигантската червена звезда Алдебаран от съзвездието Телец. За да я достигне обаче ще са му нужни около 2 милиона години.