«Тази теория не е достатъчно безумна, за да е вярна» - казал
веднъж Нилс Бор по някакъв повод. Преди две години петима водещи
американски учени дебатираха абсолютно безумно по темата
“...Вселената и всичко останало”. Дискусията се състоя през лятото
във ферма в щата Кънектикът. Собственикът й е Джон Брокмън - човек
с мащабно мислене, който през седмицата представя автори и продава
книгите им в чужбина, а през почивните дни обича да кани на гости
интелектуалците около
Edge.org.
Той поиска гостите да му обяснят космоса – произхода, живота му и
неговия завършек.
Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт (MIT)
сподели, че си представя нас самите и цялата Вселена като
гигантски квантов компютър, който съобразно закона на Мур ще
изконсумира запасите от енергия във Вселената за 600 години. През
това време Вселената и всичко в нея ще принадлежи на
“Майкрософт”.
Лойд, известен и като голям шегобиец, изрази надеждите си, че
дотогава Бил Гейтс ще произведе по-надежден софтуер от “Уиндоус”.
Пол Стейнхард предложи друго виждане. Астрофизикът-теоретик от
Принстън си представя еволюцията на Космоса като цикличен процес.
Той смята, че цикличната му Вселена би развълнувала не само
патрона му Айнщайн, но така също и Ницше, да не говорим за
хиндуистките мъдреци...
Точно, когато разговорът преминал към тъмната материя,
сервитьорите поднесли сьомгата и аспержите. След кафето и
курабийките дошъл ред на космическата програма. Един от
мислителите се пошегувал, че тя е толкова модерна, колкото
автомобилната индустрия на Куба.
По време на разходката из имението Рей Курцвайл обяснил защо скоро
космологическите спекулации ще станат излишни. Когато в близко
бъдеще достигнем до Сингулярността – свръхчовешкото ниво на
интелигентност, което ще обедини човек и машина – бъдещето ще е в
нашите ръце. Ще сме способни да променяме Вселената според желания
и прищевки си. Всичко ще е във функция от експоненциално
ускоряващия се технологически прогрес, който в един момент ще
надмине дори светлинната скорост.
Колегите му гледат скептично, но премълчават възраженията си. “Ние
ще разрешим загадката на интелекта и до 300 г. ще властваме над
Вселената”, настоявал Курцвайл. Ето защо, изучаването на миналото
не било добър съветник за проглеждане в бъдещето. ”Да се разберем:
Няма такова нещо като рационален процес”, възразил Марвин Мински,
легендарният съосновател на Лабораторията по изкуствен интелект на
MIT.
В описвания от него Космос се използва и думата “емоция”, но само
за да се назове една друга форма на нашето мислене, която все още
не можем да схванем. "Емоцията, прекъсва го Курцвайл, е
най-интелигентната форма на мисленето."
“Имаме резервация за вечеря в един местен ресторант”, съобщил с
емоционално неутрален тон Джон Брокмън.
С което дискусията завършила... |