парадоксалното е, че ако не беше въобще предприел тази маневра, при челен сблъсък с айсберга биха се наводнили само носовите камери и това надали щеше да е достатъчно за потопяването на „най-сигурният пътнически кораб, построен в началото на ХХ век”...

Основен е въпросът обаче защо „Титаник” се е носел посреднощ с пълна пара през мрака. Инженерът от щатския университет на Охайо Робърт Есенхай (Robert Essenhigh) вади поредната хипотеза. Според него, най-разтърсващата любовна драма след Шекспировата “Ромео и Жулиета” нямаше да има историческия си повод, ако не беше свойството на въглищата да тлеят и ненадейно да се възпламеняват.

Теорията на Есенхай се опира на историческите свидетелства за пожар на “Титаник” - в едно от хранилищата за въглища. Щом това било установено, последвали ответни действия от страна на екипажа. Стандартна процедура при такава ситуация е била да се извадят колкото се може по-бързо въглищата от хранилището, за да се стигне до зоната с тлеещите и те да бъдат загасени. Тъй като на свръхлуксозния кораб нямало къде да ги складират, ги хвърляли директно в пещта на парния котел. Естествено по този начин рязко нараснала скоростта на парахода.

Така Есенхай обяснява загадката защо корабът се е носил през нощта с пълна скорост, сякаш екипажът се е състезавал с някого или е искал да покорява рекорди за бързо прекосяване на Атлантика. “Все пак “Титаник” е трябвало да бъде чудо на лукса и комфорта, не на високите скорости”, пояснява инженерът. При това капитанът е имал информация за опасността от айсберги, а запасите му от въглища са били ограничени и не са позволявали ход на пълна пара току-така.

Още през 50-те Есенхай доказал експериментално, че екипажът на “Титаник” не е имал никакви шансове да се справи със ситуацията преди сблъсъка с айсберга.