През март 1494 Карл VIII предприема завоевателен поход към Неаполитанското кралство. Войската му е огромна, мощна и много разнолика. Рамо до рамо се бият французи, испанци, германци, маджари, поляци - воини от цяла Европа, а също и моряци от Колумбовия екипаж. Неочаквано се появявя странна болест, която снижава значително боеспособността на армията. От нея кожата става на розови петна, появяват се язви и мехури. Косата окапва, зрението се влошава критично и започват остри болки в мускулите.

начин се свързва с историята на ренесансовата поезия и въобще на изкуството. Наименованието "сифилис" то получава от Джироламо Фракасторо - лекар, астроном и поет от Падуа. Той написва през 1530 митологична поема в стихове: "Сифилис, или за галската болест". В нея се разказва историята на свинаря Сифил (гр. sus - свиня, philos - приятел), който обидил боговете на Олимп като им казал, че са по-лоши скотовъдци от хората, защото при тях във висините живеят само Телец и Овен, а по земята ходели стотици хиляди стада. В отговор на тази дързост докачливите богове наказали свинаря с коварната болест. През 1554 Франсоа Рабле кръщава сифилиса с латинската дума за зараза - lues.

Сериозни медицински анализи на заболяването в първата половина на XVI век няма. Поради тази причина вариациите по темата са невероятни. Аристократите например смятат, че човек може с пълно право да се числи към благородническото съсловие, само ако е боледувал от сифилис. И нищо чудно, щом като сума владетели починали от него.

Вече се знае как се осъществява заразата. Многото епидемии и неизменният трагичен изход от тях изваждат хората от опиянението и започва борбата за живот. Еразъм Ротердамски призовава към публично изгаряне на болните, а в Англия още през 1497 устроили "дълго пътешествие" из морските селения на единбургските сифилитици. В Париж не допускат болните в градските бани, а в Нюрнберг се разпространява брошура по въпроса, илюстрирана от Албрехт Дюрер. Разбира се, има и опити за лечение, но обикновено неефикасни. Лекари шарлатани продават еликсири от вътрешности на змии и гущери, прилагат се кални бани, кръвопускане, гладуване, но всички тези методи само влошават състоянието на заразените. Сред лекарствата има и успешни попадения от рода на живачни мехлеми, но високата им токсичност и неумението да се борави с тях само усложнява положението.

Сериозна пречка за лекуването се оказва липсата на каквото и да е знание за причинителя, а и често стават грешки при диагностицирането със сходни кожни и венерически болести. С трудната задача да разпознаят вируса се справят двама руски учени едва в началото на ХХ век.

Докато разглеждат препарати, съдържащи проби от сифилитични рани, руските учени Ф. Шаудин и Е. Хофман попадат на непознат дотогава вид прозрачни спираловидни микроби. Не след дълго научната общност бива запозната подробно с вируса на сифилиса. Това става през 1905. Популярното наименование на вируса е бледа спирохета, а латинското - Treponema pallidum.

Самата спирохета представлява дълга, тънка, засукана спирала, която образува твърдо снопче. На практика вирусът не само наподобява формата на свредел, но и действа като такъв. Веднъж преминал през кожата, успява за не повече от час да се придвижи до лимфните възли и по този начин да зарази бързо целия организъм. Между другото по същия начин действат и родствениците на спирохетата, причиняващи тиф и жълтеница. До ерата на антибиотиците лечението на сифилиса се извършва чрез препарати, които съдържат живак или бисмут и арсен. Но колкото и да е интересна медицинската част на въпроса, пак по-любопитен остава въпросът: колко стара е тази болест и откъде точно е дошла при нас?

Съществуват три хипотези. Според първата сифилисът е един от даровете на Новия свят. Напълно логична хипотеза като се имат предвид историческите хроники, говорещи за епидемиите веднага след завръщането на колумбовите кораби. В днешно време по ламите в Южна Америка е открита болест, причинявана от един вид спирохетен вирус и съответно е напълно възможно заразата някога да е преминала от животните към аборигените и оттам към моряците.

Други хроники от Стария континент обаче разказват, че няколко столетия преди голямата епидемия от 1495 в Ирландия върлува болест, която изключително много прилича на сифилиса. От заболяване със същите симптоми умират Франсоа Вийон и няколко римски папи. Следователно съществува вероятността болестта да е била пренесена в Америка и пак да се е върнала обратно. Точно това подкрепя втората теория. Тя се опира върху сведения от стари ръкописи. Учудващо често и пълно съвпада описанието на някакво древно заболяване. В египетски папируси го наричат "ухеду". Асирийски клинопис от царуването на Ашурбанипал
	На кого дължим проклятието - на индиански шаман (вдясно) или на проклятие от древността, произнесено някога от танцуващия Шива (вляво) или друг обитател на зловещия божествен Пантеон в най-мрачното минало на човечеството?

разказва легендата за цар Нимрод, който отказал да се ожени за божествената Ищар и заради това боговете го наказват с ужасни обриви и язви по кожата. Лошо били изненадани и атиняните (според древногръцката митология), които не отдали нужното уважение на ритуала, с който се възхвалява култовото изображение на Дионисиевия фалос. В източните митове боговете дори ползват болестта за педагогически цели. С нея бил наказан Шива, задето се прехласвал твърде много по земните жени. Половите му органи били поразени от "небесния огън", който се пренесъл и на хората. В свещените за индусите Веди и в китайски ръкописи от 2600 г. пр. Хр. са описани лечебни рецепти срещу "божествената" болест.

Ако митологията не вдъхва респект, то нека погледнем към съчиненията на Хипократ, който четири века преди новото летоброене описва ясно симптомите на сифилиса. Последвали го Клавдий Гален, Авицена и историците Плутарх, Хораций и Светоний Транквил, които хронографират кожните поражения на развратниците и дори на императори като Октавиан и Тиберий.