Сексуалната конкуренция сред мъжките животни е се проявява не само чрез поведението и във физиологията, но също и на молекулярно ниво, изумяват ни от Science Daily. Специалистите, ръководени от изследователя от Медицинския институт “Хауард Хюз” Брус Лан (Bruce Lahn), са публикували резултатите от проучването си в Nature Genetics. Те са изследвали семеногелина (semenogelin) - основният протеин на семенната течност, който отговаря за вискозитета на спермата непосредствено след еякулацията. При някои видове примати след изхвърлянето семенната течност остава рядка, докато при други молекулите на семеногелина химически се свързват помежду си, с което се повишава

Полигамията е разкош за онези, които вече са еволюирали

вискозитетът. В някои крайни случаи въздействието на семеногелина върху вискозитета е особено силно, при което семенната течност образува твърда "запушалка" във вагината. Според Лан подобни "запушалки" могат да служат като молекулярен "колан на непорочността" и да предпазват женската от оплождане от спермата на последващите ухажори, въпреки че биха могли да имат и обратен ефект - да съхранят спермата и така да повишат вероятността от оплождане.

Лан и колегите му са сравнили гена SEMG2, който съдържа копие на семеногелина, при много видове примати. Те са започнали от човека, шимпанзето, горилата, орангутана, гибона, макака. Тези и някои други видове са били избрани, тъй като представят всички възможности за съжителство: тази, когато една женска има полов контакт само с един представител на противоположния пол (както е при горилата и гибона); тази, при която женските установяват сексуални отношения с много партньори (шимпанзето и макака) и тази, при която е налице междинен вариант (такива като орангутаните, при които женската установява сексуален контакт с мъжа-победител, но това не й пречи при възможност да се свързва и с други мъжки индивиди).

"Когато сравнихме данните за нивото на еволюцията на протеина семеногелин с нивото на женската полигамия, открихме ясна връзка между чувствителния напредък в еволюцията на протеина при видове с високо ниво на женска полигамия, отколкото при тези с по-моногамни женски индивиди" - обяснява Лан. Учените са измерили нивото на еволюиране на протеина чрез изчисляване на промяната в броя на съдържащите се в него аминокиселини, след което са съпоставили тази промяна с времето, за което тя се е извършила.

"Идеята е, че при видове с по-висока степен на женска полигамия е налице по-избирателен натиск към мъжките индивиди да направят спермата си по-конкурентоспособна. Ситуацията напомня на пазарната конкуренция. Конкурентите на сексуалния пазар трябва постоянно да подобряват качеството на продуктите си, за да повишат шансовете си за успех - докато при моногамията няма натиск за промяна" - заключава Лан.