Чудя се кое е по-скандалното в историята с повдигнатите обвинения срещу румънския журналист Бухнич (задето тайно снимал дребната митничарска корупция) и ББС (задето тайно снимали олимпийската такава в лицето на Батето). Дали дебелашкото самочувствие на емблематични представители на прокуратурата, които за сетен път се опитват да покажат кой коли кучето в България?! Или увъртените обяснения на юридическото царско лоби (Петканов - Панайотов - Константин Пенчев), според което абсурдният член 339а от НК си бил много добър, а даже и да не бил съвсем добър, мъдрите правораздаватели щели да го използват на ползу роду.

Да си припомним този венец на държавническо и законотворческо мислене:

"Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години."

Може би, ако чета журналистически материал за някой мутрафон, трябва първо да си сваля очилата (специално техническо средство) и после да му се обадя, за да не е "негласно събиране на информация".

Изобщо най-добре в Наказателния кодекс да влезе още една алинея, която окончателно ще разреши проблема с нерегламентираното осведомяване:

"Който без надлежно разрешение гледа какво става в държавата и без да е оторизиран от МВР и Главна прокуратура произвежда, разпространява или държи (на несигурно място в главата си) мисли и мнения, с които застрашава реда и тишината в страната, се наказва със затвор от..."

Герджиков да каже колко години.

Е, ще каже някой, това е профанизиране на въпроса. Да се запитаме обаче каква е разликата между това да заснемеш подкуп и да видиш как се осъществява подкуп? Имаше ли преди три години джиесеми с камери освен в шпионските филми? Развитието на техниката ще прави все по-относителна разликата между "простото гледане" (събиране на информация) и "съоръженото със специални технически средства" гледане. Навремето църквата е била против това Галилей да зяпа с телескоп, но днес подобни претенции, било то на божи или на Филчеви служители, би трябвало да предизвикват най-малкото недоумение. Ето затова е нелеп този член 339а, защото дефинира проблема на равнището на техниката, а не на механизмите, по които придобитата информация става публичен факт с последствия.

Важната разлика не е в това с какво гледаш, а къде и как ще използваш видяното и документираното. Държавата обаче не може да си присвои правото единствена да използва придобитата по един или друг начин информация. Единственото, което тя може и трябва да контролира, е механизмът, по който информацията се използва като доказателство в съда. Да контролира как държавните служители (полиция и следствие) придобиват и използват информация, за да прилагат закона. А не да гони журналистите, че нарушавали закона, като си вършат работата. Щом търсенето на истината и защитата на обществения интерес води до нарушаване на закона, да отменят закона, а не търсенето на истината. Държавата няма, не може и не трябва да има монопол върху събирането и използването на информация в интерес на обществото. Още по-малко тази държава с тази прокуратура.