Ноевият ковчег според представата на "Нешънъл Джиографик"

Един факт не дава покой на изследователите: преди 10-11 хиляди години (или там някъде) Земята е преживяла някакъв катастрофален катаклизъм в общопланетарен (или поне значим континентален) мащаб. Наричаме го Великият потоп. В едни или други вариации Потопът се описва пряко или символично в митовете на много народи от всички краища на планетата. И във всеки от тези митове става дума, че човеците са били предупредени и са получили инструкции за спасението си. В онези далечни епохи не можем да говорим за комуникации или междуконтинентални връзки. Пита се: кой е предупредил хората?

Самото предсказване на подобна опасност не е във възможностите на младата земна раса; тогава никой не е разбирал от метеорология или геология. Такова предричане може да се направи само от развита цивилизация, която има общ поглед върху планетата. Тя описва колосалните мащаби на бедствието и дава точни наставления как да се спасят човеците, растенията и животните. Краят на катастрофата и началото на новия живот също удивително си съвпадат при различните народи.

Хората приемат Потопа като наказание за собствените им грехове. Тук се появява поредното противоречие: ако това е наказание и желание за изтребване, защо идват съветите за спасяване? Понеже ако целта е била да се сложи точка на някакъв неуспешен експеримент, нямаше да има предупреждения.

Тук можем да прозрем друга логика - човекът е трябвало да бъде научен, че природната (или по-висшата разумна?) сила стои над нас. И в същото време тази сила не ни желае гибелта, а ще ни помогне да оцелеем. Това е било шанс за човечеството, нещо като тест за неговата съобразителност и креативен дух. Има и втора цел, "да се изкоренят плевелите", новата сеитба да бъде от добро семе, сиреч това е своеобразна проверка за качеството.

Земляните се държат прилежно и изпълняват наставленията - вземат по двойка от всеки вид. Те не са егоисти и не се държат високомерно към останалите живи твари. Така се запазва великата формулa за многообразието на живота. В този смисъл Потопът не е наказание, а изпитание.

По мащабите си тази катастрофа е огромна и гибелна. Хората са предупредени за нея и посъветвани как точно да постъпят. След това идва самото бедствие "четирийсет дни и четирийсет нощи". Ужасно бедствие, кажи-речи - без шансове за спасение. Как е оцеляла лодката на Ной? Как е устояла на тази вакханалия на водите и ветровете?

Трудно е да си го представим, ако не предположим една свръхсмела хипотеза: имало е външно наблюдение и помощ. Не можем да осъзнаем как точно е ставало това, но логически се налага да допуснем, че е ставало. Ной едва ли е бил съвършен корабостроител. И още: защо ковчегът спира точно на Арарат - най-високата планина в тази част на света? И защото следите на нещо като кораб днес се виждат комай само от Космоса?

Не е ли защото навигацията е била от Космоса?

Тази идея изглежда прекалено дръзка... И не чак толкова дръзка. Кой би могъл да предвиди Потопа? Кой би могъл да оцени мащабите му и да даде правилни съвети? Кой би могъл да наблюдава след това трагичните последици, макар и без пряко да участва в тях? Кой би могъл да насочи ковчега в най-високата точка, която първа ще се покаже над водата?

Не може да има съмнение в отговорите. Това наистина е била намеса на Богове.,Но те не са били от плът? Някакви разумни създания, които са се опитвали да разберат дали си заслужава земните човеци да оцелеят. Ние великолепно сме издържали изпита и те просто си отишли...

А може би не са си отишли съвсем? Може би всички поразии на обладаната от бесове днешна природа са второто "подшушване"? А съвсем новите болести и масовото измиране на биологични видове - не са ли това намеци?

Кой ни загатва нещо и какво?

Изглежда пак ще трябва да правим Ковчег. Щял да акостира не на Арарат, а на Луната. И когато Потопът връхлети и отмине, поне да има кой да го отвори - дали няма да са ония същите? И кои са те, за Бога? Самите Богове или...

Но които и да са, всичко пак ще започне отначало.