«Тази теория не е достатъчно безумна, за да е вярна» - казал веднъж Нилс Бор по някакъв повод. Преди две години петима водещи американски учени дебатираха абсолютно безумно по темата “...Вселената и всичко останало”. Дискусията се състоя през лятото във ферма в щата Кънектикът. Собственикът й е Джон Брокмън - човек с мащабно мислене, който през седмицата представя автори и продава книгите им в чужбина, а през почивните дни обича да кани на гости интелектуалците около Edge.org. Той поиска гостите да му обяснят космоса – произхода, живота му и неговия завършек.

Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт (MIT) сподели, че си представя нас самите и цялата Вселена като гигантски квантов компютър, който съобразно закона на Мур ще изконсумира запасите от енергия във Вселената за 600 години. През това време Вселената и всичко в нея ще принадлежи на “Майкрософт”. Лойд, известен и като голям шегобиец, изрази надеждите си, че дотогава Бил Гейтс ще произведе по-надежден софтуер от “Уиндоус”.

Пол Стейнхард предложи друго виждане. Астрофизикът-теоретик от Принстън си представя еволюцията на Космоса като цикличен процес. Той смята, че цикличната му Вселена би развълнувала не само патрона му Айнщайн, но така също и Ницше, да не говорим за хиндуистките мъдреци...

Точно, когато разговорът преминал към тъмната материя, сервитьорите поднесли сьомгата и аспержите. След кафето и курабийките дошъл ред на космическата програма. Един от мислителите се пошегувал, че тя е толкова модерна, колкото автомобилната индустрия на Куба.

По време на разходката из имението Рей Курцвайл обяснил защо скоро космологическите спекулации ще станат излишни. Когато в близко бъдеще достигнем до Сингулярността – свръхчовешкото ниво на интелигентност, което ще обедини човек и машина – бъдещето ще е в нашите ръце. Ще сме способни да променяме Вселената според желания и прищевки си. Всичко ще е във функция от експоненциално ускоряващия се технологически прогрес, който в един момент ще надмине дори светлинната скорост.

Колегите му гледат скептично, но премълчават възраженията си. “Ние ще разрешим загадката на интелекта и до 300 г. ще властваме над Вселената”, настоявал Курцвайл. Ето защо, изучаването на миналото не било добър съветник за проглеждане в бъдещето. ”Да се разберем: Няма такова нещо като рационален процес”, възразил Марвин Мински, легендарният съосновател на Лабораторията по изкуствен интелект на MIT. В описвания от него Космос се използва и думата “емоция”, но само за да се назове една друга форма на нашето мислене, която все още не можем да схванем. "Емоцията, прекъсва го Курцвайл, е най-интелигентната форма на мисленето."

“Имаме резервация за вечеря в един местен ресторант”, съобщил с емоционално неутрален тон Джон Брокмън.

С което дискусията завършила...