24-11-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

24 ноември 2004, 18:15

Светската неутралност се превръща в държавна догма*

Кардинал Йозеф Рацингер** пред "Ди Велт"

 

Ваше Високопреосвещенство, показва ли случаят Бутильоне, че в ЕС вече не желаят участието на християни?

- Кардинал Рацингер: - В действителност това е знак най-напред, че светската неутралност на държавата е на път да се превърне в един вид идеологическа догма; че лаицизмът вече не представлява гаранция за свобода в многообразието на убежденията, а

сам себе си провъзгласява за идеология. Тази идеология предписва какво може да се мисли и говори и вече не гарантира публичното присъствие например на християнството. И това, според мен, вече е феномен, който ни дава повод да разсъждаваме: как така това, което първоначално е било гаранция за общата ни свобода, се превръща в идеология, която започва да се превръща в догма и заплашва религиозната свобода.

Срутва ли се в момента в Холандия мултикултурната къщичка от карти?

- Според мен е очевидно, че мултикултурализмът не се създава толкова лесно, колкото изглежда; че фактически срещата с другостта винаги води до сблъсък, че мултикултурализмът не може да се изгради на базата на равнодушие, а само на основата на позитивната ценностна оценка.

Права ли беше църквата да "капризничи" относно позоваването на християнството в европейската конституция? Или това може би беше погрешното място за дебата, с оглед конституционната традиция, израстнала в Европа толкова дълго без позоваване на Бога?

- Две неща са важни. Първо това, че в големите същностни теми присъстват и нашите правни и морални принципи - което успя отчасти. В тази връзка решаващо е съдържанието, отделните елементи на европейската конституция. Ако нещо стои само в преамбюла и не намери съответствие в същностните правни предписания, то би си останало празна формула, която не служи за нищо. Мисля, че се опитахме да заложим в конкретни елементи на европейската конституция и в правния й образ християнското правно наследство, и това стана с променлив успех. Въпреки това не бих нарекал безполезно или погрешно, че в преамбюла се дефинира само една идентичност, и че Европа просто казва какво представлява, откъде произлиза и от какво взима критериите си. Бих казал - позоваването на Бог все пак го има в германската конституция. То е в американската и в англосаксонската традиция. Бих казал също - погрешен е аргументът, че това позоваване шокира другите религии. Напротив, те са шокирани от нашия абсолютен секуларизъм. Заради това смятам, че задачата е двойна - в преамбюла трябва да бъдат упоменати духовните основания, налични в билейското наследство, и от друга страна това, което сетне ще се доизработва, трябва да отговаря на казаното в преамбюла.

А американският модел - религията като фундамент за оправдаване на действията - не е ли по-надежден от европейския, който иска диференциране, достигащо и до изчезване на християнското?

- Да, мисля, че в много отношения американският модел е по-добър. Европа бе затънала в държавна църковност и хората, които не принадлежаха към някоя държавна църква, отидоха в Америка и съзнателно изградиха държава, която самата не предписва една църква, но която израстна не просто като религиозно неутрална, а като пространство, в което религиите могат да се движат и имат свободата на публичния си образ, а не се отнасят само до частната сфера. Така че без съмнение можем да се учим от Америка. Ясно ми е, че ние не можем това просто да го пренесем у нас. Но процесът, държавата да дава пространство за религията, без обаче да я изтиква напред, но пък да живее от това, че тя съществува и има публичен образ, със сигурност е позитивна форма.

Публикацията подготви Драгомир Иванов

- - - - - -

* Заглавието е на "Още инфо"

** Кардинал Йозеф Рацингер e префект на Конгрегацията по въпросите на вероучението във Ватикана

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо