Украински чиновници, правохранители, журналисти и дипломати трескаво преминават на страната на лидера на опозицията Виктор Юшченко. Тези винтчета на стария режим, които до преди три дни подкрепяха президента Леонид Кучма и премиера Виктор Янукович, сега търсят изгода в “нежната революция”. Те се надяват да получат от новата власт добри длъжности и възможността да се наредят в отбора на победителите.

В началото на 1990-те бившите дисиденти-радикали настояваха в държавния апарат да не работят хора, опетнени със сътрудничество с бившия режим. Тогава с тях не се съгласиха правозащитниците от хелзинкското движение. Под предлог, че се грижат за социалния мир, във вреда на историческата справедливост, те започнаха да си сътрудничат с бившите партократи, кагебисти и прокурори. В резултат властта премина към комунистическите идеолози, изхвърлили партийните си книжки. Това доведе до там, че правозащитниците, подкрепящи през 1991 на президентските избори кандидатурата на дисидента Вячеслав Чорновил*, веднага след поражението му преминаха на страната на новоизбрания президент, бивш секретар на ЦК на компартията на Украйна, Леонид Кравчук. Настъпи епоха на тотално сътрудничество с властта, което предизвика появата на автоцензура дори в правозащитните издания.

След победата на лидера на опозицията Виктор Юшченко първо сериозно изпитание ще бъде кадровата политика. Юшченко измина пътя от редови член на КПСС до шеф на националната банка и премиер. Неговите днешни съратници Александър Зинченко, Юлия Тимошенко, Анатолий Кинах, Александър Мороз, Виктор Пинзеник, Юрий Ехануров, Генадий Удовенко, Юрий Костенко, Александър Омелченко и други са получили закалката си в комсомолско-партийния актив. Повечето от тях са заемали важни държавни постове в годините на управлението на Леонид Кучма. Сега те нямат право да упрекват пребоядисаните, защото сами в различна степен са виновни за политическата и икономическата криза. Съдейки по всичко, при новата власт служителите на стария режим за пореден път ще могат да работят “в полза на народа и демокрацията”.

Много журналисти също искат да получат изгода от революцията. До неотдавна техни символи бяха портфейлът и портретът на Леонид Кучма. Тяхната заслуга е в това, че преди изливаха кал върху опозицията, а сега, преминали на нейна страна, мажат с чернилка предишните си господари и спонсори. Някога адмирал Александър Колчак, завладявайки един град, казал на подчинените си: “Моля, не закачайте журналистите и артистите, те служат на вяска власт.” Тези думи много точно характеризират днешната ситуация в Украйна. Ако през последните пет години само киевските вестници “Сельские вести”, “Украина молодая”, “Товарищ” и още няколко други издания остро критикуваха Леонид Кучма, то сега се оказа, че дори придворните писачи и телевизионни журналисти са били тайна опозиция. Всички искат да станат героите, подготвили революцията, и се надяват, че тя ще им донесе прилични дивиденти.

Правозащитниците са възхитени от Виктор Юшченко. Както преди 13 години, те са готови да сътрудничат на новата власт. Как завършва подчинението пред новия лидер и неговите хора вече сме свидетели в случа с Московската хелзинкска група. Заедно с кремълската администрация те си организират весели седянки под названието “Граждански форум”.

Разбира се Виктор Юшченко е политик от новото поколение. Неговият аналитичен, сериозен подход към икономическите и правни проблеми може да изведе страната на европейската сцена. Но да се угодничи пред него и да се титулува “Ваше Високопревъзходителство”, както прави поетът Роман Лубкивски и други ласкатели, едва ли е уместно, когато търсим свобода и възраждане на духовната култура.

Публикацията подготви Борислав Скочев

- - - - - -

* Вячеслав Чорновил – дисидент от 60-те, лагерник в Мордовия през 70-те, заточеник и лагерник в Якутия през 80-те, лидер на антикомунистическото национално движение Народный Рух Украины, загинал при автокатастрофа през 1999. Един от първите, които говорят за възможно федеративно устройство на Украйна, спечелвайки изборите в Лвовска област през 1990. Тогава ръководителите на три галицийски области – Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска – създават Галицийската асамблея, за да консолидират действията си за задълбочаване на демократичните промени и провеждането на институционални и икономически реформи в тези най-западни райони на Украйна. По-късно Чорновил отстъпва от тази идея, страхувайки се от ответен, ръководен от Москва, локален сепаратизъм – кримски, закарпатски или донецки. (По данни на украинската ЦИК Янукович води в Донецка област с 96,86% срещу 1,44% за Юшченко, в Крим – с 82,64% срещу 14,12%. Подобни са резултатите в Луганска област и в Севастопол. Обратни са резултатите в Ивано-Франковска област - 93,46% за Юшченко, 5,24% за Янукович, в Лвовска - 93,12% срещу 5,46%, Тернополска - 94,38% срещу 4,53%.)

(По думите на Валерия Новодворская Чорновил е “един от хората, които на ръце измъкваха Украйна по-далеч от съветските окопи” - бел. Б. С.)