30 ноември 2004, 12:55

Продавач на мечти

Доний Кръстев, САЩ

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал - познайте какво -

надежда, надежда за всички!

Джани Родари

През 2001 бившият български цар и бивш търговец на храни за животни по професия, продаде на България една мечта. Мечтата за „по-добра България“.

Не че мечтата бе лично негова. Тя бе мечтата на Кубрат, на Левски и на всеки, който в последните 1400-1500 години се е наричал Българин.

И за това хората избраха не хода на времето напред, който явно не бе разпознат като наш, нито утопичното пътуване обратно към тоталитарно „равенство”, от което сме толкова уморени. А мечтата за „по-добра България“, която царски им бе предложена като реимпорт от странство.

Че ни я продаде и че я платихме скъпо, стана ясно малко по-късно, но че хората гласуваха за цар от приказките, а не за социализъм или демокрация, стана ясно веднага. Междувременно царят доказа, че се е подготвял за това време цял живот. Първо наложи

стил на управление с до болка познатото ни „когато му дойде времето.” После - стил на комуникация, който избягва и дори игнорира медиите. Стил на контрол чрез метода „разделяй и владей“ – стара пиеса от римски вид с Генерал и Прокурор в главните роли.

Стил на вяра и любов – с нов закон, който вкарва полицейски джипове в олтара.

Стил на грижа за народа - с нови европейски цени и данъци, и старите балкански заплати.

Стил на външна политика с война и съюзници – дали повтаря или поправя 1941?

А най-накрая взе да смесва и политиката с производството на компютри и биоинженеринга на българина.

То тия технологии и директиви са ни познати не от вчера. Единият ни прати да си гледаме чипа, другият ни пращаше за още по-цели и дълги проводници. Дано следващият не ни прати на Марс, че тогава ще я втасаме по социалноикономическата траектория и приземяване може и да няма.

За мечтата и уроците по управление си платихме с имотите по Боровец, Враня и прочее. Халал да са му. Туй само да беше. И аз си чакам дядовите ниви по реституцията, ама кой да ми ги върне?

Колко ли наистина е богата България, щом депутати и придворни, комисари и другари, бизнесмени и банкери, юнаци и хайдути с векове я грабят и още я има? И така минаха точно 800 дни от историята на България. А после и още дни.

По света и у нас си останахме с едното показване на царя ни.

А мечтата? Дали България живее мечтата, за която плати, могат да кажат само онова корумпирано висше лице, което вчера присвои нови 150 000 лева и онази вдовица от Калофер, която няма лев и петдесет за хляб и мляко на децата си.

Но въпреки царя, чиято стока бе с твърде висока цена за България, идват нови избори. Дали тях ще ги спечелят можещите и умните, а не онези които продават мечти и надежда по-добре от другите? Възможно е - когато българите спрат да купуват мечтите на другите и започнат да вярват в своята българска мечта.