|
На фона на новините от Украйна почти
незабелязана премина миналата седмица новината за пожара на танкер
с
руски нефт, украински екипаж и под либерийски флаг в Босфора. Това
се случи буквално седмица след подписването, тоест след
предварителното съгласуване на меморандум за нефтопровода
Бургас-Александрополис. А опитът на Русия да разшири “гърлото на
бутилката” (да използваме термин от времената на Кримската война)
и да пусне нефта покрай Босфора през територията на
геополитическите партньори на Русия от XIX век е не по-малко
поучителен и интересен.
На заседанието на Тристранния работен комитет
по проекта за нефтопровода Бургас-Александруполис бяха съобщени
следните цифри: общата дължина на трасето на нефтопровода е около
300 км, пропускателната способност на първия етап е 15 милиона
тона, на втория – 24 милиона тона, на третия – 35 милиона тона за
година. Стойността на строителството се оценява на около 700
милиона евро.
Проблемът на руския транзит на нефт е в това,
че Турция изкуствено задържа експорта на руски (и кавказки) нефт,
ограничавайки преминаването на руски танкери през Босфора. По
такъв начин Турция се стреми да подтикне Казахстан към участие в
подкрепяния от американската администрация нефтопровод
Баку-Тбилиси-Джейхан.
Петролните компании настояваха за
разрешаването на този проблем. Най-много преуспя в това Лукойл,
лобиращ за своя проект Бургас-Александрополис.
Интересно е да се анализира как се изгражда
съвременната руска външна политика. При сегашното положение
отделни нейни сектори сякаш се разпродават на големи корпорации –
Газпром в това разпределение отговаря за ОНД и източните проекти,
РАО ЭЕС също за ОНД. Лукойл получи на този своебразен пазар
Близкия Изток и много други страни в далечната чужбина.
Как точно Лукойл се е споразумял с арабистите
от външното министерство (а голяма част от тези сътрудници на МВнР
са възпитаници на примаковската дипломатическа школа с всичките й
геополитически предпочитания) е отделна история. Но проектът
Бургас-Александруполис стана проект не само на Лукойл, но и
държавен проект на Русия (шефът на Лукойл дори помоли президента
Путин да лобира за интересите на руската компания при преговорите
си с българския президент), а подписването на меморандума беше
предшествано от посещение на Михаил Фрадков в България.
Но на фона на
цялото това лобиране от страна на висши
държавни чиновници Лукойл решава и злободневните си проблеми –
придобива нефтопреработвателни предприятия на Балканите. Впрочем
по подобен начин Лукойл действаше и в Ирак – осигури си лобирането
на президента Путин на преговорите с председателя на Временния
съвет на Ирак за своя важен геополитически
проект в Курна, договори големи сделки за доставка на
бензин за американската армия и в редица други страни.
Ако възприемаме проблемите с Босфора като
логистични, то би трябвало да бъде предпочетен по-краткия и
икономичен маршрут, проектиран от Транснефт на турска територия,
Киркие-Ибрикхаба. Ако проблемът с Босфора е политически (а по
всеобщо мнение транспортните възможности на Босфора не се
използват 100%), тогава външно министерство трябва да реши
дипломатическите проблеми за преминаването на руски танкери през
пролива, изисквайки спазването на международните споразумения. А
ако става дума за геополитика, то нито вариантът с външното
министерство, нито този с проекта на Транснефт ще разрешат
проблемите на руския транзит. Реалностите на Кримската война не
действат вече в днешния Балкански полуостров и вечните противници
Турция и Гърция спокойно се договарят помежду си, когато например
трябва да не пуснат руския газ.
А междувременно Лукойл, активно заел се с
проекта Бургас-Александрополис и получил активна подкрепа от
държавата, изглежда е решил всичките си проблеми на Балканите –
разширявайки присъствието си в нефтопреработването на региона.
Сега петролната компания също толкова активно
работи по прокарването на своя проект за Северния транзит (износ
на руски нефт в САЩ и Северна Европа). Между другото, експортът на
руски нефт в САЩ, както неведнъж са посочвали експертите,
противоречи на политическата линия на американската администрация
и на съществуващата конфигурация на американския петролен пазар.
Единственото място в Северна Америка, където може би с нетърпение
очакват руския нефт, е мрежата от бензиностанции на компанията
Лукойл*.
Публикацията подготви Борислав
Скочев
- - - - - -
* Лукойл притежава
близо 2000 бензиностанции в Съединените щати.
|
