|
Малко след като бяха спазарени данъчните закони в
парламента, и малко преди да приключат пазарлъците по
бюджет '2005 в Народното събрание министър Велчев направи
внезапно посещение до областна администрация Ямбол.
Формалният повод на посещението му беше да "презентира"
правителството под надслов - "Данъчна политика 2005 -
икономически растеж и растеж на доходите". Срещата,
обявена като среща с бизнеса, случайно или не се оказа
среща на министър Велчев с действителния "бизнес" на
региона - службарския. |
|
За
министъра въобще не беше изненада, че "бизнесът" в ямболския
регион се състои от кметове и представители на общини,
началници на държавни служби и дори на просветния инспекторат.
Като се има предвид, че от много административна намеса в
икономиката на региона, Ямболска област стана почти изцяло
зависима от бюджетната издръжка и социалните помощи, не беше
изненада, че истинските представители на бизнеса – реалните
местни частни предприемачи, бяха едва 10-15% от всички,
присъствали на срещата. И понеже административните клакьори
бяха заели местата предварително, бизнесът и медиите бяха
вежливо натирени от залата - да наблюдават без звук,
виртуално, срещата на II етаж на областната администрация.
Затова нямаше и изненада във въпросите към министъра - като на
партийно събрание. А и Велчев очевидно не беше дошъл да научи
от каква данъчна политика и от какъв държавен бюджет се нуждае
частният бизнес в региона (ако въобще това представляваше
интерес за него, то подобна среща би била обяснима преди 2-3
месеца, т.е. преди приемане на данъчните закони и бюджета).
По тая
причина най-много говориха "чиновниците- бизнесмени". Партийно
назначаваната бюрокрация е големият бизнес на област Ямбол.
Затова и Тя говори.
Частният
бизнес мълча.
В
псевдоправовата държава с псевдопазарна икономика, когато
чиновниците говорят, бизнесът мълчи. Пък и не за истината беше
дошъл мнистър Велчев, а най-вече да провери дали има
послушание и съгласие с приготвения данъчен гнет и за 2005.
Плануваната гладкост на срещата беше нарушена само от два
риторични въпроса на председателя на Регионална занаятчийска
камара Ямбол Тодор Стоянов:
Първи
въпрос:
Тъй като данъчните промени на правителството за 2005
предполагат общо увеличение на доходите на населението от 120
млн. лв. - т.е. годишно средно увеличение от около 16 лв. за
отделния гражданин, а в същото време заложените разходи в
държавния бюджет ‘2005 растат с 1.6 млрд. лв. - от 14.7 млрд.
лв. на 16.3 млрд. лв., това увеличаване с 11% на държавния
бюджет и държавно преразпределение от 42% от брутния вътрешен
продукт (БВП), не е ли още по-голямо увеличаване на намесата
на държавата в икономиката и в личния живот на гражданите? На
този въпрос министър Велчев изчерпателно отговори, че
преразпределението нямало да е 42% от БВП, а само 39.5%!!!
Втори
въпрос:
Тъй като за 2004 платените патенти в Ямбол са с 520 по-малко,
ние от занаятчийското съсловие предложихме данъчни промени,
които биха дали възможност за занаятчийско обучение -
увеличаване на реалната квалификация на младите, както и
намаляване на сивата икономика, но Министерството на финансите
не ги прие. Не е ли нормално да се очаква, тази тенденция да
се задълбочи?
Министър
Велчев отговори, че платените по-малко патенти не означават
непременно, че тези дейности са закрити, а е възможно те да са
минали в по-горно стъпало на икономическа реализация.
Нещо,
което би било вярно, ако обаче по същото време в Ямбол и
региона не бяха закрити 864 производствени и търговски обекта,
както съобщи Т. Стоянов...
Всъщност, подобни въпроси не бяха в дневния ред на срещата. А
действителните проблеми на обществото са точно тези, по които
никой от властта не иска да говори. Премълчаните отговори на
тези въпроси са най-важните отговори, които питащите не
получиха. Защото в ръцете на 800 000 служители остава бюджет,
който догодина ще е с 1.6 млрд. лв. повече за
преразпределение, при някакви 120 млн. лв., които остават като
“растеж на доходите”, за увеличаване на жизненото равнище на
гражданите. Това, заедно с утвърждавания държавен монопол в
образованието, здравеопазването и пенсионното осигуряване,
потвърждава, че кризата в социалната област ще се задълбочава.
Следва продължение
>> |