Ново изследване на защитната обвивка на динозаврите разкрива, че тя е била укрепена с подобен на броня пласт от плочки или пластини, четем в New Scientist. Това е правело изследваните животни - анкилозаврите - може би най-добре защитените същества, живели някога на Земята. Анкилозаврите са били гигантски тревопасни, чиято дължина през къснaта Юра и Креда е достигала до 10 метра. Плочките от защитната им обвивка са били с размер на монета и напълно са покривали гърбовете, шиите, главите и дори очите им!

"Цялостният им начин на живот е бил свързан по определен начин с наличието на тази жива броня, която ги е защитавала от хищниците. Хищни динозаври наистина са оставали гладни, когато им се е налагало да атакуват анкилозавър" - уверява ръководителят на изследването Торстен Шейер (Torsten Scheyer) от университета в Бон, Германия.

Подобно на други «бронирани" животни - като крокодилите и морските костенурки - костните плочки на анкилозаврите всъщност са се образували от кожата им и са известни като остеодерми (osteoderms). Учените от години се занимават със защитната обвивка на динозаврите, но само няколко изследвания са посветени на микроструктурата на съставящите я минерали и протеини.

Шейер, заедно със своя научен ръководител Мартин Сандер (Martin Sander), са взели проби от телесните плочки на всяка от трите групи анкилозаври: полокантидите (polocanthids)- най-ранните анкилозаври, нодозавридите (nodosaurids) и анкилозавридите (ankylosaurids). Като база за сравнение били изследвани костните плочки на стегозаврите и на древните крокодили.

Върху всяка плочка учените открили тънки прорези, представляващи минерални следи, оставени от кости или колагенни влакна. Колагенът е жилав протеин, който свързва костните плочки с кожата и същевременно ограничава техния растеж.

Подобно стегозаврите и крокодилите, полокантидите са имали допълнителни колагенни влакна, които са укрепвали връзката между плочките. При нодозавридите, чиито плочки са били с дебелина между два и пет сантиметра, колагенните влакна са били организирани на три нива.

Те са разполагали с набор от структурни нишки, простиращи се успоредно и перпендикулярно на повърхността и с такива, спускащи се под наклон от 45 градуса към оста на всяка плочка, укрепвайки я във всички посоки. Същият принцип е бил използван милиони години по-късно от хората при изработката на брони.

"Тази структура е много здрава и спомага за предпазване на костите от счупване" - пояснява Джон Къри (John Currey) от университета в Йорк, Великобритания - специалист по структура и механика на костите. Той обаче отбелязва, че е много трудно да се прецени здравината на кости от вкаменелости единствено по строежа им.