В администрацията на американския президент Джордж Уокър Буш станаха промени. Подадоха оставки (и президентът ги прие) влиятелни фигури от времето на първия мандат, други влиятелни фигури останаха.

Промените, разбира се, означават, че бъдещото управление на Буш ще се различава от досегашното. Но в какво? Ако международният тероризъм успее да извърши някакво подобно на 11 септември 2001 г. нападение над важен обект в САЩ, всичко би могло да се очаква от президент като него. Нищо, че е във втория си мандат.

Или по-скоро тъкмо поради това. Като се имат предвид събитията и тенденциите, може без особени колебания да се предскаже, че вторият мандат на този американски президент ще постави специално пред България големи предизвикателства.

Просто защото през идните 4-5 години трябва да се случат две съдбоносни за човечеството неща: първо, във вече бушуващата световна война с ислямския екстремизъм държавите (водени от САЩ), които бранят съвременната цивилизация, или вече ще са спечелили победата, или ще са близо до нея;

И второ, промените пък в съотношението на силите между отделните държави и съюзи от държави, отстояващи съвременната цивилизация, ще са се откроили и новото международно статукво ще е вече факт.

Според мен в началото на втория мандат на Буш специално ние, българите,

рябва за много неща да си дадем ясна сметка

И сега е май най-подходящият момент да започнем с първото - именно какво представлява президентската институция в САЩ, с какви ресурси тя разполага и че личността на президента играе огромна роля във външната политика (а нас това трябва само да ни интересува) на най-мощната държава.

Никой друг държавен глава измежду развитите демокрации не държи в ръцете си толкова голяма власт, както американският президент. Сигурно дори тия, дето казват "аз не се интересувам от политика", са чували, че в САЩ няма министър-председател. Но там и министри няма.

Кабинетът се оглавява от президента, а министрите се наричат секретари. Американците казват не "нашето правителство", а казват "администрацията" на еди-кой си президент. Администрацията на Кенеди, на Джонсън, Никсън, Форд, Картър, Рейгън, Буш-баща, Клинтън или Буш-син. Секретарите от кабинета (сиреч министрите) са съветници на държавния глава и не те вземат решенията. Те само предлагат, а решението взема президентът.

Нека напомня: системата съвсем не означава, че президентът може да си позволи каквото му скимне - конституцията се е погрижила да има достатъчно сигурни механизми против подобна възможност.

Наблягам върху прерогативите на президента и "човешкия фактор", защото не друг, а именно Джордж Уокър Буш

ще бъде най-могъщият човек на планетата

през следващите четири години. Трябва ли да се стремим да го имаме за приятел? Да, става дума точно за това, че трябва да задържим симпатиите на човека Буш. (Забележете как точно това постигна не кой да е, а самият президент на Русия Путин.) Естествено, че не става въпрос за безпринципно подлизурстване, нито за три целувки уста в уста, както навремето Живков се целуваше с Брежнев (след което е получавал, както се говори, по 100 000 барела петрол, за да си ги харчи). Става дума, че специално на България политиката на Буш (Афганистан, Ирак) с нищо не е навредила. Напротив. България получи възможност да се покаже и докаже. Буш поведе могъщата си държава към безмилостна война с тероризма, България беше поканена да се присъедини и го направи, тъй като правилно бе преценено, че точно с тази политика се обслужват най-добре дългосрочните ни национални интереси. А че има българи, които мислят другояче и за които е много модерно да си "анти-Буш", е нормално. И не тези гласове са причина за тревога.

Не е причина за тревога и трибуната във всички медии, която въпросните гласове получават. Средствата за масова информация са за това да дават трибуна на мнения, становища, коментари, анализи, препоръки и пр. и пр. Ненормалното (и удар по националния ни интерес) е друго. И то е,

че го няма алтернативното гледище

представено на обществото със същата готовност. Поне аз досега не съм чул някой без заобикалки да е говорил "про-Буш". А и "про-САЩ" - също. Защо? Няма изразители на такава позиция, ли? Или има, ама не ги пускат?

Линията "анти-Буш" е изядено от молци покривало върху чучелото "американски империализъм", останало ни в наследство от истеричните комунистически "агитпропи". Никаква разлика няма естествено между ставащото у нас сега (още от първия ден на участието ни в антитерористичната коалиция в Ирак) и времето, когато Народното събрание трябваше да реши дали да дадем въздушно пространство на НАТО, дали сме "за" или "против" Милошевич, дали да режем съветските ракети, дали да закриваме реакторите в АЕЦ "Козлодуй", дали да даваме бази на наша територия и накрая, разбира се, дали да пратим войници в Ирак.

Вярно е, антиамерикански настроения, прояви, демонстрации има и другаде. Както в бивши "братски" страни от съветския "лагер", така и в държави, поддържали приятелски и съюзнически отношения със САЩ в продължение на десетки години. Всички те обаче са нещо друго - не са ние. Нашите цели и приоритети са други. Жизненият ни стандарт е с пъти по-нисък от най-ниския в Европа. Би било трагична грешка, ако се водим по акъла на тези, дето непрекъснато припяват "вижте французите", "вижте германците", "вижте испанците", "вижте унгарците". Няма какво да "виждаме"! Зад гърба си имаме четири национални катастрофи. Четири пъти политическата власт у нас залага нацията на губеща кауза. Четири пъти!

И пети път ли да заложим на слабия?

Буш дава да се разбере, че позицията му се втвърдява. Пауъл си отива, идва Конди (Кондолиза Райс, тъмнокожата му досегашна съветничка по националната сигурност), която поне физически има вид, че ще "разкаже играта" на съюзници от НАТО като Ширак и Шрьодер. Ръмсфелд остава. "Баш ястребът", вицепрезидентът Чейни - също. Впрочем той няма как да бъде сменен. А има ли причина САЩ да се втвърдяват? Ами има, разбира се - печелят битката за най-невралгичната зона на планетата, Средния изток. А това значи, че печелят най-важната битка във войната с тероризма. Такава е истината, но тя за съжаление не стига до редовия български гражданин, защото тиражните информационни средства не дават възможност на някой да я изкаже. И вместо истината на същия гражданин му се набиват в съзнанието глупости от рода на "втори Виетнам", "в Ирак американците затъват" и пр. и пр. Защо, лично аз не мога да си обясня, след като много скоро ще стане ясно колко къси са краката на лъжата. Защо ни се внушава, че САЩ губят, че Буш се е провалил, след като е ясно, че терористите (дошли отвън в Ирак и местните) ще бъдат пометени? А то е видно! В края на януари Ирак ще има ново легитимно правителство и както Садам беше заловен, тъй

и Осама бин Ладен ще бъде заловен

Ще бъде заловен и този Заркауи, дето закла нашите шофьори, а евреи и палестинци постепенно ще узряват за необходимия и на двата народа прелом в отношенията им. Такъв ще е ходът на историята през втория мандат на Буш-син. Безпочвен оптимизъм? Нищо подобно, трезва преценка на реалностите и който е способен на нея, ще спечели.